Определение № 1133 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002900476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото "КНМ ГРУП” ЕООД против решение № 794/13.12.2022г. по в.т.д. № 864/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260471/14.07.2022г. по т.д. № 756/2021г. на Софийски градски съд. С последното по предявен иск по чл.517, ал.4 ГПК от „Интерсървис 33“ ЕООД, дружеството „КНМ Груп“ ЕООД е прекратено.

Касаторът твръди, че обжалваният акт е недопустим, съответно неправилен, по съображени, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ИНТЕРСЪРВИС 33“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна е прието следното:

На 09.02.1018г. И. М. Л. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П. К. за сумата 14 900 лева- възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство по конкретно посочени дознание и дела от наказателен характер.

1

На 15.11.2018г. длъжникът П. К. прехвърля на своята майка П. К. дружествения си дял от 2 лева в „КНМ Груп“ ЕООД (при капитал от 2 лева), като на 21.11.2018г. майката е вписана в търговския регистър като едноличен собственик на капитала на дружеството, а управител на дружеството е синът Петър Колев.

По заведен от Иван Лазаров срещу П. К. и П. К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет договор за продажба на дружествения дял, е допуснато обезпечение запор върху дела на длъжинка от 2 лева (при капитал на „КНМ Груп“ ЕООД също от 2 лева), който е вписан в търговския регистър на 07.02.2019г.

На 23.04.2019г. по искане на П.К. е вписано увеличение на капитала на „КНМ Груп“ ЕООД от 2 лева на 2000 лева.

На 23.10.2019г. влиза в сила издадената в полза на И. Л. срешу П. К. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (след позитивно решение, постановено по реда на чл.422 ГПК).

На 04.09.2020г. влиза в сила решението по чл.135 ЗЗД, с което по иска на И. Л. срещу П. К. и П. К. е обявен за относително недействителен договорът за продажба на дружествения дял от 2 лева от капитала на „КНМ Груп“ ЕООД.

На база на стабилизираната заповед по чл.410 ГПК в полза на кредитора И. Л. е издаден изпълнителен лист и въз основа на него на 22.01.2021г. е образувано изпълнително дело срещу П. К.. На същата дата, на основание чл.429, ал.1 ГПК, като взискател по изпълнителното дело е конституиран цесионерът „Интерсървис 33“ ЕООД, на когото цедентът И. Л. с цесия от 21.01.2021г. е прехвърлил вземането си, предмет на изпълнителния лист. На 11.03.2021г. на длъжника по изпълнението П. К. е връчена призовка за доброволно изпълнение и уведомление по чл.99 ЗЗД за цесията от 21.02.2021г.

С постановление от 07.04.2021г. съдебинят изпълнител по изпълнителното дело е овластил взискателя „Интерсървис 33“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на „КНМ Груп“ ЕООД, след като е удостоверил, че по обезпечителното производство е запориран дела от 2 лева, както и че не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането на взискателя, което е установено от решаващия състав на апелативния съд и въз основа на книжата по изпълнителното дело.

При така установените факти въззивната инстанция е приела следното от правна страна:

Легитимацията на ищеца да предяви иск с по чл.517, ал.4 се установява въз основа на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване за предявяване на иска. Прието е, че уведомлението за цесията е редовно връчена на длъжинка, ведно с призовката за доброволно изпълнеие, като оспорването качеството на взискател на цесионера може да бъде проведено само по реда на предявяване на иск по чл.439 ГПК, което не е направено.

Посочено е, че с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.135 ЗЗД, прехвърлянето на дяловете на длъжника К. от „КНМ Груп“ ЕООД в полза на трето лице – негова майка, не е противопоставимо на неговия кредитор И. Л., вкл. и на частния правоприемник на последния - „Интерсървис 33“ ЕООД, по арг. от чл.298, ал.2 ГПК, поради което и последиците от това – вписвания в търговския регистър, не са противопоставими на кредитора. В тази връзка е прието, че и последващото уверичение на капитала, чийто едноличен собственик е длъжникът, чрез записване на нови дялове, извършено от третото лице, е ирелевантно за предмета на настоящото производство, тъй като не променя факта, че в отношенията длъжник – кредитор, те се считат собствени на длъжника.

Изложени са и съображения, че с налагането на запор върху дружествените дялове, собственост на длъжника в „КНМ Груп“ЕООД, съобразно чл.451, ал.1 ГПК, длъжникът е бил лишен от правото да се разпорежда с тях, поради което последващите налагането на 2 запора действия от негова страна, изразяващи се в записване на нови дялове /като последица от увеличаване капитала на дружеството/, извършени от лицето, на което той е прехвърлил дяловете си, се считат непротивопоставими на кредитора му с оглед уважения иск по чл.135 ЗЗД.

Заключено е, че от доказателствата по делото безсъмнено се установява наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК - висящо изпълнително производство, по което „Интерсървис 33“ ЕООД е конституиран като взискател, а „КНМ Груп“ ЕООД - ответник по иска по чл.517, ал.4 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител, извършено след налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество. Посочено е, че съгласно съдебната практика, изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава настоящия иск: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице.

Аргументирано е, че специалната хипотеза на чл.517, ал.4 ГПК е приложима, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствиния съдружник в ЕООД, като целта, за разлика от чл.517, ал.3 ГПК, не е провеждане на принудително изпълнение върху дружествения дял на длъжника, а прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължеинето по реда на чл.266 и сл. ТЗ.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?; 2/ Подлежи ли на самостоятелна преценка наличието на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК, когато съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване на кредитора, или съдът е обвързан с издаденото постановление?; Следва ли съдът да извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК, ако ответникът твърди, че изпълнението не е насочено срещу всички дялове в дружеството?; 3/ Потестативното действие на решение по предявен Павлов иск, с който е обявена относителна недействителност по отношение на прехвърлителна сделка с дружествени дялове, разпростира ли се и върху вписването на тези обстоятелства в търговския регистър?; Разпростира ли се и върху действия на трети лица, свързани с увеличение на капитала, вписано в търговския регистър?; 4/ Успешно провелият Павлов иск кредитор легитимиран ли е да изпълнява върху дялове на длъжника си?;

Легитимиран ли е, ако прехвърлянето на дяловете е вписано преди вписването на запора?; 5/ Успешно провелият Павлов иск кредитор за обявяване относителна недействителност на прехвърлителна сделка с дялове легитимиран ли е да води иск по чл.517 ГПК, ако собствеността върху дружеството е прехвърлена преди вписване на запора?; Легитимиран ли е да води иск по чл. 517, ал.4 ГПК, ако СПН на Павловия иск обхваща определен брой дялове, а капиталът на дружеството е увеличен?; Легитимиран ли е в последната хипотеза, ако увеличението на капитала е извършено от лице, което не е обхванато от субективните предели на СПН, установена по Павловия иск?; 6/ При направено възражение за плащане на припадащия се дял на съдружника, изчислен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, по воден иск за 3 заличаване на търговско дружество по реда на чл.517 ГПК, чия е тежестта на доказване стойността му /при направено възражение и представени доказателства от ответника в горния смисъл/?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, предл. последно ГПК (за първи въпрос) и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по останалите въпроси), както и на основанията по чл.280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Въпреки, че решаващият състав е посочил, че протоколът на съдебния изпълнител за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице, въззивният съд е извършил и самостоятелна преценка относно осъществяването на фактическия състав на иска, поради което въпросите от сегмент 2 сами по себе си не могат да обусловят промяна на изхода на спора и следователно не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.

По отношение на въпросите в сигменти 3-5 също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд, в съответствие при това със задължителната практика на ВКС относно последиците на позитивно решение по иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на увреждаща кредитора сделка, е приел, че решението по чл.135 ЗЗД има относително действие по отношение на кредитора, съответно неговия правоприемник по цесията, като спрямо тях, от една страна, и длъжникът и третото лице (което именно е предприело впоследствие увеличение на капитала), от друга страна, притежател на дела е длъжникът и следователно извършените от третото лице – приобретател на дела, действия, доколкото спрямо ищеца то не е съдружник, са му непротивопоставими. Противно на съдържащото се твърдение в един от въпросите, увеличението на капитала е извършено именно от лице (приобретателката на дяловете по обявената за относително недействителна сделка), което е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по уважения Павлов иск. В отношенията между останалите трети лица, за които са относими вписванията в регистъра, както и спрямо ЕООД - ответник, длъжникът не е съдружник, което обаче не е противопоставимо на кредитора, с оглед уважаването на иска по чл.135 ЗЗД. Разликата между исковете по чл.517, ал.3 и чл.517, ал.4 ГПК се състои само в това, че в първата хипотеза предпоставка за уважаването на иска е и връчването от съдебния изпълнител на изявление на кредитора за прекратяване на участието на съдружника - длъжник в дружеството. В случая, както вече се посочи, длъжникът в отношенията му с дружеството не е съдружник, поради което е безпредметно отправяне и връчване на волеизявление за прекратяване на членственото му правоотношение, което по отношение на дружеството се счита прекратено още с прехвърляне на всички дялове от едноличния собственик на капитала на неговата майка. Съдът не е приел, че прехвърлянето на дяловете е извършено преди вписване на запора, с оглед на което въпросите, основаващи се на това твърдение 4 въпроси (в сигменти 4 и 5) са неотносими към спора. Решаващият състав е взел предвид единствено, че запорът, като обезпечение на иска по чл.135 ЗЗД, е вписан преди вписването на увеличението на капитала.