Решение № 139 от 13.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5555/2021
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 13.11.2024
- Състав
- Ивайло Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за движението по пътищата
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520105555 по описа за 2021 година
Ищецът С. Р. Х. твърди, че е пострадал при ПТП, реализирано на 27.04.2020г. в гр.Русе на бул.”Липник” пред № 133. Произшествието е било реализирано от виновния водач, управлявал автомобил с рег.№ ******** – В. А.. По случая било образувано ДП № 168/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе. Извършени са били множество следствени действия – разпити на свидетели, оглед на местопроизшествие, били назначени съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Съобразно данните по случая, било установено, че поради навлизане на пешеходеца по пътя, по който се е движил виновния водач и закъснението на последния да започне спиране, е реализирано ПТП, в което е пострадал ищецът. Производството е висящо към настоящия момент, но предстои да бъде прекратено, с оглед заявеното желание на ищеца по чл.343, ал.2 от НК. В резултат на извършеното деяние С. Х. е получил счупване на горната трета на лявата бедрена кост.
Поради липсата на парични средства последният не е имал възможност да заплати медицинската операция. Това е довело до необходимостта счупването да бъде наместено под рентгенов контрол от лекуващия лекар. Виновният водач е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност”, валидна до 20.08.2020г. в ответното застрахователно дружество.
Това обосновало подаване на заявление до ответното дружество, с което е образувана щета № 10020100102132Н за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. С писмо от 24.08.2021г. с изх.№ Л-4948 ответното дружество е отказало изплащането на обезщетение с мотив, че не били налице предпоставките за удоволетворяване претенцията на ищеца. Това е породило правния интерес на последния от предявяването на настоящите искове за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Счита, че 1 обезщетението, което следва да му бъде изплатено за неимуществени вреди е в размер на 24 000.00 лева. Причината за това е дългият и изключително болезнен период на възстановяване, включващ множество неудобства и неразположение в нормалните и ежедневни дейности, които всеки човек извършва. Ищецът твърди, че съзнава, че е допринесъл в известна степен за индицента, поради което претенцията му е силно редуцирана. Освен всичко това С. Х. преживявал отново и отново инцидента, което му носело само отрицателни емоции. Описаните факти са му се отразили тежко. Той продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх, стрес и психически дискомфорт. Всичко това е било съпътствано и с разходи във връзка с провеждани лечения и закупувани медикаменти, за което представя фактури и фискални бонове, поради което ответникът му дължи и обезщетение за причинени му имуществени вреди. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 24 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания, в резултат на реализираното ПТП на 27.04.2020г. в гр.Русе, на бул.”Липник” пред № 133 от виновния водач – В. А., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Армеец”, по повод на което е било образувано ДП № 168/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й изплащане и сумата от 338.51 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждани лечения и закупени медикаменти, в резултат на реализираното ПТП на 27.04.2020г. в гр.Русе, на бул.”Липник” пред № 133 от виновния водач – В. А., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Армеец”, по повод на което е било образувано ДП № 168/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Ответникът ЗАД „Армеец” със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”С. Караджа” № 2, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че застрахованият водач В. А. не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП и да е настъпил вредоносния резултат. Той при управлението на застрахования лек автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТ, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно, по смисъла на чл.15 от НК. Същият като водач на застрахования лек автомобил, не е имал техническа и професионална възможност да 2 предотврати настъпването на ПТП. Ударът е настъпил при условията на намалена видимост – светлинно петно – ниско слънце, което е светело в очите на застрахования водач, както и поставените на пътното платно указателни табели – пътни знаци. Оспорва и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на ищеца с механизма на ПТП. Пострадалият внезапно, без водачът А. да е имал видимост към него, се е озовал в опасната за спиране зона на управлявания автомобил, поради което водачът не е могъл да спре, преди настъпването на удара. Евентуално твърди, че пешеходецът е спрял на пътното платно, зад поставена висока указателна табела – пътен знак, поставена върху пътното платно, преди да навлезе в лентата за движение на лек автомобил „Грейт Уол”, след което внезапно и с бърз ход е продължил пресичането на пътното платно и е навлязъл в лентата за движение на автомобила, като още в момента на преустановяване на движението си, пешеходецът е попаднал в опасната зона на автомобила. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца, който е нарушил разпоредбите на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като е пресякъл на нерегламентирано и дори забранено за присичане място, не се е съобразил с движението и скоростта на движещите се по пътното платно МПС, навлязъл е внезапно на платното за движение и в лентата за движение на лекия автомобил, както и ненужно е удължил времето и пътя си за присичане, както и че е спрял ненужно на пътното платно. Ищецът и сам се е поставил в състояние на повишена опасност, тъй като към момента на настъпване на процесното ПТП е бил в средна или тежка степен на алкохолно опиянение. Този факт се установява от представената от ищеца епикриза, в която се сочи, че той е съобщил, че е консумирал алкохол до 6.00 часа на 27.04.2020г., а процесното събитие е настъпило около 7.00 часа на същата дата. От протокол за проведено медицинско изследване и за проведена химическа експертиза по ДП № 168/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, че ищецът е консумирал 4 литра бяло вино, а етиловият алкохол в кръвта му към часа на вземане на пробата е бил в концентрация от 2.06 промила. По тази причина прави и възражение за съпричиняване на настъпването на вредоносния резултат от страна на ищеца, което следва да е 90%, с който процент следва да се намалят и евентуално присъдените обезщетения. Оспорва и размера на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като счита, че те за прекомерно завишени. Оспорва и началната дата, от която се претендира присъждане на законна лихва, тъй като тя следва да бъде определена по правилата на чл.497, ал.1 от КЗ.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2020г. в гр.Русе, бул.”Липник” пред № 133, е възникнало ПТП, тъй като при навлизане на ищеца С. Х. на пътното платно, е бил ударен от движещия се лек автомобил марка „Грейт Уол”, модел „Волекс” с рег.№ ********, управляван от В. А., в резултат, на което ищецът е паднал на земята и получил счупване на горната трета на лявата бедрена кост. По случая е било образувано ДП № 168/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, по което са извършени множество следствени действия – разпити на свидетели, оглед на 3 местопроизшествие, били назначени съдебномедицинска и авто-техническа експертизи.
Съобразно данните по случая, било установено, че поради навлизане на пешеходеца по пътя, по който се е движил виновния водач и закъснението на последния да започне спиране, е реализирано ПТП, в което е пострадал ищецът. Досъдебното производството е било прекратено, с оглед заявеното желание на ищеца по чл.343, ал.2 от НК, като прекратяването е било потвърдено с постановление от 11.03.2022г. на прокурор от ОП – гр.Русе.
Представени са и фактури и касови бонове към тях за направени разходи във връзка с провеждани лечения на ищеца и закупувани медикаменти, които разходи възлизат общо на стойност 338.51 лева. От С. Х. е била взета кръвна проба, непосредствено след настъпилото ПТП - на 27.04.2020г. в 8.20 часа, като съгласно приложената химическа експертиза № 262 – л.60 от делото, се е установило в кръвта му наличие на етилов алкохол в концентрация 2.06 на хиляда.
За лек автомобил марка „Грейт Уол”, модел „Волекс” с рег.№ ******** към датата на процесното събитие – 27.04.2020г., е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗАД „Армеец” със застрахователна полица № 1111119002406091. С писмо от 24.08.2021г. с изх.№ Л-4948 ответното дружество е отказало изплащането на обезщетение на С. Х. с мотив, че не били налице предпоставките за удоволетворяване претенцията на ищеца.
В показанията си свидетелят Н. К. К. твърди, че познава ищеца от доста години, както и семейството му. За катастрофата разбрал в края на месец април 2020г., когато С. Х. му се обадил и казал, че е претърпял ПТП. Тогава отишъл в болницата за да го види и да разбере какво се е случило. Травмата му била в бедрената част към таза и не можел да се обслужва самостоятелно. Катастрофата се случила в труден за С. Х. Период. Негов познат му бил запалил апартамента и тогава свидетелят ходел да му помогне и да му оправи стаята, банята и да почисти, купувал му храна и лекарства, водел го с автомобила си по прегледи Съдействал му да се премести на друго по-добро място. По тази причина той нямал нито физическа, нито финансова възможност да се направи операция на нараняването от настъпилото ТПТ и така го изписали от болницата. Първият месец след произшествието бил абсолютно неподвижен, като свидетелят ходил по 2-3 пъти на ден да му помага да става и да се обслужва. Съдействал му и да получи помощни средства – тоалетен стол и инвалидна количка, помагал му да се движи и го разхождал. Този период на лечение продължил около година, а може би и повече. 3-4 месеца след инцидента Х. започнал да прави опити да се движи. Тогава го завел на рентген и при прегледа казали, че още не е зараснало счупването.
Ищецът се оплаквал, че го боли и казвал, че се оглежда по 20 пъти преди да пресече улицата.
Повече се пазел и внимавал като ходи, като споделял, че изпитва притеснение. Когато се возел в колата на свидетеля му казвал да внимава, когато светофара свети червено. Когато отивали на преглед в болницата казвал на свидетеля „чакай” и го дърпал, за да види и той дали има кола на улицата, а К. се опитвал да го успокоява. В първите месеци след инцидента ищецът ползвал патерици и други помощни средства, за да може да ходи до тоалетна, а свидетелят му помагал да посещава банята и тоалетната. Н. К. не работел в този период и за 4 това му помагал. С. Х., когато бил в автомобил изпитвал страх, но в момента бил в добро здравословно състояние. Казвал, че когато времето се променя или се натоварел, тогава изпитвал болка в областта на травмата. От болницата му препоръчали оперативно лечение, но той нямал средства за това.
Разпечатката съдържа 18 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a00f56b7-b726-4bcf-8fd6-81f4b7a4343a