Решение № 2996 от 16.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9487/2023
- Вид
- Решение № 2996
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Албена Александрова, Анна Кофинова, Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2996 гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели М.
Анна Кофинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100509487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20092320 от 30.05.2023 г. СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 74880/2019 г. е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. В. П., действащ със съгласието на родителя си В. К. П. сумата от 2 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, извършено от В.А.Т. на 25.02.2018 г. в гр.София, ул. „Хенрик Ибсен“, при управлението на л.а. „Опел Фронтера“ с рег.№ СВ **** ВН, за което при застрахователното дружество е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със законната лихва от датата на исковата молба-20.12.2019 г. до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. В. П., действащ със съгласието на родителя си В. К. П. в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до 4 000 лв.Въззивникът излага оплаквания, че в посочената част първоинстанционното решение е неправилно като необосновано.Твърди, 1 че съдът не е изложил мотиви как е определил размера на обезщетението и не е съобразил, че ищецът е на крехка юношеска възраст, която е причина за потежко отражение на инцидента върху емоционалния свят и психиката му.Твърди, че след ПТП ищецът е изпитвал страх, притеснение, безпокойство и напрежение при пътуване в автомобил, нарушения в съня, което значително е усложнило придвижването му и нормалното му ежедневие, тъй като живее в с.Мърчаево и му се налага да пътува с автомобил ежедневно.Съдът не е отчел и цялостното отражение на физическите последици от деянието и обстоятелството, че ищецът се е възстановявал между три и четири седмици, като възстановителният период е бил съпътстван с интензивни болки и страдания, които са усложнили ежедневието му и обучителния му процес.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск и за сумата от още 2 000 лв.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- ЗД „Евроинс“ АД оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционният съд е отчел болките и страданията, които ищецът е преживял, продължителността и интензитета на подлежащите на обезщетяване вреди, като подробно и задълбочено е изследвал всички релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетението.Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е търпял болки и смущения за период, по-дълъг от 3-4 седмици и че присъденото обезщетение отговаря на изискванията за справедливост.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.Ищецът- В. В. П., действащ със съгласието на родителя си В. К. П. В. В. П., действащ със съгласието на родителя си В. К. П. твърди, че на 25.02.2018 г. около 17,00 ч. е бил пътник в лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.№ СА **** НХ, управляван от баща му В. К. П., с който с е движел от ул.
„Луи Айер“ към ул. „Козяк“, като в района на ул. „Хенрих Ибсен“ № 38 водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.№ СВ **** ВН, движещ се в насрещната лента за движение, е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП, при което автомобилът, в който се е движел ищецът, е бил ударен челно в предната част.Във връзка с ПТП е образувано досъдебно 2 производство и № 11075/2018 г., пр.пр.№ 9688/2018 г., по което е постигнато споразумение, одобрено от СРС, НО, 129 с-в, с което водачът В. А.Т. е признал изцяло вината си за възникналото произшествие.Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована в ответното дружество по полица BG/07/517001116768, валидна от 16.04.2017 г. до 15.04.2018 г.В резултат на ПТП ищецът е претърпял контузия на лява тазобедрена става и хематом на челото.В резултат на полученото увреждане ищецът е претърпял силни болки и страдания, преживял е силен стрес, изпитвал е продължително безпокойство, трябвало е продължително време да прекара в покой в дома си, тъй като е изпитвал болки дори и при промяна на позицията на тялото.Травмите и болките са довели до разстройство на съня му.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.02.2018 г. със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът е получил хематом на челото от процесното ПТП, както и размера на иска и е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради липса на поставен предпазен колан.
Видно от констативен протокол № К-136/25.02.2018 г. около 17,00 ч. в гр.София, водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.№ СВ **** ВН, управляван от Владимир Тороманов, се е движел в посока от ул.
„Козяк“ към ул. „Луи Айер“ и в района на ул. „Хенрих Ибсен“ № 38 се е участвал в ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.№ СА **** НХ, управляван от В. К. П., с който с е движел от ул. „Луи Айер“ към ул. „Козяк“.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че водачът Тороманов е виновен за процесното ПТП.Това обстоятелство е установено и от определение от открито съдебно заседание от 14.06.2018 г. по НОХД № 9873/2018 г., с което СРС, 129 с-в е одобрил споразумение по чл.381 НПК, с което В.А.Т. се е признал за виновен в това, че на 25.02.2018 г. около 17,00 ч. в гр.София при управлението на МПС-л.а. марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег.№ СВ **** ВН по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на движение от ул. „Козяк“ към ул. „Луи Айер“ и в района на № 38 е нарушил правилата за движение-чл.6, т.1 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Опел“ модел „Фронтера“ с рег.№ СА **** НХ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК на повече от едно лице-престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години от влизане в сила на споразумението.
Видно от справка-извлечение от ГФ към датата на ПТП водачът на л.а.
3 марка с рег.№ СВ **** ВН е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Евроинс“ АД.
Ищецът е предявил претенцията си към застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с молба вх.№ 19546/13.11.2018 г.
По делото е разпитана свидетелката Е.М., която твърди, че след ПТП ищецът е лежал вкъщи една седмица с повдигнати крака върху възглавници, не е играл физкултура до след пролетната ваканция, а след това е бил освободен от по-тежки физически натоварвания, до края на учебната година е спрял да ходи на тренировки по футбол, което е било голямо наказание за него, застоял се е, а преди това е бил свикнал с по-активен начин на живот.Свидетелката твърди, че ищецът все още се стряска, когато са с колата и от някоя пряка излиза кола с по-голяма скорост.Всички в автомобила, вкл. ищецът, са били с колани.
От заключението на приетата по делото СМЕ е установено, че непосредствено след ПТП на 25.02.2018 г. на ищеца са установени данни за контузия в областта на лява тазобедрената става и контузия с подкожен хематом на ляво коляно.Травмите са получени от директно и индиректно действие на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с травмите при ПТП като пасажер в лек автомобил.От получените травми ищецът е изпитвал болка и функционални смущения, като при липса на усложнения средния срок на възстановяване след подобни травми, дори те да са изразени по тежест, е до 34 седмици.Травмите са съпътствани от болки, усилващи се при движение на ляв крак.Напълно е възможно в зависимост от индивидуален праг на болева чувствителност в първите дни след инцидента да се е налагало прилагане на аналгетично лечение по повод травмите.В случая не са описани характерни травми от въздействието на предпазен колан, но е напълно възможно такива увреждания да не се регистрират и при поставен колан, а същевременно травмите на коляното и тазобедрената става в ляво да се получат и при поставен колан.При челен удар тялото полита напред, ако то се спре и се фиксира към седалката в началните хилядни от секундата от предпазен колан, това не предотвратява, а само ограничава по тежест контузията на крайниците, които остават свободно подвижни.Най-вероятно хематомът на коляното е контактно увреждане от удар с неголяма сила в предната седалка, а травмирането на тазобедрената става е индиректно от придадена по оста на бедрото кинетична енергия.За причиняването на тези травми не се изисква значитална травмираща сила.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че и двете увреждания могат да се получат както при поставен колан, така и без колан, защото не се знае каква е дистанцията между седалките.Главата с и без предпазен колан може да достигне вертикалната част на предната седалка или страничната седалка, тъй като е свободно подвижна.Липсата на хематом не означава категорично, че е бил с колан.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което 4 застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от процесното ПТП, които е определил на 2 000 лв. и е отхвърлил като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради непоставен предпазен колан по време на инцидента.
Предмет на спор пред въззивната инстанция е единствено размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД възлиза на 3 000 лв.От приетата и неоспорена СМЕ се установи, че от процесното ПТП ищецът е получил контузия в областта на лява тазобедрената става и контузия с подкожен хематом на ляво коляно, от които е изпитвал болка и функционални смущения до 3-4 седмици, като болките са се усилвали при движение на левия крак.При определяне на размера на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази характера и тежестта на уврежданията, които не са тежки; интензивността и продължителността на изпитваните болки и краткият възстановителен период /до 3-4 седмици/; липсата на установени неблагоприятни последици за здравето на ищеца; обстоятелството, че ищецът е лежал вкъщи една седмица, като е бил освободен от физкултура за период от няколко седмици /до края на пролетната ваканция/, но до края на учебната година е спрял да ходи на тренировки по футбол и е променил принудително активния си дотогава начин на живот; преживения от ищеца стрес, тревога и изпитваното безпокойство, смущения в съня и обстоятелството, че към момента на произшествието същият е бил на 12 години и това събитие е намерило по-силно емоционално отражение върху него.