Решение № 201 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600745 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на обв. Р. Й., депозирана от упълномощения му защитник адв. Т. Й. от САК срещу решение, постановено по НОХД № 7483/23г. по писа на СРС, НО, 108 състав, с което съдът е признал за виновен обв. Й. за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия са възложени направените по делото разноски - в размер на 95.08лв.

В депозираната от защитника жалба се оспорва законосъобразността на постановеното решение, като се счита същото за необосновано и неправилно, а в частта относно наказанието – и явно несправедливо. Навеждат се доводи за неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, а оттам – и за недоказаност на обвинението. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което обвиняемият да бъде оправдан След запознаване с мотивите към обжалвания съдебен акт, в срока по чл. 320, 1 ал. 4 от НПК, е постъпило допълнение към въззивната жалба. В него се изтъква, че районният съд е извършил превратен анализ на гласните доказателствени средства, не е изложил съображения защо кредитира едни от тях, а други отхвърля като недостоверни. Акцентира се, че проверяваният съд е основал присъдата си на показанията на св. К., който се явява заинтересован от изхода на делото, а показанията му на различните фази на процеса са вътрешно противоречиви. Като съществени процесуални нарушения се сочат неразясняването правото на св. Й.а да откаже да свидетелства, постановяване на крайния съдебен акт единствено въз основа на показания, прочетени по реда чл. 281, ал. 4 от НПК, както и опорочаване действията по разпознаване в хода на досъдебното производство. Твърди се, че СРС неправилно и немотивирано е приел, че в случая са налице хулигански мотиви и действията на обвиняемия са довели до грубо нарушаване на обществения ред. Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на СРС и да оправдае обв. Й. по повдигнатото му обвинение, алтернативно – да намали размера на административното наказание „глоба“.

В съдебно заседание, защитата на обв. Р. Й. - адв. Й. - от САК, поддържа въззивната жалба с допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Пледира обвиняемия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Обв. Р. Н., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитника си.

В правото си на последна дума обв. Й. твърди, че не е принудил пострадалия да отбие с автомобила си, напротив именно той го е преследвал по пътя. Заявява, че е пътувал с малко дете в колата и се е опитал да избегне конфликта, като е слязъл от автомобила, за да каже на пострадалия да спре да го преследва, тъй като може да възникне ПТП. Сочи, че не е агресивен човек и до този момент не му е повдигано обвинение.

Представителят на СГП пледира решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдено, а жалбата на зашитата - оставена без уважение. Счита, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, а мотивите на съда – ясни и изчерпателни. Сочи, че по делото са събрани неоспорими доказателства за авторството и механизма на извършване на деянието. Намира наказанието за правилно индивидуализирано.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

2

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава XXVIII от НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на основание чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Въззивният състав установи, че първостепенният съд е спазил императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, като се е позовал на доказателствения материал, събран и проверен в хода на досъдебната фаза на наказателния процес от една страна, а от друга - в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събрал и проверил и гласни доказателствени средства - обяснения на обвиняемия.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемият Р. Й. Й., роден на **** г. в гр. София, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, трудово ангажиран в собствен бизнес, с постоянен адрес гр. София, бул. ****.

На 06.10.2021г., около 17:30 часа, в гр. София, св. Д.К. управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „FRV“, с рег. № СА****ВХ по бул. „Ломско шосе“.

На кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“ на червен сигнал на светофарната уредба св. К. спрял в средната пътна лента зад други спрели автомобили.

В този момент от дясната му страна се приближил лек автомобил марка „Тойота“, с рег. № СА****РВ, управляван от обв. Р. Й., който подавал продължителен звуков сигнал. В автомобила на обвиняемия пътували още св. М.В. Й.а и малолетното им дете.

Когато изравнил автомобила си с този на св. К., обвиняемият извадил ръка през отворения прозорец на шофьорската врата и ударил дясното странично огледало на колата на св. К.. Свидетелят решил, че с поведението си обвиняемият го упреквал за евентуално извършена от него неправомерна маневра, създала опасност на пътя. При промяна на светлинния сигнал на светофара обв. Й. продължил направо по бул.

„Ломско шосе“ и завил на ляво в първата пресечка след кръстовището по ул. „Епископ Евгени Босилков“. Св. К. го последвал, тъй като решил, че обвиняемият искал да се разберат. Обв. Й. спрял управлявания от него автомобил на ул. „Епископ Евгени Босилков“ до номер 4, а св. К. спрял своята кола зад него. Обвиняемият излязъл от колата си и се насочил към автомобила на св. К., който в този момент отварял шофьорската врата, за да излезе.

Обв. Й. се засилил към автомобила на св. К. и нанесъл удар с крак по шофьорската врата, която се върнала и ударила свидетеля в лицето. След това Й. отворил широко шофьорската врата на леката кола, притиснал свидетеля с коляно в областта на хълбока, хванал с една ръка ръката на пострадалия, а с другата му нанесъл няколко удари с юмрук в областта на лявото рамо. Обв. Й. забелязал, че на предната 3 дясна седалка имало полицейско униформено яке, при което попитал пострадалия дали е полицай, като св. К. му отговорил утвърдително.

Междувременно св. М.В. Й.а също била излязла от автомобила на обвиняемия, държейки малкото си дете в ръце и се намесила в конфликта като молила Й. да спре и започнала да го дърпа. Обв. Й. се отдръпнал и заедно със св. Й.а и малолетното им дете се качили в колата и напуснали местопроизшествието.

На св. К. му прилошало и тъй като имал хронично сърдечно-съдово заболяване най-напред употребил предписаните му лекарства, изчакал да се успокои и след това подал сигнал за случилото се на телефон 112. По-късно на същия ден св. К. посетил кабинет по съдебна медицина, но поради късния час нямало лекар, който да извърши прегледа. На 07.10.2021 г. свидетелят посетил отново съдебна медицина, където бил освидетелстван, като за това било издадено съдебно медицинскоудостоверение – СМУ 674/2021г. В същото е посочено, че при прегледа на Д.К. са констатирани оток на горната устна с разкъсно-контузна рана, кръвонасядане по лигавичната й повърхност и анамнестични данни за контузия на лявото рамо.

Посочено е, че описаните травматични увреждания са причинили на св. К. временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.П. К., М.В. Й.а, И.С.В., В.Г.В., обясненията на подсъдимия Й., протокол за разпознаване, заключение на съдебномедицинска експертиза, съдебно-медицинско удостоверение № 674/2021 г., заключение на съдебно-техническа експертиза; справка за съдимост и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

В хода на първоинстанционното производство районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, включително изтъкнатите от защитата такива. На първо място неоснователно защитата твърди, че СРС е постановил крайния си съдебен акт единствено въз основа на свидетелски показания, четени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В действителност първият съд не е извършвал подобни процесуални действия по приобщаване показанията на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл.

281 от НПК, още повече, че това не е и необходимо в настоящия случай. Това е така доколкото първоинстанционното производство е протекло по реда на глава XXVIII от НПК, като въз основа на императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 от НПК могат да се ползват всички събрани в наказателното производство доказателства.

Противно на възраженията на защитата, първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценила е същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е изложила убедителни мотиви 4 на кои от тях се доверява и кои не кредитира, и защо. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява времето и мястото на настъпилия инцидент, както и участниците в него, в лицето на обв. Й. и св. К.. Спорните моменти по делото са конкретните действия, извършени от обвиняемия и механизма на причиняване на телесните увреждания, получени от св. К..

Настоящият състав изгради доказателствените си изводи относно спорните обстоятелства преимуществено въз основа на показанията на св. М. Й.а и св. Д.К., анализирани в съвкупност със заключението на съдебно-медицинската експертиза, СМУ и протокола за разпознаване с участието на св. К.. Всички тези доказателства изграждат последователна и непротиворечива картина и несъмнено установяват механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на обвиняемия. Въззивният съд подобно на първоинстанционния се довери изцяло на показанията на свидетеля К., отчитайки факта, че същият се явява и пострадал от деянието, което е засегнало неговия телесен интегритет. Фактът, че същият е пострадал от деянието, не е основание показанията му да бъдат изначално изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира изначална недостоверност в изложеното. Това обстоятелство изисква единствено по-задълбочен анализ на тези гласни доказателствени средства. За да се довери на показанията на пострадалото лице, на първо място въззивният съд констатира, че същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от обвиняемия посегателство над личността. В показанията на свидетеля не се наблюдава тенденциозност в описанието на релевантни за делото факти и обстоятелства, които да утежняват положението на обвиняемия. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме обвиняемия Й., както и поведението му по време на осъществяване на процесното посегателство, поради което съдът цени показанията му с висока доказателствена тежест. Св. К. описва подробно всички факти, които непосредствено е възприел на инкриминираната дата, а именно – движението на двата автомобила, предприетото от обвиняемия поведение, изразяващо се в подаване на продължителен звуков сигнал, нанасянето на удар по страничното огледало на автомобила на пострадалия, отбиването на колите и последвалата демонстрация на физическа агресия 5 от страна на обвиняемия. Относно основните за предмета на доказване факти проявената физическа агресия, нейната насоченост и интензитет, както и относно потърсеното впоследствие съдействие от правоохранителните органи свидетелят е последователен и еднопосочен по време на всичките си разпити в наказателното производство. Досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ механизма на причиняване на телесните увреждания, в разпитите си св.К. не надгражда или по друг начин трансформира показанията си, а казаното от него представлява устойчив разказ независимо от датата, на която е депозирал своите показания. По тази причина въззивният съд намира възраженията на защитата в тази насока за неоснователни.