Решение № 591 от 21.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Плевен, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430105423 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез юрисконсулт ***, против М. ИВ. Л. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има следните вземания към ответника, а именно: сумата от 166,40 лв. за сума за отопление с индивидуален разпределителен уред (ИРУ) за периода 01.11.2018г.-30.11.2020г.; сумата от 463,23 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сумата от 63,25 лв. за услуга дялово разпределение. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***, регистриран под абонатен номер 8029 на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД съществуват вземания против М. ИВ. Л. и последната дължи следните суми: сумата от 471,80 лв. лв. – главница за периода 01.11.2018г.-30.11.2020г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (27.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №667/2021г. по описа на РС Плевен. Претендират се и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

С определение №220/18.01.2022г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника адв. Н.Я.-АК-Плевен.

По делото е постъпил отговор с вх.№4526/23.02.2022г. от особения представител. В отговора е взето становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорват се твърденията, че ответника е потребител на топлинна енергия, факта на реално потребление и количеството енергия, наличието на договорни отношения с топлинен счетоводител и топлофикационното дружество, оспорват се исковете по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

Особеният представител адв. Н.Я.-АК-Плевен, редовно призован, се явява лично и взема становище за неоснователност и недоказаност на молбата.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№667/2021г. описа на РС-Плевен, че на 27.01.2021г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. ИВ. Л. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД сумата от 471,80 лв. – главница за периода 01.11.2018г.-30.11.2020г., сумата от 47,80 лв. – мораторна лихва за периода 03.01.2019г. до 20.01.2021г., ведно със законната 2 лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (27.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 18,75 лв. държавна такса и 37,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с разпореждане №5391/21г. за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като е получил съобщението на 21.07.2021г., както и че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№5423/21г. по описа на РС Плевен е подадена в едномесечния срок по чл.422 ГПК.

Безспорно е по делото и е служебно известно на съда от гр.д.№ 5639/2020г. по описа на РС Плевен, по което е съдия докладчик, че Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. В тази насока са и приложените заверени копия на Общи условия на дружеството по ч.гр.д.№ 667/2021г. по описа на РС Плевен.

Служебно е известно на съда и се установи след служебна проверка от състава, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД понастоящем е пререгистрирано като АД.

Признава се от ищеца обстоятелството, че на 19.02.2021г. ответникът е заплатил сума в размер на 114,13 лв. главница, сумата от 4,63 лв.- лихва и сумата от 73,51 лв.-мораторна лихва.

Спори се между страните собственик респ.ползвател на имота ли е ответника, топлоснабдена ли е сградата, в окято се намира имота, съществувало ли е облигацонно правотношение между страните през периода 01.11.2018г.-30.11.2020г., имал ли е ответника качеството потребител на топлинна енергия през този период, доставило ли е ищцовото дружество топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата молба период от време, какво количество е доставило, определена ли е правилно топлинната енергия за отопление с и без индивидуални разпределителни уреди в процесния имот; дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е 3 сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца против ответника за сумата от 471,80 лв. – главница за периода 01.11.2018г.-30.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (27.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №443/28.01.2021г. по ч.гр. д. №667/2021г. по описа на РС Плевен.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.

През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването ( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.). Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти. Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, 4 отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.

С оглед на гореизложеното и предвид писмените доказателства по делото, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в ***, регистриран под абонатен номер 8029. В този смисъл са и писмените доказателства – заверено копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 61, том I, дело 61/1994г. , удостоверение изх.№ ГР-216817.03.2022г., издадено от Община Плевен, заверено копие на дговор № Д105812.10.20007г. между „Холидей Райзен“ ЕООД и етажната собственост на адрес: ***.

Общоизвестен факт е, че Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се уреждат от Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в град Плевен, в сила от 2007г. Ето защо съдът приема, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №2611/2021г. по описа на РС-Плевен.

Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия ( чл.133, ал.2 от ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е 5 различен. Чл.133, ал.2 от ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото е налице и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление". Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 от ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. , топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.