Определение № 741 от 22.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. София , 22.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600640 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на осъдения А. Г. Ц.., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора София-ЗООТ „Кремиковци“ срещу протоколно определение № 135 от 04.06.2021 г., постановено по ЧНД № 1856 / 2021 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 27-ми състав. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му с присъда от 25.11.2015 г. по НОХД № 8838/2011 г., по описа на Районен съд - София, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „строг” режим, който е 8 /осем/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Твърди се, че осъденият Ц. е изтърпял 3 години и 3 месеца от наложеното му наказание, както и че с поведението си е доказал, че се е поправил. Защитникът акцентира върху положителни становища, отразени в докладите на затворническата администрация; отличното изпълнение на възложените му работи; липсата на дисциплинарни нарушения и многократните му награждавания, с което доказал, че по отношение на него са изпълени целите на наказанието, а следователно и, че нивото на риск е значително занижен. Тези обстоятелства, както и обстоятелството, че остатъка на наказанието му от 8 месеца, както и семейната му ангажираност /семеен с две деца/, обуславяли наличието на двете предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, за освобождаването на лишения от свобода А.Ц. от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, допускащо 1 условното му предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият А. Г. Ц.. е постъпил в пенитенциарното заведение на 15.02.2018 г., като по отношение на лицето, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, определено му по НОХД № 12738/2008 г., на СРС, което е било изтърпяно на 03.01.2019 година. От тази дата, изтърпява наложеното му с присъда от 25.11.2015 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години по НОХД № 8838/2011 г., влязла в сила на 22.11.2017 г., при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Със заповед № 75 от 01.08.2019 г. на началника на Затвора – София, режимът на осъденото лице е заменен от „строг“ на „общ“, а със Заповед № 14 от 27.01.2021 г., режимът на изтърпяване на наказанието на Ц. е заменен на „лек“.

Към 04.06.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Ц. е изтърпял фактически – 2 години, 5 месеца и 13 дни. От работа 10 месеца. Остават за изтърпяване 8 месеца и 17 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Ц. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Ц. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за средни стойности на риска-50 т., с фиксирани три проблемни зони, по които да се работи.

При осъдения рискът от рецидив, макар и снижен с 11 точки, е в границите на средните стойности, оценен с 39 точки, което говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние, с оглед криминалното минало на осъдения - осъждан за кражба, на лек автомобил „Фолксваген - Пасат“ на стойност 17900 лева.

Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в действителност липсва такова отношение към факторите, които са го довели до осъждане.

2

Отразено е, че към този момент, като актуална проблемна зона остава настоящото правонарушение на Ц.. Освен това, правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание, че не е ясно в какъв смисъл е отразеното в текущия доклад от затворническата администрация, а именно, че Ц. „безспорно приема властта в лицето на администрацията на затвора София, респ. ЗОЗТ Кремиковци“, защото от изложените в съдебните актове на РССофия и СГС данни във връзка с неговото престъпление, сочат на друго поведение по отношение на органите, които са натоварени да контролират реда, да осигуряват общественото спокойствие и да противодействат на престъпността, а именно органите на МВР.

Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид посочените сравнително средни стойности на риска от 39 точки, а и поради факта, че оставащия срок до изтичането на наложеното на Ц. наказание не е пренебрежимо малък - осем месеца и седемнадесет дни.

Липсата на наказания съвсем не може да се приеме като доказателство за поправянето на осъдения, а положения от него труд е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода”. Както и правилно е посочил първоинстанционният съд, разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е императивна за съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на лишения от свобода, в докладите сочещи на настъпила трайна, категорична промяна в поведението, мисленето, в оценката за предходното поведение и то така,че за останалите членове на обществото рискът от рецидив на престъпната дейност на Ц. е до толкова занижен, че той би могъл да бъде освободен условно-предсрочно от остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 135 от 04.06.2021 г., постановено по ЧНД № 1856 / 2021 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 27-ми състав.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4