Решение № 173 от 05.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330204939 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-6207-000579/10.07.2023 г. на **** на РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на А. В. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Негов представител в съдебно заседание посочва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като има разминаване между текстовото изписване на забраненото от закона поведение и посочената за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В допълнение се аргументира с липсата на мотивирана резолюция за възобновяване на административнонаказателното производство. С жалбата се претендират и разноски.

Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. Счита нарушението за доказано. Моли да се потвърди постановлението и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар, в случай че се претендира такъв от жалбоподателката.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На **** г. около 19:45 ч. жалбоподателят А. Т. управлявал лек автомобил „Фиат 1

Пунто“ с рег. № **** собственост на В. Т.. Движил се в с. Рогош по ул. „Васил Левски“, когато до № 60 от същата улица бил спрян от полицейски автомобил на РУ Труд към ОД на МВР Пловдив в състав от полицейските служители К. Ц. и С.Т..

Служителите на реда преценили, че водачът лъха на алкохол и не е в трезво състояние.

Извършили му проба за наличие на алкохол в дъха. Водачът бил тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARРМ № 0727, който отчел 1,30 промила алкохол в издишания от него въздух.

Издаден бил талон за медицинско изследване № 091821, връчен му в 20:20 ч., като е уведомен, че в срок от 120 мин. следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ за извършване на медицинско и химическо изследване. Водачът подписал талона за изследване, който бил придружен с 8 бр. стикери за сигурност и поверителност.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 932896 от **** г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения акт. По повод на установеното било образувано бързо производство № 180/2023 г. по описа на РУ Труд и прокурорска преписка № 5325/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 23-6207-М000045 от **** г. на **** РУ Труд.

На водача било извършено такова изследване, като съгласно протокол № 1057 от 10.05.2023 г. за извършено химическо изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,93 промила.

Въз основа на данните от изследването с постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.05.2023 г. наблюдаващият прокурор е приел, че липсват данни за извършено престъпление, доколкото е установена концентрация на алкохол в кръвта под законовия минимум по НК от 1,2 на хиляда, а именно 0,93 промила, а преписката била върната на административнонаказващия орган по компетентност за произнасяне по извършване на нарушение по ЗДвП.

За извършеното нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено и обжалваното НП, с което била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. В постановлението е отразено, че концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух е над 0,8 промила, а именно 0,93 промила.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К.

Ц. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 091821 от **** г., мотивирана резолюция № 23-6207-М000045 от **** г. на **** РУ Труд, постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.05.2023 г. по пр.пр. № 5325/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, ЗППАМ № 25 от **** г. на ****а на РУ Труд към О на МВР Пловдив, справка за промяна на регистрация на ППС, справка АИС АНД, справка за нарушител/водач, протокол № 1057 от 10.05.2023 г. за извършена химическа експертиза, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К10517/31.08.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, макар да споделя, че ни спомня за случая, но посочва, че това, което констатира, е това, което вписва в съдържанието на акта. Това обаче не води до извод за недоказване на фактическата обстановка. Напротив, отразеното от 2 свидетеля в акта и възприето сетне и в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в наказателното постановление се потвърждава от останалите събрани и безспорни доказателства, сред които най-силно доказателствено значение имат талонът за медицинско изследване и протоколът от химическата експертиза, която безспорно установява наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя на допустимите норми по ЗДвП.

Въз основа на горното не се опровергават фактическите констатации в АУАН.

Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се твърди и друга фактическа обстановка.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това показанията на свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Макар наказателното постановление да е съставено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП, все пак може да се посочи, че актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя, свидетел очевидец на нарушение и нарушителя. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. В него е посочено, че първоначалното измерено количество на алкохол в дъха на водача е 1,30 промила.

Въпреки това дори и да се откриваха пороци при съставянето му, те са изцяло ирелевантни, тъй като АУАН не се съставя. Все пак в хода на административнонаказателното производство законосъобразно е действал наказващият орган, като след съмнения за данни за извършено престъпление (първоначалната проба за алкохол в дъха на водача в била в наказателните рамки над 1,2 на хиляда, а именно 1,30 на хиляда) е прекратил преписката с мотивирана резолюция и е било образувано бързо производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Постановлението е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.05.2023 г. по пр.пр. № 5325/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

В тази връзка и по повод направеното възражение за липса на възобновяване на административнонаказателното производство съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение, а възражението не може да се сподели. Преди всичко следва да се изясни, че възобновяване е възможно или при спиране на производството, или в изричните случаи на гл. Трета, раздел VIII от ЗАНН. В конкретния случай нито една от тези хипотези не е настъпила. Няма спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Налице е всъщност прекратяване на производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 9 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, когато е констатиран признак на извършено 3 престъпление, т.е. по естеството си това представляват два коренно различни по правните си последици акта.

Действително при прекратяване на производството вече е възможно възобновяване на само на изрично посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗАНН актове. В т. 4 от същата разпоредба за изчерпателно изброени резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство, но само тези, които са издадени на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗАНН. Изрично изключен от хипотезите на възобновяване е актът по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН – този, с който производството се прекратява на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради констатиран признак на извършено престъпление. Въз основа на всичко изложено закономерно е да се приеме, че в конкретната хипотеза не е необходимо административнонаказателното производство да се възобновява и такъв ред не е предвиден в закона. Затова и възражението не се прие за основателно.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС след употребата на алкохол, което е установено с химическа експертиза. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

В наказателното постановление се съдържа и посочване на нарушената норма, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тя гласи че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Словесното описание на нарушението се състои в това, че водачът е нарушил забраната да управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително. Последното съответства на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В случая действително е налице разминаване между точното съдържание на нарушената норма и словесното изписване. Това обаче не попада в категорията на съществено процесуално нарушение. Забраната е ясна (и то за всеки гражданин) – забранено е управлението на ППС след употреба на алкохол над 0,5 промила, тъй като от това могат настъпят тежки последици за живота, здравето и собствеността на всеки другиго. Безспорно е, че 0,8 на хиляда е над допустимата минимална граница за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Оттук конкретното проявление между 0,5 и 1,2 на хиляда има значение единствено за размера на санкциите, но не и за съдържанието на нарушената разпоредба. Следователно констатираното разминаване не възпрепятства жалбоподателя в упражняване на правото му на защита, адекватното й проявление и възприемане както на фактическата, така и правната рамка на административнонаказателното обвинение. Затова и възражението не се възприе.