Решение № 6293 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6293 гр. С., 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110171117 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б срещу следните лица с адрес: гр. С., ж.к. „К С“, кв.

„Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1:

И. Х. И., ЕГН: **********, квота 1/4;

П. С. С., ЕГН: **********, квота 3/4, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при горните квоти следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № *****:

1 990,08 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 347,17 лв. за периода 15.09.2021 г. - 12.12.2023 г.;

20,88 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 4,69 лв. за периода 01.09.2021 г. - 12.12.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния имот при наследствено правоприемство са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК И. И. не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК П. С. чрез особения представител адв. В. В. оспорва исковете по основание и размер. Сочи нередовност на исковата молба във връзка с изложени съображения относно настъпило наследствено правоприемство относно процесния имот, като ответникът не бил собственик на ¾ от имота. Прави възражение 1 за погасителна давност. Недопустим бил искът за дялово разпределение, цената за което се дължала на трето лице, а не на ищеца. Твърди неправилно отчитане или невярно дялово разпределение, като ответникът не ползвал топлинна енергия.

Липсвали доказателства за връчване на общата фактура за съответно посочени отоплителни сезони. От представените от ищеца доказателства не ставало ясно за кой точно имот се отнасят. Неправилно била изчислена таксата за сградна инсталация, като липсвали доказателства дали в имота има уреди за отопление, които да са били отчитани, включително и дистанционно. Оспорва наличието на връзка между посочения от ищеца абонатен номер, ID номер и номер на инсталация. Недопустимо се явявало искането за допускане на трето лице-помагач на ищеца при липса на сключен договор между ищеца и същото лице. Прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът следва да докаже:

- по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността;

- по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

По исковете, предявени срещу ответника И. И.

Доколкото ответниците са обикновени другари и имат самостоятелни права в процесния имот, неприсъствено решение може да бъде постановено и само срещу един от тях при липса на тъждественост в предметите на делата и съответно на необходимост от еднакво решение спрямо всички другари.

Съдът счете, че са налице следните предпоставки на чл. 238-239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу И. И. за претендираната от него 1/4 квота от процесните задължения: ответникът е получил препис от исковата молба, не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не са е явил в откритото съдебно заседание, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, и с оглед искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, ответникът е редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК и искът е вероятно основателен с оглед на събраните доказателства.

По разноските

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

4461/2019 г., IV г. о.), с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство съобразно притежаваната от него ¼ квота в процесните задължения от разноските в общ размер на 1 199,60 лв., от които 229,60 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител, 600 лв. - депозити за СТЕ и ССЕ, 20 лв. - такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение при определен общ размер от 50 лв. за същото възнаграждение.

По исковете, предявени срещу ответника П. С. С.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.

153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, съответно, че между страните е възникнало облигационно отношение по доставка на топлинна енергия, по делото са представени следните писмени доказателства: Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 07.04.1995 г., удостоверение за наследници от 09.05.2011 г. на С М, удостоверения за съпруг и родствени връзки на И. И., С. М. и В Г..

От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че с нотариален акт В Л.ова е продала на своя брат С М ½ идеална част от процесния имот, който я придобил като лично имущество при липса на доказателства, че към същия момент е бил в брак при съответен режим на имуществени отношения със С. М., посочена като преживяла съпруга в удостоверението за наследници на С М от 09.05.2011 г. От удостоверение за съпруг и родствени връзки на В Г. (фамилно име преди брака Л.ова) се установява, че същата е жИ. и е омъжена за В. Г., поради което нейната ½ идеална част от имота не е придобита от някоя от страните по делото, доколкото по делото липсват доказателства, че именно другата ½ идеална част от имота е била собствена на нейния брат С М. Поради това е основателно възражението в отговора на исковата молба, че по делото не е доказано, че бащата на И. И. - С М е станал собственик на целия имот, уточнено в съдебно заседание на 09.12.2024 г.

След кончината на С М на 30.04.2011 г. същият е наследен от преживялата съпруга С. М. и от двете дъщери П. С. и И. С.. След кончината на С. М. на 24.06.2018 г. (вж. удостоверение за съпруг и родствени връзки на И. И.) същата е наследена от двете си дъщери П. С. и И. С., които са придобили равни квоти от наследствения дял от имота, а именно – по ¼ от процесния имот. След кончината на И. И. (променено 3 фамилно име след втори пореден брака с другия ответник И. И. на 24.06.2021 г. видно от справка по реда на Наредба 14/18.11.09 г. от 15.11.2024 г.) същата е наследена от преживелия съпруг И. И., който получава половината от наследството или 1/8 от имота, а нейната сестра П. С. – 3/8 от имота, доколкото когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака с И. И., какъвто настоящият случай е (чл. 9, ал. 2 ЗН).

Нотариалният акт, с който се удостоверява сделка за право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 537 ГПК, се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (арг. от прот. от ТР № 1 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/2012, ОСГК на ВКС; Решение № 97 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2019 г., III г. о.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о.).

В процесния нотариален акт е обективирано удостоверителното изявление на съставилия го нотариус К. Б., че се е уверила, че продавачът В Л.ова (фамилно име след брака - Г.) е собственик на продаваната от нея ½ идеална част от процесния апартамент. Ответникът не е сторил в срока по чл. 131 ГПК конкретни възражения относно вещнопрехвърлителното действие на договора за продажба, сключен в нотариална форма, а само е оспорил доказаността по делото, че неговият наследодател е придобил целия имот.

Поради това и с оглед на цитираните норми между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр. С., действали през исковия период, като правоотношението е възникнало по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление от страна на ответника в тази насока, имайки предвид и че според писмо от 27.12.2024 г. на Агенцията по вписванията липсва партида с вписвания, отбелязвания и заличавания относно процесния имот, тоест липсата на доказателства, че през процесния период имотът е бил придобит от трето лице.

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответникът се явява потребител на топлинна енергия и е задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

Според неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът цени като обективно и компетентно, за исковия период е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 2 347,61 лв., а след извършено изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на (+) 640,68 лв.

Следователно стойността на реално доставената от ищцовото дружество през исковия период топлинна енергия се равнява на 2988,28 лв. Съгласно заключението на СТЕ измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата, в което се намира процесният имот, се извършва с общ топломер за търговски цели, който е преминавал метрологичен контрол с отчисляване на технологични разходи съгласно действащата Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост.