Решение № 1276 от 27.11.2017, Софийски градски съд

Р E Ш Е

Н И Е гр. София ,27.11.2017г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД , Наказателно отделение , ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на първи ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове :1 . АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

2. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА при участието на секретаря

Пандурска и в присъствието на прокурора Панчева , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О.

Х. Д . № 4363 по описа за 2017 година , и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С присъда от 21.06.17г. по Н .О .Х .Д . № 7403 /17г , СРС, НО ,101 с - в е признал подсъдимия В.И.С. за виновен за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК, поради което и във вр. .чл. 58 А ал.1 от НК във вр. чл.373 ал.2 от НПК и вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок от 4 години , при първоночален общ режим . На осн. чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода , времето през което подсъдимия В.И.С. е бил задържан с постановление на СРП за срок от 72 часа от 31.01.2017г. , както и времето през което изтърпява мярка за неотклонение задържане под стража , взета по по ДП № 3383 - ЗМИП 15029 /15г . по описа на СРП

, считано от 02.02.17г. до настоящия момент . С присъдата е осъден подсъдимия да заплати на частния обвинител и граждански ищец

Г.П.Г. сумата от 2400 лв ,представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди . С присъдата на осн. чл.189 ал.3 и чл.190 ал.2 от НПК е осъден подсъдимия да заплати държавна такса в рамер на 96 лв съгласно уважения размер на гражданския иск ,както и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Г.П.Г. направените от него разноски в размер на 500лв за адвокатско възнаграждение ,както и сумата от 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист .

Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия

, с която се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска да се измени постановената присъда , в частта относно наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, които да бъдат намалени.

В съдебно заседание представителят на

СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия В.И.С. - адв. В. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдаван по внесеното обвинение срещу него или алтернативно се иска да се измени постановената присъда , в частта относно наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, които да бъдат намалени.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г.П.Г. – адв.З.пледира за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд , както и присъждане на направени разноски от неговия доверител на двете инстанции.

В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец Г.П.Г. редовно призован не се явява .

В съдебно заседание подсъдимият В.И.С. моли за по ниско наказание .

Съдът като обсъди доказателствата по делото

, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е неоснователна .

Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият

В.И.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН - **********, живущ ***.

Към началото на 2015 г. подсъдимият С. не бил постоянно трудово ангажиран и си набавял финансови средства по неправомерен начин, включително като въвеждал в заблуждение различни граждани, че ще им достави определено количество гориво на много по-ниска от пазарната цена и по този начин ги мотивирал да се разпореждат с различни парични суми в негова ползва. Подсъдимият бил осъждан за извършвани престъпления по този начин - по НОХД № 11341/13 г., по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което било одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години. По НОХД № 9089/2013 г., по описа на СРС, 17-ти състав, с влязла в сила на 21.06.2016 г. присъда подсъдимият бил осъден за извършено на 09.04.2008 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с която му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 НК било отложено за срок от три години.

На

11.11.2014 г. подсъдимият В.С. придружил свидетелката С.В.Г., с която били във фактическо съжителство, в УМБАЛСМ „НИ. Пирогов“ ЕАД, тъй като същата се нуждаела от медицинска помощ и евентуално извършване на операция. По същото време в болницата се намирал и свидетеля К.А.С., който придружавал за преглед дъщеря си Й.С.. Тъй като чакали пред един и същи кабинет (спешен гинекологичен кабинет), подсъдимият С. и свидетеля С. се запознали и се заговорили . В хода на разговора подсъдимият споменал, че във връзка с работата си предлага и може да осигури за продажба гориво на по-ниски от пазарните цени. Свидетелят С. бил заинтригуван от тази възможност и предоставил на подсъдимия С. телефона на свой познат- свидетеля Г.П.Г., тъй като за него знаел, че се занимавал със строителство и се нуждаел от голямо количество гориво.

На

26.01.2015 г. сутринта подсъдимият С. използвал регистрираната на свое име СИМ карта с мобилен телефонен номер **********, за да се обади на свидетеля Г.Г. и в хода на проведения разговор му обяснил, че се е снабдил с контактите му от свидетеля С., както и че предлага да се срещнат, за да обсъдят възможността за продажба на гориво на изгодни цени. На същата дата подсъдимият В.С. се срещнал със свидетеля Г.Г. *** и бул. „Никола Й. Вапцаров“. Целейки да се облагодетелства неправомерно, като набави за себе си сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, подсъдимият С. се представил с имената В.Х.и създал неверни представи у св. Г., че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна на посочено от свидетеля място. Подсъдимият нямал действително нито намерение, нито възможност да извърши продажба и доставка на такова количество дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, но решил да се облагодетелства неправомерно като посредством създадените у св. Г. неверни представи, го мотивира да му предостави сума в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, които да задържи за себе си. На срещата присъствала и съпругата на пострадалия-свидетелката Н.А.Г.. Тъй като свидетелят Г. не се усъмнил в думите на подсъдимия С., заедно със съпругата си завели последния до двора на къщата си, находяща се в с. Железница, ул. „*******, където следвало да бъде доставено горивото. Именно там, мотивиран от създадените от подсъдимия С. неверни представи, свидетелят Г.Г. предал на подсъдимия сума в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, която представлявала предварително пълно плащане на горивото. Разпореждането с паричната сума било извършено в присъствието на свидетелката Г. и свидетеля Р.Б.Й.. Между подсъдимия С. и свидетеля Г. било уговорено доставката на горивото да бъде извършена в рамките на същия ден.

Свидетелката Г. предложила да закара с управлявания от нея автомобил подсъдимия С. ***, за да внесе парите в каса на „П.“ АД, но по време на пътуването подсъдимият С. разговарял по телефона и я уведомил, че негови колеги го очакват в ж.к. „Студентски град“, поради което тя го оставила пред заведение „Грошъ“ в този квартал. Тъй като обещаното дизелово гориво не било доставено до адреса на пострадалия Г., последният провел няколко телефонни разговора с подсъдимия С., за да уточнят причините за забавянето и евентуалната дата за доставка. В първоначалните разговори подсъдимият изтъквал различни причини, които са забавили извършването на доставката. След като свидетеля Г. се усъмнил във верността на твърдяното от него и поискал връщане на предплатената сума, на което подсъдимият С. първо обещал да изпрати получените парични суми по пощата, а по-късно прекратил комуникацията със свидетеля Г., като спрял да отговаря на обажданията му. Нито през месец януари 2015 г нито по-късно, били осъществени доставката на дизелово гориво или връщане на предплатената сума.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства

: направеното от подсъдимия самопризнание на фактите изложени в обвинителния акт , дадено по реда на чл.371 т.2 от НПК, както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Г.П.Г., К.А.С., Р.Б.Й., Н.А.Г. и С.В.Г., писмените доказателства и доказателствени средства- жалба от Г.П.Г. до СРП от 03.02.2015 г., справка от „Теленор България“ ЕАД, ведно с предоставена разпечатка за проведени мобилни разговори и проведената мобилна комуникация по клетки, справка от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, ведно с приложения, справка от ГД“ИН“ за подсъдимия, протоколи за разпознаване на лице по фотоалбум от 21.10.2016г., ведно с приложени фотоалбуми, справка от НАП за регистрирани трудови правоотношения, справка от „Т.“ АД, ведно с приложения, справка от „П.“ АД, справка за съдимост,.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.

Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.28 ал.1 от НК, а именно това, че на 26.01.2015г. г. в гр. София, на ъгъла на бул. „Черни връх“ и бул. „Никола Й. Вапцаров“, с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 2400 лева/, възбудил заблуждение у Г.П.Г.

/създал неверни представи, че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна/', и с това на същата дата в с. Железница, ул. „********, причинил на Г.П.Г. имотна вреда в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, а именно вследствие на така възбуденото заблуждение мотивирал Г. да му предостави тази сума, като измамата представлява немаловажен случай и е извършена в условията на повторност - след като С. е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление както следва: - по НОХД № 11341/13, по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което е одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.

От обективна страна по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата е възбудил заблуждение у Г.П.Г. , създавайки в него неверни представи, че ще му продаде два тона дизелово гориво на цена 1,20 лева за литър, както и че ще внесе предварително платената му сума в касата на „П.“ АД, след което горивото да бъде доставено с цистерна/' . Възбуденото заблуждение е било с цел подсъдимия да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 2400 лева/, Възбуденото заблуждение посредством създадените в свидетеля Г. неверни представи е целяло последния да извърши акт на имуществено разпореждане с негови лични парични средства. Именно възбуденото заблуждение от страна на подсъдимия посредством създадените в свидетеля Г. неверни представи е мотивирало Г.П.Г. да му предостави целяната парична сума в размер на 2400 лева , с което на Г.П.Г. е причинена имотна вреда в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева . От обективна страна по делото се установява ,че деянието представлява немаловажен случай ,с оглед размера на нанесената имотна вреда , както и механизма на извършване на деянието . От обективна страна по делото се установява ,че деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК - след като С. е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление както следва: - по НОХД № 11341/13, по описа СРС, 105 състав, с протоколно определение, влязло в сила на 15.10.2014 г., с което е одобрено постигнато споразумение за извършено на 08.02.2013 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр.