Решение № 2430 от 26.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2430

Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050702476 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.57а, ал.3, изр. ІІ от ЗУТ.

Образувано е по жалба на И. С. В., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. *, ап. *, чрез процесуален представител адв. К. Г., срещу Заповед № 360/17.09.2025 г. издадена от Кмета на район „Приморски“ , с която на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти е наредено жалбоподателката В. да премахне обект: „Обособено помещение от алуминиева конструкция с остъкление и покрив от термопанели“, находящо се в поземлен имот с идентификатор № ** по КККР [населено място], разположен от южната страна на сграда с идентификатор № **, пред самостоятелен обект „пицария – снек бар“ с идентификатор № **.

С жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се констатациите на административният орган за характеристиките на обекта и разположението му. Развити са доводи, че отредения за премахване обект не е преместваем по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не може да бъде отделен от повърхността без да бъде разрушен. Твърди се, че обектът представлява остъклена пергола прикрепена към собствения на жалбоподателката недвижим имот „Коктейл - Бар (пицария)“. Позовавайки се на писмо на Главния архитект на Район „Приморски“ с рег. № РД16003199ПР_001ПР / 23.02.2016г., жалбоподателката твърди, че обектът е законно поставен със знанието и без противопоставянето на районната администрация. Обектът е бил многократно предмет на административни производства за неговата законност, приключили с отказ да се издаде заповед за премахване по чл. 57а, евентуално по чл. 225а ЗУТ. Счита се, че отказът, обективиран в писмо с рег. № УСКОР23002220ПР_002ПР_001ПР/01.02.2024 г., представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК, който не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради което процесната заповед за премахване по чл. 57а от ЗУТ е недопустима. Излага съображения за порочност на констативният акт и оспорената заповед, поради липсата на упоменаване, в коя конкретна хипотезите по чл. 56 ал.1 от ЗУТ попада процесния обект. С тези аргументи са иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К. Г..

Ответника – кметът на район „Приморски“ , в писмено становище с.д. № 17479/28.10.2025 г. и чрез процесуален представител в съдебно заседание старши юрисконсулт Ц. Ц., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Оспорва наличието на отказ на районната администрация да издаде заповед по чл. 57а от ЗУТ с аргумента, че Писмо рег. № УСКОР23002220ПР_002ПР_001ПР от 01.02.2024 г. няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ и чл. 21 от АПК , тъй като не засяга правната сфера на оспорващата, нито с него се създават права или задължения за нея. Подробно аргументира спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Оспорва твърденията, че обекта представлява „парков елемент“ тип „пергола“ като слънцезащитно средство към заведението. Сочи, че с оглед на материалите от които е изграден и начина му на закрепване към съществуващата сграда и прилежащия терен, обектът е преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Същият в административното производство е точно индивидуализиран по местоположение и по предназначение по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за търговска дейност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

С Удостоверение № 169/28.09.2005 г. е въведен в експлоатация строеж: „Масивна жилищна сграда с 3 броя офиси, магазини за пакетирани стоки и коктейл бар /пицария/, находяща се в [УПИ], кв. *по плана на *м.р, [улица], [населено място]. Съгласно скица № 15-2912668-21.10.2025 г. издадена от СГКК – Варна, сградата е нанесена в кадастралната карта с [идентификатор].

С писмо рег. № УСКОР23001887ПР от 15.09.2023 г. до кмета на район „Приморски“ , Н. К. е сигнализирал за незаконна постройка към търговски обект в общите части на сграда идентификатор № **без съгласие на всички собственици. Обектът ограничава достъпа до общи части на сградата и нарушава архитектурния  вид.

Н. К. с писмо рег. № РП-1908-04-399/05.10.2023 г. отправя искане и до РДНСК – Варна за премахване на пристройката към търговския обект, находища се в [населено място], [улица]. Излага, че е изградена без договор за учредено право на надстрояване и престояване със собственика на поземления имот, без подписана декларация – съгласие в нотариална форма от всички собственици на обекти в етажната собственост /ЕС/ и без решение на Общото събрание на ЕС, взето с мнозинство от 100% от общите части. С писмо изх. № РП-1908-00-936 от 13.10.2023 г. искането на К. за извършване на проверка е изпратено на кмета на район „Приморски“ по компетентност.

С молба рег. № УСКОР23001757ВН_001ВН_004ПР/23.11.2023 г. по образуваното административно производство, И. С. В. представя Протокол от общо събрание на ЕС на сграда с адрес [населено място], [улица], проведено на 07.11.2023 г., ведно с присъствен списък на собствениците на самостоятелни обекти, дневен ред от 4 точки, покана за свикване на Общо събрание на ЕС и Протокол от 30.10.2023 г.

На 23.01.2024 г. в район „Приморски“ постъпва ново писмо с рег. № УСКОР23002220ПР_002ПР от началника на РДНСК - Варна, с искане на информация за предприетите действия по сигнала на Н. К. и Д. К..

Кмета на район „Приморски“ с писмо рег. № УСКОР23002220ПР_002ПР_001ПР от 01.02.2024 г. уведомява К., че по сигнала му е извършена проверка от служители на Дирекция „Обществен ред и контрол". Посочено е, че от извършена справка в отдел „Архив" на районната администрация е установено, че в [ПИ] по КККР на [населено място] е изграден строеж: „Масивна жилищна сграда с 3 броя офиси, магазин за пакетирани стоки и коктейл бар/пицария/“ е въведен в експлоатация с Удостоверение за ползване №169/ 28.09.2005 г. на Район „Приморски" - Община Варна. „Коктейл Бар /пицария/", с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се на първи етаж е въведен като самостоятелен обект. При огледа на място на 23.10.2023 г. е констатирана остъклена площ в обсега на подхода в имот частна собственост, предоставена за ползване с решение на общото събрание от 23.01.2016 г. към обекта, предмет на проверката. Настоящият собственик е придобил обект с [идентификатор] през 2017 г. и не е установено да е извършвал последващи СМР. Огледът на място е установил, че наличното остъкление на обекта отговаря на приложената към преписката документация. К. е уведомен за възможността да обжалва Решението на Общото събрание по реда на чл.40 от Закона за етажната собственост ЗУЕС /, като защити правата си по гражданскоправен път.

С писмо изх. № РП-1908-00-584 от 24.09.2024 г. , началникът на РДНСК – Варна отправя искане до кмета на район „Приморски“ за предприемане на действия по чл. 57а и чл. 195 от ЗУТ. Изложени са доводи, че конструкцията на обособена част от двора, отдясно на входа на снек-бар е анкерирана към съществуващата настилка и не е физически приобщена към заведението. Тя е с отделен вход, през плъзгащи се крила на алуминиевата дограма. Заграждението не е сред изчерпателно изброените в чл. 151 от ЗУТ изключения, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Прието е, че представлява допълнителна търговска площ - павилион, за който е необходимо да бъде издадено разрешение за поставяне по общия ред, регламентиран в чл. 56 от ЗУТ и въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост, прието в съответствие с чл. 17, ал.2, т.1 от Закона за управление на етажната собственост.

С писмо рег. № ЕО-ПР-001216ПР_001ПР/08.10.2024 г. на кмета на район „Приморски“ , И. В. е уведомена, че следва в срок от 20 работни дни от получаване на настоящото писмо да предприеме действия за премахване на конструкциите и частите от тях, които не са в съответствие с Писмо № РД16003199ПР_001ПР/ 23.02.2016 г. на Главен архитект на Район „Приморски" - Община Варна. Върху писмото В. е потвърдила получаването му на 21.11.2024 г.

С писмо Рег.№ ЕО-ПР-001216ПР_003ПР от 03.04.2025 г. , началникът на РДНСК – Варна изисква от кмета на район „Приморски предоставянето на данни за предприети действия по сигнала на Н. К.. Изтъква, че на 28.03.2025 г. от служители на РДНCK-Варна е извършена повторна проверка на място, установяваща че алуминиевата конструкция не е премахната. Посочено е, че е налице неизпълнение от страна на служители на район „Приморски" на писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките па неговата компетентност и следва в срок от 5 работни дни да се представят данни за предприетите действия.

На 10.04.2025 г. Б. Т. и В. И. - служители „Контрол строителството“ при район „Приморски“, с участието П. П. на длъжност инспектор „Екология и контролни дейности", съставят Констативен акт № 3/10.04.2025 г. за обект „обособено помещение от алуминиева конструкция с остъкление и покрив от ламарина“ с приблизителна площ от 19,5 кв.м., с приблизителни размери 6,5 м. на 3 м., с височина 2,5 м., състоящ се от две стени изработени от алуминиева дограма с остъкление и покрив от термопанели, разположен от южната страна на [ПИ], пред самостоятелен обект „пицария - снек бар“ с [идентификатор], разположен в сграда в режим на етажна собственост. Посочено е, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне на преместваем обект на основание чл. 55 от НУРППО и чл. 56 от ЗУТ и няма документи удостоверяващи законността на изградения обект. Отразено е, че обекта е реализиран от И. С. В. и се ползва от нея. Констативният акт е връчен лично на В. на 12.06.2025 г., която го е подписала със забележка, че оспорва всички констатации.

Постъпило е възражение рег. № ЕО-ПР-001216ПР_004ПР/16.06.2025 г. от И. В., оспорващо образуваното административно производство като недопустимо. Сочи се, че към датата на обективираните изявления в КА е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. С писмо с peг. № УСКОР23002220ПР_002РП_001ПР от 01.02.2024 г. административният орган подробно е посочил какво е установил, като не е намерил основания за издаване на административен акт за премахване на част от конструкцията. Твърди, че писмото има характер на изричен отказ за издаване на административен акт за исканото от К. премахване на конструкцията. Този отказ за издаване на заповед за премахване не е обжалван по надлежен ред от заинтересованата страна и е влязъл в законна сила. Счита, че дори да се приеме, че писмото не представлява изричен отказ, то в този случай към 10.04.2025 г. е налице мълчалив такъв, който е влязъл в сила към месец март 2024г., поради необжалването му. Твърди, че е налице въпрос от компетентността на друг орган, предвид висящото производство по гр. д. № 3064/2024 г. на ВРС, образувано по искова молба от Н. К. против Решение на Общо събрание на ЕС от 08.02.2024г., което е от съществено значение за правилната преценка на правния интерес на жалбоподателя. Ако бъде потвърдено, че тази част е обща, то поставянето на конструктивния елемент е извършено по реда на чл.151 от ЗУТ, чрез предоставени с Уведомление с рег. № РП16003199ПР/09.02.2016г. на изискуемите документи. Изградената конструкция не може да се счита за незаконна, тъй като е изградена по надлежния ред с уведомление до Община Варна за изграждане на пергола. Твърди, че се нарушават принципите на съразмерност, последователност и предвидимост.