Решение № 5953 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5953 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100500569 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 11674/25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 11060 /2022 г. по описа на СРС, 173-ти състав е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г. С. П. с ЕГН: ********** и М. С. Ш. с ЕГН: **********, в качеството си на наследници по закон на С.Г.Б., не дължат на „К.И.И. БГ“ по ½ част от следните суми: 845.37 лева – главница; 1 092.34 лева – законна лихва за периода 11.09.2008 г. – 01.03.2022 г. и 100.00 лева – разноски в арбитражното производство, за които суми на 05.03.2009 г. по т.д. № 255/2009 г. на СГС въз основа на арбитражно решение от 11.09.2008 г. по арб.д. № 130/2008 г. на арбитър Б.Г. срещу С.Б. е издаден изпълнителен лист, за чието събиране е било образувано изп.д. № 20208410402023 на ЧСИ № 841 – Н.М..

С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил в тежест на ответника разноските в производството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД. Поддържа се, че противно на приетото от първоинстанционния съд вземанията на ищцовото дружество не са погасени по давност, както и че по горното изпълнително дело са предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали давността по процесното вземане. Изтъква, че необосновано СРС е приел, че преди и след постановяването на ТР 2/26.06.2015 г. но ОСГТК на ВКС изпълнителни действия годни да прекъснат давността не са извършвани, в това число не били наложени запори, били насрочени, но не били извършени описи на движими вещи. В тази връзка сочи, че насрочването на опис е валидно изпълнително действие, което изгражда способа и прекъсва погасителната давност. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В предвидения от закона срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Ш. и Г. П., чрез адв. М. И. – САК, с доводи за неоснователност на 1 жалбата. Изтъква се, че съдът правилно е приел, че процесното вземане е погасено по давност. Иска се потвърждаване на първостепенния акт в цялост. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Софийският районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, с който ищците отричат вземането на ответника по издадения в полза на неговия праводател „П.К.Б.“ ЕООД изпълнителен лист от 5.3.2009 г. по т.д. № 255/2009 г. по описа на СГС, VI-3 състав въз основа на арбитражно решение от 11.09.2008 г. по арб.д. № 130/2008 г. на арбитър Б.Г. срещу техния наследодател С.Г.Б., както следва:

845.37 лева – главница; 1 092.34 лева – законна лихва за периода 11.09.2008 г. – 01.03.2022 г. и 100.00 лева – разноски в арбитражното производство, въз основа на който изпълнителен титул е образувано изпълнително дело № 20098410401077 и изп. дело № 20208410402023 на ЧСИ Н.М., № 841 КЧСИ.

Не е спорно между страните по делото, а и от приобщените към делото изп. дела се установява, че въз основа на изпълнителния лист с молба от 1.6.2009 г. е образувано изп. дело № 1077/2009 г. по описа на ЧСИ Н.М., че вземането на „П.К.Б.“ ЕООД е цедирано на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД на 08.08.2018 г., както и че въз основа на същия изп. лист от 05.03.2009г. с разпореждане от 19.06.2020 г. е образувано изп. дело № 20208410402023 по описа на ЧСИ Н.М., по което дело на 18.01.2022 г. като длъжници на основание чл. 227 ГПК са конституирани ищците М. С. Ш. и Г. С. П..

С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.

Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, справка до КАТ за наличие на регистрирани на името на С.Б.

МПС. Изпратена е ПДИ до длъжника.

На 08.03.2010 г. е изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД за налагане на запор върху наличните на името на длъжника банкови сметки.

На 22.02.2011 г. съдебният изпълнител изпраща до редица банки запорни съобщения.

На 12.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Милкис инженеринг“ ООД.

С разпореждане от 14.10.2013г. ЧСИ насрочва опис на движимите вещи на длъжника, като съобщението до длъжника е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса.

На 9.11.2015 г. и на 28.11.2017г. взискателят „П.К.Б. ЕООД е депозирал молба за извършване на опис на движимото имущество на длъжника.

С постановление от 27.03.2018г., ЧСИ Митев е прекратил изп. дело № 20098410401077 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като е разпоредил да бъдат вдигнати наложените запори.

Въз основа на процесния изпълнителен лист с молба от 19.06.2020г. „К.И.И. БГ“ ЕАД отправя искане ЧСИ Митев да образува изп. дело срещу длъжника С.Б.. В същата се съдържа искане да бъде извършена справка за наличието на валидно сключени трудови договори, като в тази връзка бъдат предприети изпълнителни действия за обезпечаване вземането на взискателя, искане за справки за наличните на името на длъжника банкови сметки и да бъдат наложени запори, като същевременно на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да извърши всички необходими действия в изпълнителното производство.

Взискателят обосновава правата си по изпълнителния лист с твърдението, че е частен правоприемник на „П.К.Б.“ ЕООД въз основа на сключен договор за цесия от 08.08.2018г.

С разпореждане от 19.06.2020 г. ЧСИ Митев образува изп. дело № 2023/2020 г. и със запорно съобщение от 20.07.2020 г. налага запор върху трудовото възнаграждение на 2 длъжника при работодателя „Е.с.к. 2000“ ЕООД.

С постановление от 18.01.2022 г. ЧСИ Митев конституира като длъжници по изпълнителното дело М. С. Ш., Г. С. П. и Лиляна Христова И., в качеството на наследници на Стоянов Георгиев Бекяров, починал на 10.07.2021 г. На посочените лица са връчени ПДИ. Лиляна И. е предприела действия по отказ от наследство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С постановеното решение, СРС е приел, че с образуването на изпълнително дело № 1077/2009 г. и съгласно ППВС 3/1980 г. давността за процесното вземане е прекъсната и не е текла до 26.06.2015г., като от този момент е започнала да тече нова давност, но нито преди това, нито след това по изпълнителното дело били извършени годни да прекъснат давността изпълнителни действия. Поради това решаващият съд е счел, че давността за вземанията по изпълнителния лист е изтекла на 26.06.2020 г., като извършените по образуваното изп. дело № 2023/2020 г. действия също не били прекъснали давността. За да достигне до този извод съдът е приел, че запори не са наложени, доколкото не било установено наличие на банкови сметки/вземания, върху които това да стане, както и че само бил насрочен, но не и извършен опис на движими вещи. Поради това и искът по чл. 439 ГПК е уважен.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищците М. Ш. и Г. П. се позовават на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20098410401077. Същите поддържат да е изтекъл давностния срок за вземането, т. е. позовават се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

По делото е установено, че процесните вземания са предмет на арбитражно решение, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 1.06.2009 г., давността относно вземането не е изтекла.

Спорът в производството е това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с валидно извършени действия по изпълнението.

Конкретните доводи на въззивника са, че решаващият съд не е съобразил, че в хода на двете образувани изпълнителни дела са извършвани валидни изпълнителни действия, 3 годни да прекъснат течащата след 26.06.2015 г. давност за процесните вземания, като конкретно поддържа, че наложените запори, както и поисканите и насрочени описи на движими вещи са произвели своето действие и са прекъснали давностния срок.

При съвкупна преценка на събраните в производството писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика (ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС) е приел, че доколкото изп. дело № 1077/2009 г. е било образувано преди постановеното на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то докато трае изпълнителният процес давност относно вземането не тече. Поради това за случаите, като настоящия, при които ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците.

Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a006281f-5807-4bc9-b500-2c18baec4824