Определение № 1265 от 17.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601591 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат И. Н. срещу определение от 19.11.2024 г. по нчд № 546/24 г. на ОС, Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. С. И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от 3 години, 2 месеца и 24 дни на наказанието от 30 години лишаване от свобода по чнд № 2696/20 г. СГС, с което, на основание чл. 38а, ал. 3 НК, е заменено наложеното с присъда по нохд № 1163/2000 г. на СГС наказание доживотен затвор. В жалбата са обосновани оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неотчитане на цялостния престой от 26 години на осъдения в затвори, многократното му награждаване, поетапното облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието, преместването в затворническо общежитие от открит тип, спада от 64 т. на 24 т. на риска от рецидив. Съдът не е отчел положителното становище в доклада на СЦЗ, не е съобразил, че право на всеки български гражданин е да подава сигнал до институции, когато намери, че негови права са засегнати, еднократното упражняване на правото на режимна отпуска не следва да се отчита във вреда на осъдения. Навежда довод, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, като допълва аргументите си и с упражняването на трудова дейност от осъдения, не са му налагани дисциплинарни наказания, показва уважително отношение към служителите на затвора и е осъзнал извършеното престъпление, към момента на извършване на деянието е бил на млада възраст, следва да полага грижи са своя единствен жив роднина, своята майка, която е възрастна и болна. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което бъде уважена молбата и постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието.

СГП и Началникът на Затвора гр. ***, след изпълнение на процедурата 1 по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразяват становище по частната жалба.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото преценява въззивната частна жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, потвърден.

Съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото е установено, че осъденият М. С. И. изтърпява наказание от 30 години лишаване от свобода, постановено с протоколно определение № 260274/08.10.2020 г. по чнд № 2696/2020 г. СГС, влязло в сила на 16.10.2020 г., с което, на основание чл. 38а, ал. 3 НК, е заменено наложеното с присъда по нохд № 1163/2000 г. СГС наказание доживотен затвор за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 НК. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от тридесет години. Зачетено е изтърпяното наказание доживотен затвор за лишаване от свобода.

Началото на изтърпяване на наказанието в СЦЗ била датата 02.09.1999 г. със зачитане на времето, през което осъденият бил задържан.

Преведен в Затвора – *** на 11.07.2003 г.

На 14.06.2012 г. бил върнат в Затвора – ***. С решение на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС /отм./ бил настанен в общо помещение с други лишени от свобода.

Със Заповед № Л-1864/04.06.2021 г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, МП, осъденият И. бил преведен в затвора гр.

*** за доизтърпяване на наложеното наказание. Главният директор ГД „Изпълнение на наказанията“, МП приел наличие на важни съображения, свързани със сигурността в местата за лишаване от свобода, а именно: наличие на достатъчно по обем данни, които установявали осъдения И. като един от основните подстрекатели, подтикнали други лишени от свобода, към масово неподчинение и организиране на бунтове във връзка с предстоящо преместване на определени групи лишени от свобода в ново крило на затвора гр. ***.

Със заповед № 231/09.08.2021 г. на Началник Затвора, ***, на осъдения И. било възложено да изпълнява функции на дежурен по кухня на 4 група за изпитателен срок 3 месеца.

Със заповед № 244/09.11.2021 г. на ръководител на ТП на ДП „ФЗД“ осъденият И. бил назначен като продавач консултант на обект затворническа лавка към затвор *** до 11.01.2022 г., временно, до завръщане на титуляря.

Считано от 15.12.2021 г. осъденият И. бил назначен за изпитателен срок от 3 месеца като продавач консултант на същия обект.

Със заповед № 410/10.06.2022 г. на началника на Затвора *** бил награден с писмена похвала за положено старание към поставените му задачи в трудово отношение и за положително отношение към изпълнение на целите и задачите в плана за изтърпяване на присъдата.

Със заповед № 443/20.06.2022 г. на началник на Затвора *** режимът на 2 изтърпяване на наказаните лишаване от свобода от осъдения И. бил заменен от строг в общ.

В ДЗ № 2178/12.07.2022 г. било констатирано своеволно и провокативно поведение на осъдения, който, в качеството си на продавач-консултант закупувал и препродавал стоки от затворническата лавка на друг лишен от свобода, чиято карта за пазаруване била оставена на съхранение при осъдения И..

С ДЗ № 2949/06.10.2022 г. бил констатирано, че осъденият И., с цел лично облагодетелстване, взел вече закупени от друг осъден стоки, поради което на първия било обърнато внимание за строго спазване на трудовите си задължения.

Със заповед № Л-992/20.09.2023 г. на началник на Затвора *** осъденият И. бил преместен от Затвора *** в затворническо общежитие от открит тип с. ***.

Със заповед № Л-1398/12.12.2023 г. на началник на затвора *** осъденият И. бил награден с три денонощия домашен отпуск за подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия, постигнати успехи в работата, спорта и културномасовата дейност.

Считано от 13.03.2024 г. на осъдения И. било възложено да изпълнява функции на работник по поддръжка хигиената на обект служебен бар и прилежащите градински райони. От същата дата бил назначен като продавачконсултант на същия обект, на 4 часово работно време, 6 дневна работна седмица.

Със заповед № Л-667/23.04.2024 г. на началник Затвора, ***, бил награден с пет денонощия домашен отпуск.

Със заповед № Л-1259/22.07.2024 г. на началник Затвора, ***, режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода бил заменен от общ в лек.

Със заповед № Л-1394/09.08.2024 г. осъденият И. бил награден с пет денонощия домашен отпуск.

Към 19.11.2024 г. осъденият М. И. изтърпял фактически 25 години, 2 месеца и 17 дни от наказанието от 30 години лишаване от свобода и 1 година, 6 месеца и 19 дни от работа, всичко 26 години, 09 месеца и 6 дни.

Неизтърпеният остатък възлизал на 3 години, 2 месеца и 24 дни.

В доклад на ИПЗ, Затвора, *** и становище на началник на Затвора ***, след анализ на цялостния период на изтърпяване на наказанието, били направени констатации, че М. И. приемал в известна степен отговорността за деянието си, но липсвала задълбоченост при коментирането и приемане размера на наказанието лишаване от свобода за завишен. Осъденият не избягвал провокативни ситуации и бил участник в субкултурата на общността. Показвал социално-желателно поведение пред авторитетни лица с цел лична изгода или облага, като прикривал истинската си същност.

Забелязвали се неустойчиви и неприемливи нагласи, спазване донякъде на реда и дисциплината в групата, проява на прибързани самостоятелни 3 решения, неумения за осъзнаване на последиците от постъпките си. Доброто поведение целяло привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване и не свидетелствало за съзнателно поправяне на лишения от свобода И.. Заключението на пенитенциарните органи било в насока продължаване на ресоциализационните дейности за утвърждаване в структурата на ценностните нагласи съобразяването със законовите норми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна обоснован и законосъобразен е изводът на ОС, Кюстендил, че настъпилата положителна промяна в поведението на осъдения не обосновава извод за поправяне и нагласа за водене на законосъобразен живот в неконтролеруема среда. ОС, Кюстендил е постановил законосъобразния правен извод за неизпълнение в цялост на целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на присъдата.

Заключил, че въпреки снижаването на риска от рецидив до 24 т. корекционната дейност за ресоциализация на осъдения не е завършила предвид налични дефицити в уменията за мислене, липса на данни за поведението на осъдения извън затворническа среда и съмнения за възможността за съобразено със закона поведение извън място за лишаване от свобода. Правилно в тази насока ОС, Кюстендил се е позовал на оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, на работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, поради което оплакването за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неотчитане на цялостния престой от 26 години на осъдения, като неоснователно, не се споделя.

Въззивният съд се дистанцира от извода на първостепенната съдебна инстанция, че обстоятелство, което мотивира необходимостта от продължаване на корекционната дейност с осъдения съставляват „изключително негативните характеристични данни, разкрити от начина на извършване на престъплението“.

В специалното производство по глава Тридесет и пета, раздел първи от НПК тежестта на престъплението и на наказателната санкция не следва да се обсъждат, тъй като са включени в обхвата на преценка на съда, който вече се е произнесъл по основателността на наказателното обвинение, поради което те нито преграждат процесуалната възможност за приложение на обсъждания институт, нито могат да самостоятелно да обусловят негативен извод в тежест на осъденото лице в този смисъл. По тези съображения неоснователен е и поддържаният във въззивната жалба довод за пренебрегване младата възраст на дееца към момента на осъществяване на престъплението, така както и задължението му за грижи и издръжка на болен родител.

Предвид всичко изложено до тук и предвид липсата на доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъдения М. И., за завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, за изградено отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил и да е показал, че това поведение няма да рецидивира и непостигането в пълен обем на целите на наказанието, крайният извод на ОС, Кюстендил за неоснователност на искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от остатъка от 3 4 години, 2 месеца и 24 дни от наказанието лишаване от свобода, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.11.2024 г. по чнд № 546/24 по описа на ОС, Кюстендил.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5