Решение № 21644 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21644 гр. *******************, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110133729 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 244160/26.07.2024 г. и с молба с вх. № 267634/21.08.2024 г./ на *********************** срещу ЗК *********************** АД, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 12.09 лв. – непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № 0000-5000-22-000382 във връзка с вредите по 1 метър метална мантинела, настъпили в резултат на ПТП на 08.02.2021 г. в гр. *******************, причинено от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното плащане; 1.18 лв. – мораторна лихва за периода от 13.07.2022 г. до 06.06.2024 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 08.02.2021 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка ********************, с рег. № *****************, който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал в металната мантинела отдясно на бул. ******************** /с посока към **********************/, при което увредил 1 метър от нея. Сочи, че мантинелата представлява ограничителна система за ППС и е част от транспортната инфраструктура, поради което е собственост на ***********************. Излага, че е възложил на трето лице възстановяване на щетите, за което заплатил сумата от 60.44 лв. Поддържа, че към момента на събитието за управлявания автомобил от виновния за произшествието водач е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

Твърди, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за изплащане на обезщетение в размер на 60.44 лв. и е образувана щета № 0000-5000-22-000382, но получил плащане на обезщетение в размер на 48.35 лв. Претендира непогасения остатък в размер на 12.09 лв. Излага, че ответникът е изпаднал в забава на 13.07.2022 г., когато е изтекъл срокът за плащане по претенцията на ***********************.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявените искове. Твърди, че претенцията е удовлетворена извънсъдебно с два банкови превода в размер, определен по експертна оценка и съответстващ на действителния размер на вредите, а именно в размер на 60.44 лв. Поради неоснователност на главния иск оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в негова тежест, защото не е дал повод за завеждане на делото.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

В случая с Определение № 39646/01.10.2024 г. са обявени за безспорни отправянето на писмена застрахователна претенция от ищеца към ответника, по която е образувана щета № 0000-5000-22-000382 и доброволно плащане от ответника на застрахователно обезщетение на ищеца във връзка с процесното ПТП в размер на 48.35 лв. *********************** в качеството си на увреден не е съгласна с размера на изплатеното обезщетение, поради което съдът приема, че главният иск е предявен при наличие на специфичната процесуална предпоставка по чл. 498, ал. 3, пр. 3 КЗ, респ. той е допустим.

За основателността на главния иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените имуществени вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая с Определение № 39646/01.10.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени и следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка

********************, с рег. № *****************; настъпване на ПТП на 08.02.2021 г. в гр. *******************, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка ********************, с рег. № *****************, при което е увреден 1 метър метална мантинела отдясно на бул. ******************** /с посока към 2

**********************/ – собственост на ***********************, като стойността на щетата е в размер на 60.44 лв.

Щом всички обстоятелства от фактическия състав на главното вземане са безспорни, то за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за сума в размер на 60.44 лв. По делото е безспорно плащането от ответника на обезщетение в размер на 48.35 лв., поради което дължимият остатък е в размер на 12.09 лв.

За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В случая по делото е установено, че през претендирания период на забава ответникът е имал частично непогасено главно задължение към ищеца – за сума в размер на 12.09 лв. Следователно за него е възникнало задължение и за мораторна лихва върху него, размера на която съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 2.81 лв. В случая обаче ищецът претендира мораторна лихва в по-малък размер – 1.18 лв., от който съдът е обвързан с оглед принципа на диспозитивното начало.

Видно е от платежния документ на л. 60, че на 24.09.2024 г. ответникът е платил на ищеца сума по настоящото дело в общ размер на 14.51 лв., а ищецът изрично признава получаването на плащането. С това плащане остатъкът от главното вземане на ищеца в размер на 12.09 лв. е погасен, ведно със законната лихва за периода от 07.06.2024 г. до датата на плащането – 24.09.2024 г., размера на която съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 0.50 лв., като е погасена и претедираната мораторна лихва. Следователно всички процесни вземания са погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, респ. предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

Съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото производство, незаплащайки в цялост дължимата от него сума по претенцията на ищеца въпреки изпратената му покана, както и на мораторната лихва върху нея, поради което отговорността за разноските следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно регресната си претенция към ответника на 13.04.2022 г., а плащане на остатъка от главницата и на мораторната лихва върху него е извършено едва в хода на процеса. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 150 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т Х В Ъ РЛ Я поради плащане в хода на процеса предявените от

***********************, БУЛСТАТ *********************, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, ул. ********************, срещу ЗК *********************** АД, ЕИК *********************, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, бул. ******************** № 67А, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 12.09 лв. – непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № 0000-5000-22-000382 във връзка с вредите по 1 метър метална мантинела, настъпили в резултат на ПТП на 08.02.2021 г. в гр. *******************, причинено от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на 3 автомобилистите, ведно със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното плащане; 1.18 лв. – мораторна лихва за периода от 13.07.2022 г. до 06.06.2024 г.

ОСЪЖДА ЗК *********************** АД, ЕИК *********************, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, бул. ******************** № 67А, да заплати на ***********************, БУЛСТАТ *********************, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, ул. ********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4