Решение № 942 от 22.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330200108 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008428 / 24.10.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Г. С., ЕГН ***, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от същия Закон.

В Жалбата си Н. С. моли Наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано с мотив, че в посочения час няма как да е управлявал моторно превозно средство, тъй като по същото време се е намирал в 01 РУ на МВР - Пловдив. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява за лично упражняване правото си на защита.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се 1 прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 17.09.2024 година *** в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив П. А. И. е вечерна смяна с колегата си Х.Н.Р., когато получават сигнал от оперативнодежурната част на Сектора за възникнало пътно-транспортно произшествие с материални щети и двамата отиват на мястото на инцидента – улица „П.

Стоев“ до № 125 в град Пловдив. Там установяват два ударени леки автомобила – форд на Т.Й.А. и мерцедес на Т.Б.З., като ги посрещат пострадалите. Мъжът им обяснява как при маневра от извършителя първо е ударена неговата кола, а след това на жената, водачът на автомобила, ударил двете коли, първо е спрял и е видял какво се е случило, но после си е тръгна.

След това потърпевшите водят органите на реда две-три пресечки встрани и показват ударилата ги кола – лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***.

Докато И. и Р. обработват случая, идва техен колега от 01 РУ на МВР Пловдив и ми съобщава, че извършителят е установен и е при тях в Районното управление. Полицаите от Сектор „Пътна полиция“ отиват там с пострадалите, където като водач на хюндая е установен Н. Г. С., а Т. А. потвърждава, че това е извършителят на пътно-транспортното произшествие.

След направена справка е констатирано, че с влязло в сила Наказателно постановление № 24-0432-000536 / 15.05.2024 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив (връчено на 26.06.2024 година) на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП на Н. С. са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона.

От жалбоподателя са снети обяснения, в които заявява, че около 18:20 2 часа на улица „П. Стоев“ вероятно е драснал паркирана кола, за да се предпази от насрещно идващи автомобили, като дори не е усетил съприкосновение, но някакъв човек се е развикал, той е спрял, за да го чуе, след което е потеглил.

На място в Районното управление на Н. С. са съставени няколко акта за установяване на административни нарушения, единият от които – Акт серия GA № 1365200 / 17.09.2024 година, връчен му срещу подпис и въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че правилно е вменено на Н.

С. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва (…), да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред (…), а от доказателствата по делото е безспорно, че на 17.09.2024 година, когато за жалбоподателя е установено, че на същата дата е управлявал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***, той е лишен от право да управлява моторно превозно средство с влязло в сила Наказателно постановление № 240432-000536 / 15.05.2024 година.

Тук с оглед защитните възражения, че жалбоподателят няма как на инкриминираната дата в 22:18 часа да управлява леката си кола, защото по това време се е намира в сградата на 01 РУ на МВР - Пловдив, следва да се отбележи, че твърдението е вярно. Видно от представените заглавна страница и страница от Книга за пропускателния режим на Пост № 1 в 01 РУ на МВР Пловдив, Н. С. се е намирал в Управлението от 19:45 часа до 22:55 часа. Този 3 факт, обаче, не е годен да повлия на обоснования извод за извършеното от него нарушение на 17.09.2024 година. Пропуск е, че посоченият от наказващия орган час е неверен, но това нарушение не е от съществените, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя, защото съставомерните обстоятелства по осъществяване на деянието са описани достатъчно ясно и недвусмислено, за да може Н. С. да разбере какво и защо му се вменява в административнонаказателна отговорност. А, че същият е наясно със собствените си неправомерни действия е видно от собственоръчните му обяснения по преписката.

Точно от наказващия орган за нарушението е определена административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДП, която визира: Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Санкцията е в съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – в рамките на предвиденото в ЗДП, като е съобразена с ал. 2 и ал. 3 от посочената разпоредба да е в максимален размер с оглед многократните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които жалбоподателят е наказван преди това, съгласно представената за него Справка за нарушител/водач.

Вмененото в административнонаказателна отговорност нарушение е конкретизирано и в Акта за установяването му, и в Наказателното постановление по време, място и извършител с посочване на всички съставомерни белези и изпълнение и на другите изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но такива не са претендирани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав РЕШИ:

Потвърждава

Наказателно постановление

4

№

24-1030-008428

/

24.10.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Г. С., ЕГН ***, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5