Определение № 252 от 03.10.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Монтана, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20241600600271 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 341 от НПК.

С определение от 01.08.2024 год по НОХД № 299/2029 год. на РС Л. съдът е одобрил внесено от РП Монтана споразумение от 26.07.2024г за решаване на ДП № 68/2022г по описа на ОСлО в ОП Монтана, пр.пр. № 4609/2022г на РП Монтана, постигнато на основание чл. 381, ал. 1 НПК между Р.П., прокурор в МРП и адв. В. И., МАК, защитник на обв. В. Й. Б. от гр. Л..

С окончателното споразумение обв. В. Й. Б. от гр. Л. „се признава за виновен за това, че на 24.10.2020г в Р Германия в гр. Ю. съзнателно се ползвал пред служители на Федералната служба за движение по пътищата от неистински официален документ – българско свидетелство за управление на МПС № 282753673, на което е придаден вид, че е издадено от МВР Монтана на името на В. Й. Б., а свидетелство за управление на МПС със същия номер е издадено на лицето Н.Ю. от с. Ж., обл. К. от МВР К., като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Страните се споразумяха на обвиняемия В. Й. Б. да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и при условията на чл. 381, ал.4 от НПК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като наказанието бъде определено по вид „Пробация“ за срок от шест месеца със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Страните се споразумяха направените разноски по производството в размер на 145,93 лева да бъдат заплатени от обвиняемия В. Й. Б..“

С Предложение вх. № 7348/16.08.2024г на Д.М., прокурор при РП Монтана се 1 твърди, че липсва произнасяне на съда относно направени в хода на разследването разноски в размер общо на 405,00лв по сметка на ОСлО при ОП Монтана за извършени преводи от немски на български език и разноски в размер на общо 310,00 лв. по сметка на РП Монтана за извършени преводи от български на немски език – молба за правна помощ и от немски на български език и се предлага на съда на осн. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК да се произнесе относно разноските по делото.

С определение от 27.08.2024г РС Л. е оставил без уважение това предложение.

Недоволна от това определение РП Л. е депозирала протест в който се поддържа, че незаконосъобразно съдът е отказал да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т.4 НПК по отношение на останалите разноски, тъй като това била обща разпоредба приложима и по отношение на настоящото производство. Моли съда да отмени атакуваното определение и върне делото с указания за произнасяне на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т.4 НПК.

Съдът, след като прецени оплакванията в протеста и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, приема следното:

Подаденият протест е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество, е неоснователен.

По отношение на разноските споразумението е одобрено така, както е постигнато от страните и внесено в съда, като на осъденото лице са възложени посочените в него разноски в размер на 145,93лв. В посочения размер са и разноските, описани в заключителното мнение на следователя при ОСлО в ОП Монтана.

Настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай не разполага с възможност да се произнася по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, тъй като въпросът за разноските е елемент от споразумението съгласно чл.

381, ал. 1, т. 6 НПК и произнасянето по реда на чл. 306 ал. 1, т. 4 НПК не е предвидено в специалната норма на чл. 383 НПК.

Касае се за постигнато между страните – РП Монтана и защитата на обвиняемия споразумение за решаване на наказателното производство, в което е разрешен и въпросът с разноските, като е прието, че тези разноски, в размер на 145,93 лв. следва да се понесат от осъденото лице, както и, че съдът, след преценката си по чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил така постигнатото споразумение. В специалната разпоредба на чл. 383 НПК не е предвидено произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, поради което съдът намира, че частния протест се явява неоснователен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.08.2024г по НОХД № 299/2029г на РС Л. с което е оставено без уважение Предложение вх.№ 7348/16.08.2024г на Д. М., прокурор при РП Монтана по НОХД № 299/2024г на РС Л., съда на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК да се 2 произнесе относно разноските, като В. Й. Б. от гр. Л. бъде осъден да заплати и разноски в размер общо на 405,00лв. по сметка на ОСлО при ОП Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3