Решение № 403 от 31.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. В., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110200303 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от В. С., против срещу: Електронен фиш за серия К № 2467672 издаден от ОД-МВР В., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен, твърди се, че е настъпила погасителната давност за ангажиране на адм. отговорност на въззивника.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от процесуален представител който депозира писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К № 2467672 , е съставен от ОД на МВР-В., против въззивника, затова че на 01.10.2018г. в 11.53 часа, в гр.Б., обл.В., по ул.“Т. М.“ е извършено нарушение за скорост с автомобил с рег.№ В4702ВТ установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 524 като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 74 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

1

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил установен „Модул“ ЕООД с представител И.П.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която било посочено, че при извършване на нарушението автомобила е бил управляван от възз.С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът служебно констатира изтекла давност по отношение на установеното адм. нарушение. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от три години и независимо от спирането или прекъсването на давността преследването се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80. В настоящият случай обаче, нарушението е било извършено на 01.10.2018г.. В настоящия случай давността е била прекъсната със съставянето на ЕФ, но предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК и чл.82 ал.3 от ЗАНН независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва и 2 административното наказание не се изпълнява, ако от момента на осъществяване на деянието е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член. Преследвателна давност в конкретния случай, с приложението на разпоредбите на НК, действали към момента на извършване на нарушението като по-благоприятни, възлиза на три години, които са изтекли на 01.10.2021г., т.е. преди връчване на ЕФ. Това налага извода, че административно наказателната отговорност е изтекла по давност.

Освен това към момента е изтекла и абсолютната давност предвидена в чл. 81 ал.3 от НК, която се равнява в случаят на четири години и половина от извършване на деянието.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК в редакцията й, която е била сила към датата на извършване на нарушението, всяко едно административно-наказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 4,6 години от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административно-наказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че в конкретния случая, въпреки, че ЕФ е издадено в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАН, при извършено нарушение, за което изрично се сочи, че е извършено на

01.10.2018г., е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване още към 2023г., което налага отмяната на ЕФ и прекратяването на административно-наказателното производство.

3

В тази посока следва да се отбележи, че видно от приложената справка на АИС АНД факта на изтекла давност е отбелязан от АНО, но защо производството не е прекратено и защо ЕФ е връчен на въззиника, съда не се ангажира да отговори.

С оглед на гореизложеното ЕФ, с които на въззивника са наложени административни наказания се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на въззевнека, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждениесъобразно представения списък с разноски в размер на 500 лева, които следва да бъдат заплатени от АНО на жалбоподателя.

Водим от горното В.т районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА електронен фиш серия К№ 2467672 на ОД на МВР-В., с който на В. С. е наложен Глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - В. да заплати на сумата от 500 лева, представляваща разходи по делото за адвокатско възнаграждение в полза на В.

С..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред В. административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4