Определение № 277 от 27.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Кюстендил, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 — чл. 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалбa вх. № 1555/28.03.2025 г., депозирана от Б. Р.

В., с адрес: гр. Несебър, ж.к. „Черно море“ 1, бл. 95Б, ет. 3 насочена против Разпореждане № 1226 от 12.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 568/2025 г. по описа на РС – Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал възражения по чл.414 и чл.414а ГПК, подадени от Б. Р. В. срещу Заповед № 1464/14.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1935/2010г. по описа на РС – Кюстендил.

Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно. Сочи, че обжалва разпореждането в качеството си на наследник на майка й С.Т.А., починала на 23.01.2023 г. и жалбата й касае решението по ч.гр.д. № 1935/2010 г. на КнРС. Твърди, че е узнала за дължимите от майка й суми на 17.01.2025 г., без жалбоподателката да има „отношение“ към тези задължения.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и прекратяване на заповед № 1464/14.06.2010 г., поради изтекла давност, като възразява срещу същата по чл. 414 и чл.

414а от ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателката, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 568/2025 г. на КРС е образувано на основание чл.80, ал.5 ПАС.

По надлежен ред са установени следните факти:

С Разпореждане № 5418/14.06.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1935/2010 г. по описа 1 на РС – Кюстендил е била издадена Заповед № 1464/14.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД срещу С.Т.А. за описаните в заявлението суми. Заповедта е влязла в сила на 15.10.2010 г. С разпореждане от 18.10.2010 г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на молителя срещу длъжника за сумите по заповедта.

Ч.гр.д. № 1935/2010 г. е архивирано на 14.10.2011 г. с арх. № 3259/2011 г., връзка 219 , и унищожено на 09.06.2017 г. с Протокол за унищожаване № 233/15.03.2017 г.

С молба вх. № 260034/24.01.2025 г. Б. Р. В. е представила възражения по чл.414 и чл.414а ГПК срещу горепосочената заповед, издадена по ч.гр.д. № 1935/2010 г. на РС – Кюстендил, като се позовава на изтекла давност.

След дадени от съда указания Б. В. е уточнила, че е наследник на С.Т.А., починала на 23.01.2023 г. и не е запозната с нейните дела. Иска производството по ч.гр.д. № 1935/2010 г. по описа на РС – Кюстендил да бъде прекратено.По същество възразява срещу дължимостта на сумите по издадената заповед, поради изтекла давност. Към молбата са приложени ксерокопия от удостоверение за наследници, от изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1464/14.06.2010 г. по ч.гр.д. 1935/2010 г. на КнРС от покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 172/2011 г. по описа на ЧСИ Елица Христова.

При така установените факти с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че подадените от длъжника Б. В. възражения са депозирани извън преклузивния срок, двуседмичен по чл.414, ал.2 ГПК в приложимата към датата на изтичане на срока редакция преди влизане в сила на ЗИДГПК обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.

Прието е, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист срещу длъжника С.Т.А., починала на 23.01.2023 г., чийто наследник по закон е Б. В., която при липса на данни за надлежен отказ от наследството на наследодателя й е придобила пасивите и активите, включващи се в наследството, с оглед на нейната част и по тази причина конституирана като длъжник по изп. д. № 172/2011 г. по описа на ЧСИ Елица Христова.

Приемайки, че доколкото възражението по чл. 414 от ГПК е подадено много след изтичане на законоустановения за това срок, то същото като просрочено следва да бъде върнато.Съдът е посочил, че реда за защита в случая, следва да е по исков ред чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 от ГПК, предвид твърдението на жалбоподателката В. за недължимост на сумите, поради изтекла погасителна давност.

Относно възражението по чл.414а от ГПК е прието, че следва да бъде върнато, доколкото към релевантния за това момент, същото не е било законово предвидено.

Предвид това с обжалваното разпореждане възраженията са върнати, като недопустими.

Настоящата инстанция приема обжалваното разпореждане за правилно като краен резултат.

Жалбоподателката е подала горепосочените възражения при липса на надлежно съществуващо в нейна полза право на възражение, както по реда на чл. 414, така и по чл.

414а от ГПК, поради което това процесуално действие се явява недопустимо.

Проведеното по ч.гр. д. № 1935/2010 г. на КнРС заповедно производство е надлежно приключило с влязла в сила заповед за изпълнение № 1464/14.06.2010 г. срещу длъжника в това производство – наследодателката С.А.. Именно в това производство длъжникът А. е имала право да подаде възражение по чл. 414 от ГПК при надлежно връчено съобщение относно издадената заповед, но не е упражнила това свое право, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е инициирано горепосоченото изпълнително производство. Следователно при това положение към момента на връчване на ПДИ в изпълнителното производство за В., конституирана като неин наследник не възниква отново право на възражение по чл. 414 от ГПК, нито пък по чл. 414а от ГПК.

Предвид това правилно с обжалваното разпореждане подадените възражения са 2 върнати. Същото следва да бъде потвърдено.

В случая следва да бъде съобразено, че смъртта на длъжника С.А. е настъпила в хода на изпълнителното производство и именно в него В. е конституирана като наследник и изпълнението е насочено срещу нея.

По делото липсват данни за надлежно извършен отказ от наследство, а твърденията на жалбоподателката за отказ от наследството на наследодателката й са недоказани.

Освен това е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК и доколкото изпълнението е насочено срещу наследник на длъжника, то конституирания правоприемник Б. В. е следвало да предприеме съответни действия в изпълнителното производство, ако поддържа твърдение за това, че от нейна страна е осъществен отказ от наследството на наследодателката й С.А..

Воден от горното, КнОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1226 от 12.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 568/2025 г. по описа на РС – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3