Решение № 140 от 27.01.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5427/2019
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 27.01.2020
- В сила
- 19.06.2020
- Състав
- РАДОСТИНА СТАМАТОВА МЕТОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../……………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5427 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Т.р.“ ООД ЕИК ********* подадена чрез представляващата Иванка Иванова Ненова, против НП № 441695-F477821/11.06.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 800лв. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. вр. чл. 118, ал.1, т.4 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила – нарушени били нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон като се навеждат доводи за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и направените по делото разноски.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява ,че оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено като излага доводи за липса на извършено нарушение. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано, както и че не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане и на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
На 10.03.2019год., около 12:50ч. свидетелите И.И. и М.И. (и двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП) във връзка с постъпил сигнал за неиздаване на касови бележки, посетили търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в гр.Варна ТК „Пикадили парк“ и стопанисвана от въззивното дружество, с цел извършване на проверка. Преди двамата да се легитимират св. И.И. направил контролна покупка на 1бр. чаша на стойност 9.50лв. като заплатил стоката с банкнота от 10лв. На същия било върнато ресто в размер на 0.50лв., но за извършената продажба на не му била издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. След покупката проверяващите напуснали търговския обект и известно време след това се върнали в него, легитимирали се и и предприели извършаването на фактическата проверка. В хода на проверката били изведени дневни финансови отчети от двете въведени в експлоатация в обекта ФУ, както и кленове от същата дата и било установено, че покупката направена от св. И.И. не е отразена на касовите апарати.
Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка № 0281210/10.03.2019год.
На 18.03.2019год. св. И.И. съставил срещу въззивното дружество АУАН № F477821, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год..
Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на представляващата въззивното дружество лице. На следващия ден постъпило и писмено възражение срещу акта, в което по същество се сочи, че причината за неиздаване на касовата бележка била, че продажбата не била приключила тъй като продавачът бил върнал ресто от 1лв. вместо от 0.50лв. и чакал клиента да му върне 0.50лв. Сочи се също така, че била извършена и друга продажба за която бил издаден касов бон и се претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.
На 11.06.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 800лв.
В съдебно заседание показания са дали свидетелите И.И. и М.И., които в показанията си възпроизвеждат обстоятелствата свързани с проверката извършена на 10.03.2019год. и констатациите от нея с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, протокол за извършена проверка № 0281210/10.03.2019год., кленове и дневни финансови отчети, възражение от Иванка Иванова ненова срещу АУАН, пълномощно изходящо от същото лице към Велина Стефанова Ненова - Филева.
Показанията на свидетелите И.И. и М.И., както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване нарушението, обстоятелствата при които е извършено нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН състоящо се в това че „в акта и НП не са установени и не са описани съществени факти относими към въпроса за реда на санкциониране на извършеното деяние и точната му правна квалификация“. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира. От акта и НП недвусмислено става ясно кой е нарушителя – въззивното дружество което е индивидуализирано чрез наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление и управител, както и в какво се състои самото нарушение – неиздаване на касова бележка за конкретна продажба. В конкретния случай е ангажирана обективна безвиновна отговорност на ЮЛ като в обст. части на акта и НП се съдържат факти и обстоятелства които в достатъчна степен описват вмененото нарушение свързано с неиздаване на касова бележка, към които факти е относима и посочената санкционна норма на чл 185, ал.1 от ЗДДС така, че за каквото и да било нарушено право на защитата и дума не може да става. Безспорно в акта и НП не посочен точния час на покупката за която не е била издадена касова бележка. Посочването обаче на нейната стойност, на вида на стоката, както и името на клиента, както отбелязването че нарушението се установява чрез протокола за извършената проверка в който този факт е изрично посочен не води до каквото и да било съмнение и неяснота по отношение на това за коя конкретна сделка е ангажирана отговорността. Отделен е въпроса, че видно от съдържанието на жалбата и възражението срещу акта въззивника ясно е разбрал за коя точно сделка става въпрос и е изложил своите виждания по въпроса и причините поради които сделката следвало да се счита за нефинализирана.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за това, че е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год., тъй като не е издало касова бележка за извършена продажба на 10.03.2019год. в магазин за сувенири находящ се в ТК „Пикадили парк“ и заплатена в брой, на стойност 9.50лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определя реда издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Видно от §.11 от ПЗР на Наредба № Н.18/13.12.2006год. наредбата е издадена на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства бе установено, че на 10.03.2019год. продавач в обекта на въззивника е извършил продажба на стойност 9.50лв. която сума е била заплатена в брой от клиента (св. И.И.), но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са категоричните показания на свидетелите И.И. и М.И., както и приложените към АНП дневни финансови отчети и кленове от деня на проверката. Впрочем факта на неиздаване на касова бележка за конкретната продажба не се и оспорва от въззивника видно от съдържанието на въззивната жалба, но в същата се твърди, че нарушение нямало защото сделката не била финализирана, съответно задължението за идване на бележка не било възникнало защото се очаквало връщане на ресто от страна на проверяващите. Последният факт не бе доказан в хода на съдебното следствие, а напротив от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че св. И.И. е заплатил стоката на стойност 9.50лв. с банкнота от 10лв. При това положение ако някой е следвало да връща ресто това е служителя на въззивното дружество, а не клиента както се сочи в жалбата. А че ресто е било върнато се установява по категоричен начин от съдържанието на протокола съставен в момента на проверката, който е подписан и от самия работник на въззивника. Отделен е въпроса, че в пледоарията си по същество процес. представител на въззивното дружество излага други твърдения, а именно, че продавача нямал възможност да върне ресто и едва след връщането на ресто продажбата била регистрирана. Тези твърдения също не са скрепени с никакви доказателства, а и се опровергават от приложените към преписката кленове и дневни финансови отчети видно от които продажба на стойност 9.50лв не е била регистрирана и в последствие след като проверяващите са се върнали отново в обекта и са започнали фактическата проверка. Единствената отразена продажба е такава на стойност 110лв. реализирана в 13:14ч. (приблизително 20минути след покупката направена от св.И.) и то продажба при която е нямало разплащане в брой, а е осъществена безкасово - с карта като на клена сумата е отразена като кредит.
Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a004145f-7f46-4c4d-b3b5-3686b6665262