Решение № 788 от 14.10.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 788/14.10.2020г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Тодорка

Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 511/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 от АПК във вр с чл.39,ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД и чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на адв.А.Г.П.

***/ да бъде установено противоправно и виновно поведение на ответника НАП в периода до 15.07.2019 г. от което ищеца като физическо лице от определяем кръг лица, български граждани, чиито данни се намират в останалите общодостъпни файлове, изтекли от НАП е претърпял неимуществени вреди и 2/ да бъде осъдена Националната агенция за приходите да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000/две хиляди/лева за претърпените от нея неимуществени вреди за периода от 15.07.2019- 18.05.2020 г. от неизпълнение от страна на НАП на задължението й по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета /GDPR/. Ищецът се позовава на чл.80 ал.2 от ОРЗД вр чл. 39 ал.1 и ал. 2 от ЗЗЛД. С главния иск за обезщетение е съединен иск за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба са наведени доводи, че вследствие на неправомерно изтичане на лични данни, сред които и такива на ищеца, за него са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване, притеснения и опасения от всевъзможни злоупотреби с личните данни на ищеца, загубено време за промени на пароли и т.н станали достъпни вследствие на т.нар. хакерска атака, при която от масивите на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща данни на български граждани, публично оповестени на 16.07.2019 г. Иска да се установи, че НАП в качеството си на администратор на лични данни, чрез бездействие е допуснала нарушения на разпоредбите на чл. 24 и чл.32 от GDPR и чл. 59 ал.1 от ЗЗЛД, нарушила е разпоредбите на чл. 45 ал.1 т.6 от ЗЗЛД, като не е обработила личните данни по начин по който да гарантира подходящо ниво на сигурност като се приложат подходящи технологии и организационни мерки, чл. 64 от ЗЗЛД, като намира, че не е изпълнено задължението за извършване на оценка на въздействието на предвидените операции по обрабтване на личните данни върху тяхната защита, чл. 66 ал.1 и ал.2 ЗЗЛД, чл. 67 и 68 от ЗЗЛД в периода от влизане на сила на Общия регламент относно защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета /GDPR/ до 16.07.2019 г., датата на публичното оповестяване на данните.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 15.07.2019 г. по медиите станало известно, че при т. нар. "хакерска атака" от електронните масиви на НАП неправомерно била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни на множество български граждани. При справка от интернет портала на НАП ищецът бил уведомен, че попада сред лицата, чиито лични данни са били разкрити, което изключително много го притеснило. Опасявал се, че с неговите лични данни може да бъде злоупотребено, да бъде отчуждено имуществото му, да бъдат изтеглени влоговете му или да бъдат изтеглени кредити от негово име, да бъде открадната самоличността му и да бъде използвана по всевъзможни начини, които биха му навредили. Притеснявал се и от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и т. н. Всичко това изключително много го натоварило психически, живеел в постоянен страх, стрес и напрежение, което повлияло негативно на нормалния ритъм на живота му, на отношенията му с хората, на ежедневието му.

Твърди се, че НАП не е изпълнила задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от GDPR и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД да осигури ефективни мерки за защита на личните данни, с което е допуснала пробив в информационната си система, причинил публичното разкриване и разпространение на лични данни на много лица, в т. ч. и на ищеца.

С неправомерното си бездействие тя е нарушила и разпоредбите на чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД, което е довело до т. нар.

"нарушение на сигурността на лични данни", регламентирано в § 1, т.

10 от ДР на ЗЗЛД, във вр. чл. 4, т. 12 от GDPR. Всички тези нарушения са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е основание за обезщетяването им от ответника съгласно чл. 82, ал. 1 от GDPR, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът

– НАП - София, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на иска с твърдения, основани на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. В условията на евентуалност оспорва основателността на иска по съображения, че е изпълнил в най-добра степен задължението си да защити по сигурен начин личните данни, като е предприел необходимите технически и организационни мерки за това. Сочи, че неправомерното разкриване на лични данни е резултат от престъпно деяние по смисъла на НК, а не неправомерно бездействие на негови органи или служители, поради което не следва да носи отговорност за вреди. Възразява срещу твърденията в исковата молба за неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защита на сигурността на личните данни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП - Пазарджик изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и иска тя да бъде отхвърлена, евентуално да бъде обезщетен ищеца по справедливост.

Пазарджишкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно, че вследствие нерегламентиран достъп до информационните масиви на НАП, осъществен на 15.07.2019 г., неправомерно са разкрити и разпространени лични данни на множество физически лица, български и чужди граждани (над 6 000 000 субекти на данни). От приложената към исковата молба и неоспорена от ответника справка се установява, че разкритите данни за ищеца включват ЕГН и данни от годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2003 г. и 2004 г. , Данни за глоби за нарушения на ЗДвП за 2004г., Данни за изплатени доходи з физически лица за 2007г., Данни от годишна данъчна декларация за доходите на физически лица за 2010г и 2014г. и Идентификационни данни за лице, в качеството на представляващ лице в административно-наказателно производство.

Съгласно представените по делото доказателства със заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС ISO/IEC 27001: 2006 в НАП. Със заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени "Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗНАП", "Указания за обозначаване и работа с информация", "Указания за попълване на образци на процедура", "Указания за попълване на образеца на инструкция" и др. Със заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени процедура и вътрешни правила за мрежовата и информационната сигурност. Със заповед № ЗЦУ-1236/21.08.2019 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена процедура ИС17 "Администриране на информационна система в НАП", версия В. Със заповед №ЗЦУ-482/01.04.2019 г. на изпълнителния директор на НАП са определени служители от НАП с администраторски достъп до информационните активи и услуги на НАП. Със заповед № ЗЦУ-83/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП са определени вида, съдържанието, реда за създаване, поддържане и достъп до регистъра на НАП и базите данни за задължените лица, формата и елементите на данъчно–осигурителната сметка и сроковете за съхранение на архивираната информация. Със заповед № ЗЦУ-1596/29.11.2017 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени "Указания за унищожаване на информация и информационни системи в НАП". Със заповед № ЗЦУ-535/11.05.2016 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП. В НАП е изработена Методика за анонимизиране на индивидуални данни, версия 1, към м. януари 2017 г. Утвърдена е политика по информационна сигурност на НАП. Утвърдена е и Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1 към чл. 24, ал. 2 от Инструкцията служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения.

Не са представени доказателства да е висящо дело между ищеца А.П. и НАП пред КЗЛД.

Също така в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си НАП, в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица в различен обем. Въз основа на тези констатации председателят на КЗЛД е издал НП на НАП за нарушение на чл. 32, § 1, б. "б" от регламент (ЕС) 2016/679. С решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и организационни мерки за целта. НП и решението са обжалвани пред съда и не са влезли в сила.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото не са събрани никакви доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и черпи правното си основание от разпоредбите на чл.

203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 82 от GDPR, във вр. с чл.39,ал.1 и 2 от ЗЗЛД.

По отношение на възраженията на ответника за недопустимост на иска следва да се подчертае, че съгласно последната съдебна практика на ВАС по идентични казуси процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение за вреди от неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в Глава ХІ "Производство за обезщетения" на АПК. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вредите, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК са предвидени различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение. В случаите, в които се търси обезщетение за вреди от бездействие на администратора на лични данни, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, на основание чл. 204, ал. 4 АПК.

Предявеният иск е неоснователен.

Във фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие – неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на данните, с което са нарушени разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от GDPR и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал.

2, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД. Следователно предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на твърдяното от ищеца бездействие по аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК.