Решение № 288 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора К. Люб. К. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601188 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнение към него срещу Присъда № 303/22.05.2025г., постановена по НОХД 2173/2025г. На СРС, НО, 136-ти с-в, с която съдът е признал подсъдимия В. К. К. за ВИНОВЕН в това, че за времето от около 11:00ч. На 08.03.2023г. до около 19:00ч. На 09.03.2024г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, направил опити да отнеме чужди движими вещи (собственост на „Кауфланд България“ ЕООД енд КО“ КД, е ЕИК 131129282) на обща стойност 124.94лв. от владението на Й.Д.Д. и Т.И.Д. – материалноотговорни лица и управители на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Асен Йорданов“ 7, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са останали недовършени по независещи от дееца причини – бил задържан от охраната в търговския обект, както следва:

1. На 08.03.2023 година, около 11.00 часа, в гр. София, от магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Асен Йорданов“ №7, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. уиски марка „Джак Даниелс“ на стойност 1

52,99 лева, 1 бр. луканков салам марка „Маджаров“ на стойност 14.99 лева и 3 бр. луканки марка „Орехите“ на обща стойност 26,97 лева или всички вещи на обща стойност 94,95 лева, от владението на Й.Д.Д. - материалноотговорно лице и управител на горепосочения магазин, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини /К. бил задържан от охранителя в търговския обект М.Г./.

2. На 09.03.2024 година, около 19.00 часа, в гр. София, от магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Асен Йорданов“ №7, направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. уиски марка „Джони Уокър Ред лейбъл“ на стойност 29,99 лева, от владението на Т.И.Д. - материално-отговорно лице и управител на горепосочения магазин, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини /К. бил задържан от охранителя в търговския обект Р.К.Х..М./. В конкретният случай съдът намира, че случаят е маловажен предвид изключително ниската стойност на отнетите движими вещи към инкриминирания период. - престъпление по чл.218б, ал.1 вр. Чл.194, ал.3 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.. Съдът е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение и за това деянието да съставлява престъпление.

В протеста се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се прави искане за нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено съответното наказание.

В Допълнително изложение към протеста се твърди, че СРС неправилно е приложил разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, без да са налице предпоставките за това, тъй като подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност за продължавано престъпление. Сочи се, че съдът е обсъдил само хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.218б, ал. 2, т. 2 и 3, но не и тази по т.1 от същата разпоредба, която според прокурора е налице. С оглед обаче установените трайни престъпни навици у подсъдимия, прокурорът счита, че същият следва да понесе отговорност за извършеното от него престъпление по чл.194 от НК. В заключение се иска отмяна на присъдата и налагане на съответното наказание за извършеното от подсъдимия К. престъпление.

В проведено на 04.03.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на СГП твърди, че подаденият протест е основателен, но по различни от изложените в него 2 съображения. Счита, че деянието, за което на подсъдимия е наложено административно наказание е едно, макар и при условията на чл. 26 от НК.

Като основание за отмяна на присъдата посочва липсата на доброволност при връщането/заместването на отнетите вещи, като се касае за един недовършен опит по независещи от дееца причини. В заключение моли съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова осъдителна такава, като на подсъдимия бъде наложено наказание в минимален размер.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Г. моли съдът да отхвърли подадения протест като неоснователен. Пледира за правилно изяснена фактическа обстановка и достигнатите правни изводи от страна на СРС, като действително е налице маловажен случай.

В правото си на лична защита подсъдимият К. се съгласява със заявеното от защитата си, като допълва, че към инкриминирания период не е имал работа, но сега вече има и ще си заплати наложената глоба.

В правото си на последна дума подсъдимият моли съдът да потвърди решението на СРС.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивния протест и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред СРС е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие във варианта му, визиран в разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК, като съдът е одобрил съгласие на страните по делото да не се провежда разпит на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият В. К. К., с ЕГН **********, е роден на ********., в гр.

София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, кв. “******** На 08.03.2023 година, около 11.00 часа подсъдимият В. К. К. посетил магазин „Кауфланд“, находящ се на адрес - гр. София, бул.“Асен Йорданов“ № 3

7. От щандовете в магазина взел следните вещи, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282, а именно: 1 бр. уиски марка „Джак Даниелс“ на стойност 52,99 лева, 1 бр. луканков салам марка „Маджаров“ на стойност 14,99 лева и 3 бр. луканки марка „Орехите“ на обща стойност 26,97 лева - всички вещи на обща стойност от 94,95 лева. След това преминал касовата зона в търговския обект, но не заплатил изброените продукти. Действията му били забелязани от свидетеля М.Г. - охранител в магазина. Последният спрял подсъдимия К. преди да напусне магазина и при проверката видял незаплатените вещи, които подсъдимият криел под дрехите си. Поради тази причина Г. сигнализирал на свидетеля Й.Д.Д. материалноотговорно лице и управител на горепосочения магазин. Освен това подал и сигнал до органите на МВР. На място пристигнали свидетелите М. и А. - полицаи при 01 РУ- СДВР. Свидетелите Г. и Д. посочили на полицейските служители подсъдимия К. като лицето, преминало през касовата зона без да заплати взетите от него стоки от магазина. На място полицейските служители М. и А. установили самоличността на подс. К., който им предал с протокол за доброволно предаване инкриминираните стоки. Впоследствие полицейските служители върнали срещу разписка предадените им от подс. К. стоки на свидетеля Д. - управител на магазина.

На 09.03.2024г. подс. К. отново посетил същия търговски обект около 19.00 часа. От щандовете в магазина взел 1 бр. уиски марка „Джони Уокър Ред Лейбъл“ на стойност 29,99 лева, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК 131129282. След това преминал касовата зона в търговския обект, но не го заплатил. Действията на К. били забелязани от охраната - свидетеля Р.К.Х..М.. Охранителят спрял подсъдимия преди да напусне търговския обект и след извършена проверка, видял, че носи гореописаната бутилка алкохол. Пред свидетеля М., подс. К. признал, че е взел бутилката с уиски, показал му я и обяснил, че нямал пари да я заплати.

Свидетелят М. уведомил заместник управителя на магазина - свидетеля Н.Н., след което подал сигнал на телефон 112 и повикал органите на МВР. На място пристигнали Д.П. и И.М. - полицаи при 01 РУ- СДВР. С протокол за доброволно предаване от 09.03.2024г. подсъдимият К. предал на полицай Максимов при 01 РУ-СДВР инкриминираният 1 брой бутилка с уиски, като в графа пояснения собственоръчно е вписал, че забравил да заплати стоката.

Впоследствие бутилката била върната от полицаите на свидетеля Н. заместник управител на магазина Изложената фактическа обстановка въззивният съд, подобно на първата инстанция, прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, доказателства, а именно: устни доказателствени средства: свидетелски показания на Й. Д. (л.33 от ДП, т.1 и л.50 от ДП, т.2), на М.Г.а (л.38 от ДП, т.1), на Н. М. (л.39 от ДП, т.1), на С. А. (л.40 от ДП, т.1), на Т. Д.

(л.19 и л.41 от ДП, т.2), на Н.Н. (л.23 и л.40 от ДП, т.2), на Р. М. л.24 и л.39 от ДП, т.2; писмени доказателства: протоколи за доброволно предаване, разписки от Кауфланд България ЕООД едн ко. КД, акт за установяване на 4 административно нарушение 0529896 от 08.03.2023г., справка за съдимост на подсъдимото лице, наказателно постановление 29/03.02.2023г., постановление на СРП от 26.01.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство, както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна, а и не се оспорва от страните, относно деня и мястото на инкриминираното деяние, както и неговия автор в лицето на подс. К.. Същият извод е важим и по отношение на естеството и левовата равностойност на отнетите от подсъдимия вещи. Спорът по делото е съсредоточен върху правната квалификация на деянието, с оглед на което съдът ще съсредоточи своя анализ именно върху нея.