Определение № 289 от 27.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500225 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Б. Н. С. и Е. Н. Х., чрез адв. В. В. и адв. М. Г. срещу решение № 40/01.04.2026г. на ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 356/2025г. с което въззивниците са осъдени на основание чл.49 ЗЗД да заплатят на Община Търговище сумата от 18 344,39 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от неправомерни действия на лица, на които въззивниците са възложили транспортиране и изхвърляне на опасни отпадъци през м. май 2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на така обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Посочва, че докладът по чл.146 ГПК е неточен и непълен, като съдът не се е произнесъл по направените в първото съдебно заседание възражения на страните, не е разпределил доказателствената тежест, като не е указано на страните, за кои обстоятелства следва да ангажират доказателства и кои обстоятелства счита за безспорни. Считат, че дадената правна квалификация на иска като такъв по чл.49 ЗЗД е неправилна, като не е съобразено, че възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради противоправното поведение на изпълнителя на работата, при или по повод изпълнението й. Възложителят може да се освободи от отговорността ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни или ако вредата не е причинена при или по повод възложената работа. Отговорността, на този, който е възложил работата е такава за чужди противоправни действия, с които се 1 нарушават предвидени правила при ползването на веща, а когато вредите са произлезли при ползването на веща без допускане на такива нарушения, отговорността е по чл.50 ЗЗД и за възложителя на работата. Отговорността възникна обаче сами при наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ако вредата е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинно следствена връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито за него, нито за възложителя възниква отговорност. В случая в хода на производството, поради непълния доклад, не са събирани доказателства дали изпълнението на възложената работа е противоправно деяние и дали изпълнителя носи вина за това деяние. За първи път в решението е прието, че работата, от който са произлезли вредите, следва да се подведе под разпоредбите на чл.8, чл.35 и чл.39 от ЗУО, като тази правна квалификация не е посочена нито в исковата молба, нито в доклада по чл.146 ГПК и в хода на производството, което е поставило ответниците в невъзможност да наведат възражения, оспорвания и да ангажират доказателства. Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства не се установява, че вещите, по отношение на които е възложената работа са опасни отпадъци, както и в какво се изразява претърпяната от община Търговище вреда. Съдът е подходил едностранно към разрешаването на спора, като не е обсъдил исканията и възраженията на ответниците, кредитирал е само доказателствата, представените от ищеца, не е допуснал събирането на относими и необходими за изясняване на правния спор доказателства. По подробно изложени във въззивната жалба съображения, отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Община Търговище, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е процесуално допустима.

Въпреки наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, въззивниците не е направили искания по доказателствата, такива не са направени и от страна на въззиваемата страна. Не се налага даване на нови указания от настоящия съд по правната квалификация на предявения иск, по редовността на исковата молба, подлежащите на доказване факти, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Съдът намира, че на жалбоподателя Б. Н. С. следва да бъде дадена възможност в срок до открито съдебно заседание да представи доказателства 2 за надлежно учредена представителна власт на адв. В., като представи заверено копие или оригинал на приложеното на л.87 от гр.д. №356/2025г. по описа на ОС Търговище копие на пълномощно или в същия срок потвърди извършените в производството от адв. В. процесуални действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.06.2026г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на въззивника Б. Н. С., в срок до открито съдебно заседание да представи заверено копие или оригинал на приложеното на л.87 от гр.д.

№356/2025г. по описа на ОС Търговище копие на пълномощно или в същия срок потвърди извършените в производството от адв. В. процесуални действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3