Определение № 247 от 29.04.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Враца, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500145 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу определение № 76/22.01.2025 г., по гр. дело № 886/2024 г. по описа на PC – Козлодуй, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК *** за изменение на постановеното по гр. д. № 886/2024 г. по описа на РС – Козлодуй решение № 317 от 15.11.2024 г., в частта за разноските.

В жалбата се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със съдебната практика на СЕС, в която се изразява разбирането, че съдебните разноски следва да бъдат съразмерни както на положените усилия от пълномощниците на страните, така и на размера на материалния интерес.

Сочи решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., в подкрепа на доводите си, като заявява, че същото обосновава забрана за приложение на правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума. Оспорва процесуалния представител на ищеца да е близък със същият, като твърди благосклонно присъждане на суми на този представител. Позовава се на чл. 3 ГПК, като сочи, че целта на съдебното производство е да се обогати материално процесуалния представител на ищеца, като се накърни финансовата сфера на ответното дружество. Изтъква, че за три фактури са образувани три отделни съдебни производства — обратно на целите на гражданския процес за бързина и безпротиворечиво решаване на спорните обществени отношения. Възпроизвежда в жалбата списък на дела, за който твърди неизчерпателност на същия, по които страни са „близки" на процесуалния представител на ищеца. Счита, че процесуалния представител на ищеца не може 1 да е близък с половината население в Община Козлодуй, като твърденията за това противоречат на правилата на чл. 3 ГПК и Етичния кодекс за упражняване на адвокатската професия. Заявява, че е дадена възможност за издаване на изпълнителни листи, по които да бъдат образувани повече отдели изпълнителни дела, по които отново да бъдат генерирани повече отделни адвокатски възнаграждения, като представя изчисления, според които процесуалния представител на ищеца ще може да получи 3 600,00 лв., общо адвокатско възнаграждение по всички искови и изпълнителни дела свързани с настоящото производство. Иска отмяна на оспореното определение и изменение на решението, постановено по първоинстанционното дело, като се отмени същото в частта, с която е осъден частния жалбоподател да заплати разноски, в условията на евентуалност намаляване до размер от 2,00 лв., на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца.

В законния срок е постъпил отговор от пълномощника на ищеца - адвокат М. С., с който се заявява становище за неоснователност на частната жалба, с искане за оставянето й без уважение.

Претендира разноски.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд - Козлодуй е подадена на 22.07.2024 г. искова молба от А. М. Д. срещу „Електрохолд Продажби" ЕАД, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 78,58 лева - главница по фактура № 163608087/27.02.2015 г. с падеж 23.03.2015 г. и законна лихва върху главницата считано от падежа на фактурата – 24.03.2015 г. до подаване на исковата молба – 22.07.2024 г., представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в ***, клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност. С исковата молба са заявени доказателствени искания и са представени доказателства.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца А. М.

Д. и адвокат М. М. С., за изготвяне на искова молба срещу „Електрохолд Продажби" ЕАД и процесуално представителство като възнаграждение не е договорено поради наличие на предпоставките за прилагане на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 /близки/ ЗА.

След проведено открито съдебно заседание, в което са приети писмените доказателства, с участие на процесуалния представител на ищеца, е постановено решение № 317/15.11.2024 г., с което Районен съд - Козлодуй е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца А.

М. Д. не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, сума в размер на 78,58 лева - главница по фактура № 163608087/27.02.2015 г., с падеж 23.03.2015 г. и законна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурата – 24.03.2015 г. до подаване на исковата молба – 22.07.2024 г., представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в ***, клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност. С решението е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд продажби“ АД, да заплати на А. М. Д., сума в размер на 50,00 лева, представляваща внесена държавна такса. С решението е осъдено, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Електрохолд продажби“ АД да заплати на адв. М. С. от АК - Враца, сума в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С определение № 76/22.01.2025 г. по гр. дело № 886/2024 г. по описа на PC - Козлодуй, е 2 оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, за изменение на постановеното по гр. д. № 886/2024 г. по описа на РС – Козлодуй решение № 317 от 15.11.2024 г. в частта за разноските.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно се твърди в жалбата наличие на недобросъвестно упражняване на адвокатската професия в противоречие с Етичния Кодекс на адвоката и чл. 3 ГПК от процесуалния представител на ищеца - адв. М. С.. Изводът на жалбоподателя за описаното в частната жалба противоправно поведение на адв. С., се основава единствено на предположение, основаващо се на големия брой дела, по който адвоката е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал.

1 ЗАдв. Това предположение обаче няма доказателствена стойност.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилно приложение разпоредбата на чл.

38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. Видно от приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокат М. С., че в същият е посочена претендираната хипотеза на правната норма - чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 /близки/ ЗАдв. За да упражни адвокатът правото си по чл. 38 ЗАдв, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 - ро ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката /определение № 207 от 26.06.2019 г. по т.д. № 2277/2018 г. на II т.о. на ВКС и определение № 60173 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1590 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая подобни доказателства по делото не са представени. Жалбоподателя навежда само твърдения, основани на предположения, но не ангажира доказателства в подкрепа на поддържаната от него теза /определение № 327/18.06.2018 г. по гр. д. № 4988/2017 г. на ВКС, първо г. о./.

Ирелевантни за решаване спорните въпроси по настоящото дело са и доводите в частната жалба, основаващи се на броя на изпълнителните дела, които евентуално биха могли да се образуват въз основа на присъдените разноски по първоинстанционното дело и общият размер на разноските по исковите и изпълнителни производства свързани по някакъв начин с настоящото дело. Разпоредбата на чл. 213 ГПК, предвиждаща, че когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях, е само една възможност и съединяването не е задължително, още по – малко липсата на съединяване може да е основание за присъждане на по – нисък размер на разноските по отделните искове.

3

Вярно е, че размерът на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не е обвързващ за съда. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според него член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи; както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда. При упражняване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността за разноски, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Обжалваното определение, в което съдът въз основа на конкретните за спора обстоятелства, рефлектиращи върху фактическата и правна сложност, е счел, че трудът на адвоката съответства на минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г., е напълно съобразено с тази практика.

В конкретния случай следва да се отчете положения от пълномощника труд – подаване на искова молба, заявяване на доказателствени искания и представяне на доказателства, както и участие в едно съдебно заседание. При съобразяване на изложеното, по делото се налага извод, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер 400,00 лева е справедливо и разумно и същото съответства на защитимия интерес по предявените искове. С оглед обсъденото по-горе неоснователни са оплакванията в жалбата. РС – Козлодуй правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото.

С оглед гореизложеното, частната жалба срещу обжалваното определение, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Неоснователно се иска присъждане на разноски в отговора на частната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство и доколкото за същото не се дължи заплащането на такса то е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски. Договорът за правна защита и съдействие включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски. Интересът в производството по чл. 248 ГПК е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни 4 жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. В изложеният смисъл е съдебната практика, споделена от настоящият състав /определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2779/2020 г., IV г. о. и др./.