Решение № 61 от 05.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000143 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, София против Решение № 260384/18.12.2020 год., постановено по т.д.№ 2009/2019 год., с което ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л ИВ. В., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът Л ИВ. В. НЕ ДЪЛЖИ ПЛАЩАНЕ на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит от 27.11.2007 год., скючен със „СиБанк“ ЕАД, 1000 лева – част от договорна лихва за периода 21.10.2012 год . – 05.09.2013 год., 1000 лева – част от законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 год. въз основа на Заповед за изпълнение № 6862/08.08.2013 год. по ч.гр.д.№ 11695/2013 год. на РС – Варна, поради погасяване по давност на правото на което да е от ответните дружества да иска изпълнение, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В предявената въззивна жалба се излага, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно като се претендира неговата отмяна.

Основателността на жалбата се оспорва в писмен отговор на насрещната страна Л ИВ. В..

При условията на чл. 265, ал.1 ГПК, в хода на въззивното производство 1 е депозирана молба за присъединяване към въззивната жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на постановеното решение: Производството пред ВОС е образувано по искова молба от Л ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, с която срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София, e предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът Л ИВ. В., ЕГН **********, от гр.

Варна, не дължи плащане на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, Е И К 831686320, чийто правоприемник вследствие на преобразуване (вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122 790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва, цялата в размер на 14 162,68 лв., за периода 21.10.2012г. - 05.09.2013г.;

1 000,00 лева – част от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, която към момента на подаване на исковата молба е в размер на 78 893,63 лв., за които въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд Варна е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г., поради погасяването по давност на правото на което и да е от ответните дружества да иска изпълнение.

Предявеният частичен иск съставлява претенция за оспорване на изпълнението по изп.дела №№ 20138070400326 и №20198070400397, двете по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. №807 в КЧС И, инициирани от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.

Производството по изп.дело №№ 20138070400326 е прекратено с Постановление на СИ от 27.08.2018 год, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С ръкописно Разпореждане от 19.09.2018 год. след възражение на взискателя, СИ е констатирал, че Постановлението не е влязло в законна сила и е разпоредил „да не се прекратява изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК“ /в този смисъл и печатното възпроизвеждане на текста съобразно писмо от СИ - л.108 от първоинстанционното дело/. По молба на ОББ с Разпореждане от 04.03.2020 год. по делото е конституиран като взискател „ Еос Матрикс“ ЕООД, на основание чл. 429, ал.1 ГПК. Частното правоприемство е удостоверено с представен договор за цесия от 25.06.2019 год.

2

Производството по изп.дело №20198070400397 е инициирано от ОББ на 11.06.2019 год. с копие от изпълнителния лист. СИ е разпоредил да се образува ново изпълнително дело и същото да се присъедини към изп.дело №№20138070400326. На 19.08.2019 год. на длъжника Л.В. е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния лист, на основание чл. 428, ал.1, изр.2 и 3 ГПК.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Длъжникът винаги разполага с правен интерес да установи несъществуването на изпълняемото право както срещу правоприемника, така и срещу праводателя на вземането, по което е задължен, независимо кой от двамата е взискател. Идентична хипотеза е разгледана в Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК), а с отричане на правото на принудително изпълнение както срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист, така и срещу неговия правоприемник. Разпоредбата на чл. 439 ГПК не съдържа забрана за пасивно субективно съединяване при наличие на правен интерес (в този смисъл и Определение № 57 от 3.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2331/2019 г., II т. о., ТК) .

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема за неоснователни доводите на въззивника ОББ за недопустимост на предявения срещу банката иск.

По съществото на спора:

Предявеният иск е основан на нововъзникнали правопогасяващи обстоятелства – погасяване на вземането по давност, настъпило след стабилизиране на заповед за незабавно изпълнение.

За да уважи предявения иск ВОС е приел, че с ъгласно постановките на ППВС № 3/1980 по време на неговата висящност давност не тече. В този случай началото на новата погасителна давност се свързва с момента на прекратяване на изпълнителното производство. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право. В случая последното извършено спрямо ищеца – длъжник Л. В. изпълнително действие е наложен на 11.03.2014 г. запор на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „МЕЛА 99” ООД.

Същият е вписан в ТР на 20.03.2014г. Считано от датата на налагане на запора (11.03.2014г.) двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 11.03.2016г. Следователно, считано от 12.03.2016 год изпълнителното производство по изп.дело №20138070400326 се явява прекратено по силата на закона, независимо, че съдебният изпълнител не е издал своевременно 3 нарочно смисъл. постановление в този

ВОС е изложил, че междувременно е прието Тълкувателно решение (ТР) №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно чиито разрешения (т.10) погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С новото тълкувателно решение Постановление №3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

Понастоящем съдебната практика в мнозинството си възприема становището, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980 поражда действие от датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Именно такъв е и настоящия случай, доколкото към датата на обявяване на новото Тълкувателно решение (26.06.2015г.) изпълнителното производство по изп. дело №20138070400326 е висящо, към този момент не са настъпили предпоставките за неговото прекратяване по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

ВОС е съобразил, че считано от последното предприето спрямо ищецадлъжник валидно изпълнително действие (11.03.2014г.) до 11.03.2019 г. е изтекъл установения от закона общ петгодишен давностен срок. Приел е, че към датата на образуване на новото изпълнително дело №20198070400397 (11.06.2019г.) вземанията на кредитора са погасени по давност и липсва законово основание за осъществяване на действия за тяхното принудително събиране. Извършените през 2018г. по молба на взискателя от 10.05.2018г. изпълнителни действия – наложени запори на банкови сметки на длъжника Л.

В., не прекъсват давността. И това е така, тъй като изпълнителното производство по изп. дело №20138070400326 е перемирано по силата на закона (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) още през м. март 2016 година.

В съответствие с изложеното, ВОС е приел, че предявеният частичен иск е основателен, поради погасяването по давност на правото на кредитора да иска изпълнение.

Предявената въззивна жалба обективира доводи единствено против приложимостта на чл.125, ал.1 ЗЗД при солидарност на дълга в изпълнителното производство. Твърди се, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК тече общо, а не самостоятелно и няма относително действие. Доколкото дългът е един, то е достатъчно да бъдат извършвани изпълнителни действия по отношение на някои от длъжниците, за да се осуети настъпването на перемпция.

Същевременно, въззивният съд е длъжен и служебно да провери правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно спирането и 4 прекъсването на давността, тъй като относимите разпоредби имат императивен характер. В този смисъл са напр. Решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., Решение № 72 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 17/2009 г., I т. о., Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2010 г., I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК; Определение № 362 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 253/2019 г., I г. о., ГК . Съдът е длъжен да ги приложи, независимо дали заинтересованата страна се позовава на тях (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).

При така очертаните предели на въззивната проверка, съставът на АС – Варна, намира следното:

Изп.дело №№ 20138070400326 е образувано на 21.08.2013 год.

Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.

Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до правна несигурност, тъй като би означавало да се изисква от правните субекти да съобразяват поведението си едновременно с две взаимно изключващи се тълкувания на една и съща норма, при това още преди приемането на едно тях. В този смисъл за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла /в този смисъл и Решение No170/17.09.2018 г. по гр.д.No 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО,и Решение No 51/21.02.2019 г. по гр.д.No 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО/.

В съответствие с гореизложеното, следва да се приеме, че срокът на погасителна давност е спрян до 26.06.2015 год. /датата на обявяване на ТР 2/2015 г./, поради самия факт, че за процесното вземане е налице изпълнително производство. Не се спори, че до посочената дата изпълнителното производство е било висящо и непрекратено, вкл. и на основание предвидената в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК перемпция.