Решение № 2233 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110205656 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Й. Й. Т. срещу Електронен фиш Серия К № 7069223, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

В жалбата се посочва, че е изтекла давността за връчване на електронния фиш. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в акта, като жалбоподателят твърди, че не си спомня да е управлявал автомобила на посочената дата и в посочената посока, с посочената скорост и на кръстовище, което не му е известно. Твърди се, че не е спиран за проверка и съставяне на АУАН, което било съществено процесуално нарушение. Към електронния фиш липсвал протокол за извършеното нарушение и снимков материал за разположение на камерата. Оспорва се камерата да притежава удостоверение за одобрен тип техническо средство, посочващо датата на одобрение и проверка. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван. В депозирана до съда молба, имаща характера на писмени бележки, са оспорени снимковите материали, 1 като се твърди същите да са допълнително обработени, като се подчертава, че същите не отразяват датата, часа или местоположението на камерата, ограничението на скоростта или автомобила. Преповторени са накратко вече изложените доводи и искания до съда.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - СДВР, не е била представлявана. В представено писмено становище са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че за работата на мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на контролен орган, който само включва и изключва устройството.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 4002034 на Й. Й. Т. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Не са събрани данни за обжалване на издадения електронен фиш, а напротив – от разпечатката на л. 23 от делото и писмо от ОДМВР – Кюстендил се установява, че същият не е бил обжалван и е влязъл в сила на 09.12.2022 г.

Към 08.02.2023 г. Й. Й. Т. бил ползвател на лек автомобил с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, а негов собственик – „***“ ЕАД.

На 08.02.2023 около 13,13 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. „***“ до № ***, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“, като се движил със скорост от 70 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с 2 автоматизирано техническо средство № MD1193. Системата за видеоконтрол е одобрена и вписана в списъка под № B-46 н а 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г., като е преминала проверка на 15.03.2022 г.

След като нарушението на скоростта било заснето със системата за видеоконтрол, на 20.02.2023 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 20 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 21.03.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 7069223; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 06-СГИСИС/15.03.2022 г.; преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с дата на използване 08.02.2023 г. и снимков материал касателно местоположението на камерата; справка – картон на водача; копие на електронен фиш серия К № 4002034; разпечатки на л. 15 и л. 23; писмо от Столична община на л. 39; сертификат за преминато обучение; писмо от ОДМВР – Кюстендил на л. 44.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената 3 скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час предвид отбелязването при заснемането. По никакъв начин не се доказаха оспорванията относно автентичността на заснемането, поради което съдът счита за неоснователно възражението в тази насока от жалбоподателя.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение. С оглед оспорванията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че от снимковия материал към протокола и отбелязванията в самия него успешно се установява точното местоположение на уреда и обхванатия участък – обект на заснемане.

Нещо повече, от приобщените решение и протокол за одобрение и проверка на уреда, се установява, че същият е бил технически изправен, като не се събраха каквито и да е доказателства, внасящи съмнение в този извод.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

4

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 70 км/ч, което е с 20 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч. Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е ползвател на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелствата дали жалбоподателят има спомен за управлението на МПС в процесния момент и дали познава пътния участък се явяват ирелевантни.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 70 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 70 км/ч.

Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на 5 нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция.

Неоснователни се явяват възраженията за нарушение на срока по чл.

189, ал. 4в от ЗДвП, предвид установената дата на издаване и връчване на електронния фиш, още повече, че разпоредбата не урежда давностни срокове или такива, нарушението на които би довело до съществени пропуски на административнонаказателната процедура.

С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.