Решение № 359 от 05.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Перник, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава *** от ГПК.

С решение № 94 от 23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1037/2022 г., Районен съд Радомир е уважил предявения по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК положителен установителен иск, като е признал за установено по отношение на А. С. А., Д. Т. Й. и С. Т.

Й., че В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П., и С. С. П. са собственици по наследствено правоприемство и давност на следния недвижим имот, а именно - реална част с площ от 470 кв.м от урегулиран поземлен имот, представляващ и образуващ дворно урегулирано място, с площ от 682 кв.м, за който съгласно одобрения със заповед № III-144/1981 г., изменен със заповед № 18/19.08.1988 г., регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. ***, е отреден парцел ***, в кв. ***, при граници: от юг – улица с ОК 741 - 787, от запад - парцел ***, от север - парцел ***, от североизток - парцел *** и от изток - парцел ***, всичките от кв.

***по плана на с. *** и при граници на частта: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-А по комбинираната скица - приложение № 4 към приетото на 20.03.2023 г. заключение на вещото лице инж. Р.

С. по съдебно-техническата експертиза, която скица, приподписана от районния съдия, е неразделна част от решението.

1

На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № ***, том ***, дело № 584/1994 г. на С.Б. – нотариус с район на действие - района на Районен съд Радомир, за процесната реална част, заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-А по комбинираната скица.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. А., Д. Т. Й. и С. Т. Й. са осъдени да заплатят на В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П., и С. С. П. сумата от 4030 лв., представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А. С. А., с която жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо - за ищците липсвал интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК поради неприключило административно производство по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността върху процесната реална част като бивша земеделска земя. Излага доводи и за неправилност на решението - не се установило ищците да са придобили имота по наследство и давност.

Поддържа, че фактическата власт върху реална част от урегулиран имот е без значение за придобиването по давност предвид забраните в ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Моли съда да обезсили решението на РС Перник или да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемите оспорват въззивната жалба с отговор в законоустановения срок. Искат решението на РС Радомир да бъде потвърдено. Претендират разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е изцяло валидно.

То е обжалвано в частта, в която е признато за установено по отношение на А. С. А., че ищците са собственици на процесния имот и в която е отменен по отношение на него горепосоченият нотариален акт. В останалата част, касаеща двамата ответници Д. Т. Й. и С.

Т. Й. решението е влязло в сила по арг. от чл. 265, ал. 1 ГПК, тъй като последните са обикновени другари на жалбоподателя, които не са обжалвали самостоятелно и не са се присъединили към неговата въззивна жалба (Опр. № 558 от 05.12.2019 г. по гр.д. № 2985/2019 г. на ВКС, I ГО).

В така индивидуализираната обжалвана част решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за недопустимост на обжалваното решение. Неправилен е изводът, че за ищците не е съществувал правен интерес от предявяване на иск с този предмет поради наличие на неприключила административна процедура по реда на ЗСПЗЗ за реституиране на процесния имот. Това е така, защото наличието на интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 in fine ГПК при положителните установителни искове се определя от твърденията в исковата молба, а не от фактите по делото. В конкретния случай ищците твърдят, че са придобили собствеността върху имота чрез наследствено правоприемство и давност, а не чрез наследствено правоприемство и реституция. Предвид това, въпросът налице ли е висяща процедура за реституирането му не 2 е относим към допустимостта на иска, а оттам и към допустимостта на постановеното решение.

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Във въззивната жалба и отговора не са релевирани оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в доказателствения процес (разпределение на доказателствена тежест, указване за кои относими твърдени факти страната не сочи доказателства, събиране на доказателствата). Изложените от жалбоподателя конкретни оплаквания, че не се установява ищците да са придобили на соченото от тях основание спорното право, представляват доводи за необоснованост и нарушение на закона. Ето защо, въззивният съд намира, че следва да извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства, както и последваща проверка за правилно приложение на материалното право.

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се въз основа на удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община Радомир, че ищците В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П., и С. С. П. са наследници на С.Т.П., роден на *** и починал на ***

С влязло в сила на 07.12.2008 г. решение № 287 от 26.10.2006 г., постановено по гр.д.

№ 370/2006 г. на Районен съд Радомир, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на С.Т.П. да възстановят собствеността върху следната земеделска земя, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, а именно – нива в местността „***“ с площ от 1,200 дка, при граници: от север – стар махленски път, от запад – Т.П., от юг – улица, и от изток – наследници на С.П..

В решение № 6 от 19.01.2007 г. на ОСЗГ, гр. Радомир по преписка по заявление № 06141А от 08.01.2007 г. е постановено, че се възстановява в съществуващи или възстановими стари реални граници правото на собственост на наследниците на С.Т.П. върху тази нива. В акта е посочено допълнително, че ОСЗГ ще възстанови имота след представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.

В решение № 6 от 27.05.2015 г. на ОСЗ, гр. Радомир по същата преписка, е постановено следното по отношение на отделните части от нивата:

- възстановява се в съществуващи или възстановими стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 0,120 дка (т. II);

- отказва се възстановяването на нива с площ от 0,610 дка на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за което на правоимащите е указано, че им се следва обезщетение (т. III);

- отказва се възстановяването на нива с площ от 0,470 дка поради наличие на спор за 3 материално право, за което на правоимащите е указано, че спорът следва да бъде разрешен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (т. III).

Именно правото на собственост върху последната посочена част от 0,470 дка, представляваща част от цялата бивша нива с обща площ от 1,200 дка, е предмет на спор в настоящото производство. В решението на ОСЗ от 27.05.2015 г. и в удостоверението на Техническата служба при Община Радомир, издадено на осн. чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, е посочено, че тази част се намира в УПИ *** от квартал ***по действащия регулационен план на с. ***, а за УПИ *** е издаден нотариален акт „на името на В.Т.“, а именно - НА № ***от***, том ***, рег. № ***, дело № 295/2006 г.

По делото е представен нотариален акт (НА) № ***от ***, том ***, дело № 584/1994 г. на нотариус С.Б. при РС Радомир, поправен с НА № ***от ***, том ***, дело № 261/1995 г. на същия нотариус и с НА № ***от ***, том ***, дело № 139/1996 г. на нотариус М.Д. при РС Радомир. С този нотариален акт е признато в полза на С. А. В., Ц. А. К., С. А. К. и К.А.Т. правото на собственост върху горепосочения УПИ *** с площ от 680 кв.м.

Съгласно съдържанието на НА № ***от ***, том ***, рег. № ***, дело № 295/2006 г. на нотариус М.Д., рег. № ***при НК, К.А.Т. и Ц. са се разпоредили в полза на В.Д.Т. с притежаваната от тях ½ идеална част от УПИ ***.

С влязло в сила на 12.10.2017 г. решение № 199 от 12.12.2016 г., постановено по гр.д.

№ 778/2014 г. на РС Радомир, УПИ *** е възложен в производство по съдебна делба в общ дял на ответника в настоящото исково производство и въззивен жалбоподател – А. С. А., и на Г. С. А., Ц. Й. М., З. Й. С., Д. Т. Й. и С. Т. Й..

Със сделка, обективирана в НА № ***от ***, том ***, рег. № ***, дело № 322/2022 г. на нотариус М.Д., рег. № ***при НК, Г. С. А., Ц. Й. М., З. Й. С. са продали на А. С. А. 10/18 идеални части от парцел/УПИ ***.

Въз основа на кредитираното от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно изготвено заключение на назначената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза (СТЕ) се установява, че процесният спорен имот за пръв път е включен в регулационен план със заповед № III-144/27.03.1981 г., като този план е изменен със заповед № 18/19.08.1988 г. на Председателя на ОбНС гр. Радомир. По силата на този план имотът попада в парцел *** от кв. ***, последният с обща площ от 680 кв.м. Вещото лице при оглед на място е констатирало, че спорният имот от 470 кв.м е ограден с метални и бетонови колове и телена оградна мрежа, като ограждането включва и целия съседен парцел ***, който е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда. На изготвената комбинирана скица към заключението спорният имот е ограничен по буквите А-Б-В-Г-Д-А.

Съществуващата ограда, включваща и парцел ***, и фактически образуваща един общ имот, е изчертана със зелен контур.

В откритото съдебно заседание на 20.03.2023 г. пред Районен съд Радомир са разпитани трима свидетели на страната на ищците – К. С. Й., В.С.А. и В.Д.К.. Техните показания се кредитират от настоящия съдебен състав като еднопосочни, безпротиворечиви и съответстващи помежду си. Въз основа на тях се установява, че процесният имот е част от бивша нива с площ над 1 декар, в която наследодателят на ищците е отглеждал царевица и картофи. Следователно, касае се за същата нива, която е предмет на обсъдените решения на ОСЗГ/ОСЗ гр. Радомир. След смъртта на С.П. очертаната със зелен контур в скицата на 4 вещото лице част от тази нива се ползва от неговите наследници, които са го заградили, а около 1980 г. са построили къщата, попадаща в очертанията на парцел *** от кв. ***по регулационния план на селото.

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност, следва да бъде извършена проверка за съответствието на правните изводи с материалния закон в обжалваната част на решението.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот, ограничен по буквите А-Б-В-Г-Д-А в скицата към СТЕ, е част от бивша нива с площ от 1,200 дка, която е била включена в кооперативен земеделски блок, като към момента на включването спрямо нея не е бил приложен регулационен план. Предвид това, по силата на чл. 11, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. (обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г.) и чл. 10, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г.) целият имот от 1,200 дка е бил масовизиран и правото на собственост в неговите реални граници е изгубено от предишния му титуляр.