Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 01.12.2023, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 265/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
01.12.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Белоградчик, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20231310200265 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. А. от с. Неговановци, обл. Видин, ул.

„Девета“ № 6, против Наказателно постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00 лв. – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на транспорта.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в жалбата доводи. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че жалбоподателят не е наясно какво нарушение му е вменено, че е извършил.

Инвокират се доводи, че Наказателното постановление и издадено при недоказаност на нарушението и при непълнота на доказателствата, като е издадено само на основание свидетелските показания на контролните органи.

1

При определяне на размера на наказанието, не е преценена тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.

В съдебно заседание, жалбоподателят или неговия процесуален не се явяват.

Въззиваемата страна не изпращат представител. В съпровидителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – И. Н. Й. – актосъставител и К. С. Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН – инспектори към РД „АА“ – гр.

Враца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – И. Н.

Й. и К. С. Г., всеки един от тях заемащ длъжността „инспектор” при РД „АА“ – гр. Враца, установиха следната фактическа обстановка: На 26.06.2023 г., съгласно утвърден график на Директора на РД „АА“ – гр. Враца, двамата служители изпълнявали служебните си задължения на територията на област Видин и извършвали контрол на автомобилите, извършващи обществен превоз на пътници и товари. На разклон, между път III – 102 и път I-1/Е-79/ на км. 1+800, в посока от с. Г., общ. Д., обл. В., към обект при с. Б., общ. Д., обл.

В., спрели за проверка жалбоподателя Р. П. А.. Същият управлявал МПС – товарен автомобил „Ивеко“ АД 410 Т, с рег. № СВ 15 41 РТ от кат. № 3, с който извършвал обществен превоз на товари – ломен камък на територията на Р България. При извършената проверка, водача представил на контролните органи заверено копие на Лиценз ЕО № 155810081 по маршрут с. Г. – с. Б.

Представил товарителница и пътен лист. Водачът – жалб. А. представил карта за квалификация на водача за дадената категория, която била със срок на 2 валидност – 19.06.2023 г., който срок към датата на извършване на проверката – 26.06.2023 г., бил изтекъл.

За нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, св. И. Н. Й., съставил на жалб. Р. П. А. АУАН № 00123/ 26.06.2023 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00 лв. – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.

От правна страна, съдът намира следното :

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства са налице данни за осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя. Последният, като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари, не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.

Представената на контролните органи такава е била със срок на валидност 19.06.2023 г., а превозът е извършен на 26.06.2023 г. Т.е., към датата на проверката, валидността на картата за квалификация на водача е била изтекла.

В този вид производства обаче, съдът осъществява цялостен служебен контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер , дори и същите да не са инвокирани с жалбата.

Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по своя характер и опорочават проведеното административнонаказателно производство като цяло. Констатираните от съда пропуск, са допуснати в съставения АУАН, след което са пренесени и в крайния акт – издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.

От разпита на свидетелите на въззиваемата страна, се установява, че жалбоподателя, в качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ 3 обществени на товари, не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.

Императивното задължение за притежаване на такава карта за квалификация на водача, е въведено с разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, а именно: Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: т. 3 да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Именно с тази законова разпоредба законодателят е въвел задължителното изискване към водачите на автомобили за обществен превоз на товари, да притежават валидна карта за квалификация за съответната категория.

От установената фактическа обстановка по делото, се установява, че в разглеждания случай, жалбоподателят не е притежавал валидна карта за квалификация от съответната категория С и СЕ, тъй като същата е била с изтекъл срок на валидност към датата на проверката.

И въпреки, че жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г., АУАН му е съставен за нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г. Последната обаче инкриминира като състав на административно нарушение, случаите, в които водачът не представи при поискване от контролните органи въпросната карта за квалификация. Волята на законодателя е ясна и по аргумент от препращащата норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДвП, която предвижда задължение за водача да „носи“ изброените в цитирания законов текст документи.

Т.е., разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредбата инкриминира като административно нарушение „неносенето“, „непредставянето“ на картата при поискване от контролните органи, а не липсата на валидна такава.

Поради това, съдът намира, че неправилно жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г., тъй като същия не е притежавал валидна карта за квалификация, а не е извършил нарушение по чл. 89, т. 4 като не е носел същата и съответно не я представил на контролните органи.

Правилната правна квалификация на нарушената законова разпоредба в 4 случая, съответстваща на действителната фактическа обстановка, е тази на чл.

87, т. 3 от 03.11.1999 г., а не на чл. 89, т. 4 от същата Наредба, на основание на която е наказан нарушителя.

Неправилното определяне на нарушената законова разпоредба, която е задължителен реквизит както на АУАН, така и НП, съставлява самостоятелно основание за отмяна на крайния акт. Този пропуск е съществен по своя характер, тъй като на първо място ограничава правото на защита на наказаното лице да узнае в какво нарушение е обвинен, и на следващо място е налице несъответствие между действителното фактическо и правно положение – от една страна и съответстващата му правна квалификация на нарушението – от друга страна. Липсата на тази корелация е довела до порочност на производството.

Констатираният от съда процесуален пропуск неизменно е от ранга на съществените, поради което не може да бъде саниран по никакъв начин. Той обаче е пренесен и в издаденото Наказателно постановление, в което като нарушена правна норма отново неправилно е посочена разпоредбата на чл.

89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г.

В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението следва да е прецизно и не може да бъде извличано по пътя на формалната и правната логика.

Следва да е налице пълна корелация между нарушение и наказание, за да бъде спазен един от основните принципи на административнонаказателното производство – наказанието да съответства на нарушението. В случая, това изискване не е спазено и това е основание за отмяна на крайния акт, с който от нарушителя е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което го отменя.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден 5 административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото има данни, че жалбоподателят е ползвал процесуална защита от адв. А. Д. от АК – Враца. За това, че разноските за процесуален представител са реално направени има безспорни доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 21.07.2023 г. /по АНД № 746/ 2023 г. на РС – Враца, изпратено на РС – Белоградчик/, в който договор е посочен размера на договореното адвокатско възнаграждение – 400 лв., както и че същото е изплатено в брой. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, тъй като е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Поради това, въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя за разноски за адвокат в процеса, в размер на 400.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр. Враца, с което на Р. П. А. от с. Н., обл. В., ул. „...............“ № .., ЕГН **********, е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00 лв. – на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на транспорта.