Решение № 493 от 02.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720102479 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „*********" №1,вх.*ет.*,ап.* срещу „Стомана Индъстри“ АД.

Ищецът твърди, че към 10.07.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ответника. На тази дата около 07:30 часа по време на изпълнение на трудовите си правоотношения, изкачвайки се по стълби се закачил за маркуч на горелка в работен режим, в резултат на което получил изгаряния втора степен по десния крак – от тазобедрената става надолу, без глезена. За това бил подаден сигнал пред ТП на НОИ на 03.08.2022 г., за което било издадено разпореждане № 28/10.08.2022 г. като злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

След инцидента (12.07.2022 г.) ищецът посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където било констатирано 2% изгаряне в областта на тазобедрената става и дясна подбедрица. На 13 и 19.07.2022 г. претърпял две хирургически операции, оставен е за наблюдение до 22.07.2022 г. след което е изписан с конкретни препоръки.

Твърди се, че получените изгаряния са му причинили силни болки и изгаряния както по време на инцидента, така и в рамките на възстановителния период. Налагало се постоянен прием на болкоуспокояващи. Болката била изключително силна и пречела на съня му. Раната трудно зараствала – през първия месец била отворена и сълзяла. По време на престоя си в болницата бил напълно обездвижен като му се забранявало да става по каквато и да е причина. Първоначално не можел изобщо да ползва увредения крак, а след изписването си до края на втория месец имал забрана да го натоварва.

Ползвал болничен в период от пет месеца до 12.2022 г. тъй като бил неработоспособен.

Твърди, че и към настоящия момент последиците не са напълно отшумели. При физическо усилие усеща болка и изтръпване в областта на дясното бедро. Твърди се, че има два големи белега от кожния автотрансплантат. По време на възстановяването си изцяло е преустановил социалните си контакти, чувствал се изолиран и депресиран.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди 1 ответника да му заплати сума в размер на 60000,00 лева за причинените му неимуществени вреди, резултат от трудова злополука от 10.07.2022 г., ведно със законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В срочно депозиран писмен отговор ответникът счита предявения иск за допустим, но оспорва същия, приемайки, че претенцията е завишена съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука и е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като не е спазвал правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което с действията си той е допринесъл за настъпване на злополуката – т. 5.5. ИБЗР – оставил е горелка без надзор, което било констатирано и в протокола за трудова злополука от 02.08.2022 г. Твърди се, че на ищеца са били проведени всички инструктажи.

Твърди, че ищецът е получил суми като обезщетение за причинените му неимуществени вреди по застрахователна полица, по която ответникът е страна, поради което то следва да се приспадне.

Прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ за прихващане между получаваните от ищеца средства по пенсия и обезщетения от държавно обществено осигуряване във връзка с трудовата злополука и обезщетението за неимуществени вреди, предмет на настоящото производство, като аргументира тезата си със съдебна практика и сочи, че по този въпрос е образувано т. д. № 1/2023 г., ОСГК, по което не е постановено решение към депозиране на отговора.

Прави възражение за погасяване на претенцията по давност.

С оглед изложеното моли предявеният иск да бъдат отхвърлен.

Претендира разноски.

По делото е депозирано становище от третото лице помагач, привлечено на страната на ответника. Оспорва претенцията по размер с твърдението, че не е покрит риск. Подробно обосновава, че неговата отговорност като застраховател не е тъждествена с тази на работодателя. Поддържа отговора на ответника, оспорва претенцията и счита същата за твърде завишена. Твърди, че е налице съпричиняване като определя същото на 85%. Счита, че са нарушени условията за безопасен труд.

Счита, че не са налице предпоставки за привличането му като третото лице помагач.

Моли съда да си отмени определението с което го е привлякъл. Заявява, че по конкретната злополука пред него не е депозирано искане за изплащане на обезщетение.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените искове

Ответната страна и трето лице помагач също се представляват, поддържайки своите възражения. Трето лице помагач твърди, че е заплатило конкретна сума в полза на ищеца по повод настъпилата трудова злополука, което е признато от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се признава и не следва да се доказва с доклада по делото, че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно трудово правоотношение, при действието на което на 10.07.2022 г. е настъпила трудова злополука, като ищецът е получил изгаряния по тялото в резултат на същата. Този факти се установяват и от приетите писмени доказателства – допълнително споразимение от 15.06.2011 г. към трудов договор и от 2 разпореждане № 28/10.08.2022 г. на НОИ, ТП – Перник, съгласно което увреждането на ищеца е прието за трудова злополука.

По делото са представени и приети като писмени доказателства амбулаторни и болнични листове, от които се установява, че ищецът е получил изгаряне втора степен в тазобедрената става и долния крайник, без глезен и стъпало от оксижен с площ от около 2% от TBSA. От представените по делото болнични листове се установява, че временната нетрудоспособност е била в периода от след настъпване на трудовата злополука до 19.12.2022 г.

По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните. В нея вещото лице е посочило, че травмата се изразява в изгаряне на части от кожата на десния крак. На 19.07.2022 г. била извършена оперативна манипулация, при която кожа с площ от 400 кв.см. е взета от дясното бедро и позиционирана върху ексцизираните повърхности.

След като ответникът е бил изписан, лечението продължило в домашна обстановка с указания за хигиенно – диетичен режим. Вещото лице е изчислило, че ищецът е ползвал отпуска по болест в размер на 161 дни – от 12.07 до 19.12.2022 г. (макар и в СМЕ да е посочено и 131 дни ). Констатирано е изгаряне от степен 2Б съгласно разясненията дадени в съдебно заседание. Този тип изгаряния се характеризират със силни болки, тъй като увреждат дермата. Възможно е да се образуват мехури и подуване в зоната на изгаряне. Тези места са чувствителни на допир и въздух. Налице е пряка връзка между трудовата злополука и получените увреждания. Интензивните болки са били през първият един месец и да продължили до пълно възстановяване – пет до шест месеца. През първите два месеца кракът не е трябвало да бъде натоварван, но това не е равнозначно на пълно обездвижване. Налице е остатъчен козметичен дефект на мястото на изгаряне и това, от което е взет донорски материал с размери съответно 16/14 см и 17/15 см., по добре видим на мястото на изгаряне, където е присадена кожа. Към датата на прегледа ищецът е напълно възстановен, макар че според вещото лице оплаквания не следва да има.

По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетеля Надежда Богданова Николова – съжителка на семейни начала с ищеца. Свидетелят е узнал за трудовата злополука в деня на осъществяването , като е възприел лично целият оздравителен процес, тъй като с ищеца са живеят в едно жилище. Първият ден след злополуката ищецът си останал вкъщи (бил в почивен ден) като разчитал, че болката ще отмине. Раната се вложила и потърсили медицинска помощ. Веднага бил приет в болница и са проведени две операции – за изрязване на мъртва кожа и трансплантиране на здрава. Прекарал 10 дни в болничното заведение, след което бил изписан. Болките продължили около шест месеца като първите два-три месеца е било „много тежко“. През превръзките избивало кръв. Ищецът не е могъл да става, което налагало да му асистира за всички обичайно дейности като го подпомага в движенията в рамките на жилището. Отделно от болките, ищецът преживявал и психически дискомфорт тъй като бил изцяло зависим за обичайни хигиенни дейности, обличане и събличане, обуване и събуване на обувки. Ползвал е болкоуспокояващи. Към настоящия момент белезите са видими, поради което ищецът избягва да ходи с къси панталони през лятото. Дори към настоящия момент усещал „придърпване“ и „болежки“ при натоварване на този крайник.

По делото са представени писмени сведения на други работници (К. С., Б.Б. и Д.

И.а), които описват, че ищецът е оставил оксижена в работен режим. Горелката е паднала на кота „терен“ и при преминаването близо до нея тя се оказва насочена към десния крак на ищеца и запалва десния крачол на панталона му. Същите данни е представил и ищеца. Работил е с оксижен, забелязал е необходимост да изправи триъгълника на 4ти ручей и е оставил горелката в работен режим на парапета. Тя е 3 паднала и го е изгорила, предполагайки, че има изпускане на кислород.

Видно от представени списък на лицата преминали периодичен инструктаж, ищецът е преминал такъв на 03.07.2022 г. Установява се също, че ищецът притежава правоспособност по завяряване. Съгласно чл. 5.5 от ИБЗР се забранява работа на стационарни или преносими горелки без надзор от работещите с тях.

По делото като свидетели са разпитани Д. А. и К. С., но нито един от тях не е очевидец на случилото се, не изнася относими данни, поради което съдът не възпроизвежда и анализира показанията им. Те касаят принципни работни условия при ответника и възпроизвеждат данни от трети лица.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.

1 КТ, съгласно който за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Предмет на спора са неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

Съдът намира, че в настоящото производство безспорно се установиха елементите от фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на трудова злополука, констатирана по съответния административен ред с влязъл в сила административен акт, претърпени неимуществени вреди/болки, страдания, неудобства и причинно-следствена връзка между трудовата злополука и преките вреди.

По делото е спорен въпросът за размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за причинените му увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.