Определение № 3434 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3434 гр. София, 09.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20238003104557 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г.В.К. срещу определение № 1701/29.06.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1604/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5396/28.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3219/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. София.

С разпореждане от 02.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1604/2023 г. на Софийския апелативен съд са дадени указания на жалбоподателя, че частната касационна жалба следва да бъде приподписана от адвокат, както и да бъде представено точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК; да изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и посочи конкретните съдебни актове от практиката на

ВКС, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК да представи актове на Конституционния съд на РБ или СЕС, в противоречие с които е разрешен въпрост, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да обоснове защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; да обоснове евентуалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изпълнение на дадените указания, частната касационна жалба е приподписана от назначения с разпореждане от 02.10.2023 г. по ч.гр.д.

№1604/2023 г. по описа на Софийски градски съд особен представител К.С.Б. от САК, който е представил и становище във връзка със задължението да изложи основания за допускане на касационното обжалване. В същото обаче 1 не е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 5396/28.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3219/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявените от Г.В.К. срещу Държавата и нейните институции Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Софийския централен затвор искове по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, претърпени от неблагоприятните условия, в които е поставен в затвора. Посочил е, че съгласно разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и на I и I I Колегия ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания въззивен акт. Без жалбоподателят да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в жалбата факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на съдебния акт, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и за който да е посочено, че е налице някоя от допълнителните 2 предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №

1701/29.06.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1604/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3