Решение № 1534 от 08.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. Варна, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110112111 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от В. А. А. от гр.Варна, ЕГН **********, с адрес по личната карта: **, притежаващ абонатен № ** към „Е. - П. П." АД – Варна,чрез: упълномощен представител Адвокат Н. К. И. член на Адвокатска колегия гр.Варна, със служебен адрес:

**, упълномощен с пълномощно от 24.02.2021г., съдебен адрес: г**; тел: ** ПРОТИВ „Е. - П. П."АД - Варна, БУЛСТАТ ** със седалище и адрес на управление: **.

Правното основание на обективно кумулативно съединените искове е чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.110 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ищецът в качеството си на ползвател на електроенергия и притежаващ абонатен № * към „Е. - П. П."АД, БУЛСТАТ ** със седалище и адрес на управление **, не дължи на ответника, сумата в размер на 5 235,24 лева представляваща сбор от:

1. Главница в размер на 2 280,02 лева за изразходвана, но незаплатена 1 електроенергия и такса прекратяване по фактури за периода от 31.12.2009г. до 08.10.2012г. включително.

2. 3аконна лихва върху главницата в размер на 2 252,01 лева считано от дата 14.12.2012г.- датата на депозиране на Заявлението на „Е. - П. П." АД в РС - гр.Варна за издаване на Заповед за изпълнение №10262/18.12.2012г. по Ч.ГР.Д. №18629/2012г. на XXI-ви с-в ВРС до 05.09.2022г. - датата на депозиране на настоящата искова молба.

3. Сумата в размер на 546,67 лева - мораторна лихва за всяка фактура посочена в Заявлението на „Е. - П. П."АД.

4. Сумата в размер на 56,54 лева заплатена държавна такса за заповедното производство.

5. Сумата от 100 лева юристконсултско възнаграждение, поради факта, че е изтекла 5 /пет/ годишна погасителна давност от последното изпълнително действие на 25.08.2016г. на Взискателя „Е. - П. П." АД по перимираното изп.д.№ 1907/2015 по описа на ЧСИ И. С. Н. с район на действие ОС-Варна вписана в регистъра на ЧСИ под рег.№*.

Моли, при уважаване на иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

Ищецът е със спряно електрическо захранване от 2012г., поради неплатени сметки за издадени фактури за ползвана ел енергия за периода от 31.12.2009г. - 08.10.2012г. за обект с абонатен № *, находящ се в **.

При поискана информация каква е сумата и какво е основанието за отказа да се пусне електрозахранването на обект с абонатен № * , находящ се в ** получава отговор.

Съгласно получен писмен отговор на негова писмо вх.

№6193024/14.07.2022г., отговора на ответника е, че изп.д.№1907/2015г. по описа на ЧСИ И. С. образувано от „Е. П. П." АД за задължения по Гр.Д.

№18629/2012г. на ВРС е прекратено към днешна дата, но задължението явно остава.

Със Заявление от 14.12.2012г. на „Е. - П. П." АД- депозирано в РСгр.Варна с правно основание Чл.404 т.1 и Чл.405 ал.1 от ГПК, срещу В. А. А.

2 от гр.Варна, ЕГН ********** към „Е. - П. П." АД е издадена Заповед за изпълнение №10262/18.12.2012г. по Ч.ГР.Д.№18629/2012г. на XXI-ви състав по описа на ВРС, за дължима от него сума в размер на 2 280,02 лева представляващи главница за неизплатена ел. енергия за периода от 31.12.2009г. - 08.10.2012г. за обект с абонатен № **, находящ се в **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозирането на Заявлението в съда - 14.12.2012г., до изплащане на задължението, сумата от 546,67 лева мораторна лихва за всяка фактура посочена в заявлението, както и сумите от 56,54 лева заплатени държавни такси за заповедното производство и сумата от 100 лева юристконсултско възнаграждение.

По делото няма данни, В. А. А. да е бил уведомяван за образуване на делото и да му е дадена възможност по Чл.414 на възражение.

На горепосоченото основание е издаден Изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение №10262/18.12.2012г. по Ч.ГР.Д.

№18629/2012г. на XXI-ви с-в по описа на ВРС.

С искане на взискателя - „Е. - П. П." АД за образуване на изпълнително производство вх.№ 17828/09.12.2015г. до ЧСИ И. С. Н. с район на действие ОС-Варна вписана в регистъра на ЧСИ под рег.№712 е образувано изп.д. № 1907/2015г.

Със съобщение на ЧСИ И. С. Н. до взискателя - „Е. - П. П." АД, изх.

№8824/28.04.2020г., същият е уведомен, че изп.д.№1907/2015г. с длъжник В.

А. А. от гр.Варна, ЕГН ********** е прекратено на основание Чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с посочена дата на последно изпълнително действие 25.08.2016г.

До датата на подаване на настоящата искова молба няма данни, за образуване на ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист или да са извършвани други действия от взискателя по изпълнителното дело, които да водят до прекъсване на давността по него.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.

Счита предявения иск за недопустим. Основанията за това негово твърдение са следните:

На 14.12.2012г. срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи 3 задължения по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Със заповед за изпълнение № 10262/18.12.2012г. по ч.г.д. № 18629/2012 по описа на ВРС, длъжникът В. А. А., ЕГН: ********** е осъден да заплати на представляваното от него дружество сумата от 2280.02 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени в периода 31.12.2009г. - 08.10.2012г., мораторна лихва в размер на 546.67 лв. изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 27.11.2012г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 14.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 156.54 лв. представляваща съдебно деловодни разноски. Няма данни за подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и.д. № 3088/2013 по описа на СИС - ВРС, прекратено с постановление по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 10.11.2015г. и впоследствие образувано ново, заведено под номер 1907/2015 по описа на ЧСИ И. С., също прекратено с постановление по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 28.04.2020г.

В рамките на развилото се изпълнително производство № 1907/2015 ЧСИ И. С. са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние. Единственото изпълнително действие е запор на трудово възнаграждение, наложен на 16.12.2015г. Съгласно постъпилата по делото информация, трудовия договор е прекратен от същата дата. Предвид липсата на имущество, респ. други изпълнителни действия, на 28.04.2020г. делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В настоящия случай, прекратяването е настъпило по силата на закона на 16.12.2017г., считано от датата на последното предприето действие, независимо от по-късно издаденото постановление от съдебния изпълнител, което съгласно TP № 2/2015 на ВКС има само декларативен характер. Постановлението за прекратяване не е обжалвано от взискателя по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което след изтичане на предвидения за това срок е влязло в сила.

След тази дата, дружеството - взискател не е предприемало никакви 4 изпълнителни действия, не е образувало ново дело, съответно по никакъв начин не е засегнало правната сфера на ищеца. Разпоредбата на чл.433, ал.З от ГПК в този случай е неприложима, доколкото срещу ищеца не е осъществена принуда - не е наложен запор, не е наложена възбрана.

Или, към датата на подаване на исковата молба, изпълнителният процес е прекратен. Това се потвърждава от самата искова молба, както и от приложените към нея доказателства, а именно: отговор на дружеството по подадено от клиента искане с входящ номер 6193024/14.07.2022г. и копие на и. д. № 1907/2015 ЧСИ И. С. Следва да се има предвид, че до дружеството не е отправяно запитване/искане за възстановяване на захранването, противно на изложеното в исковата молба. Отправено е запитване за номер на заведено срещу ищеца изпълнително дело.

Предвид изложеното, между страните липсва правен спор, от който ищецът да изведе правен интерес от водене на настоящия иск. Съгласно съдебната практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. В този смисъл се позовава на Решение № 83/23.05.2018г. по гр. дело № 3448/2017 на ВКС, в което изрично е посочено, че "възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес". В настоящия случай, липсва конкретен правен интерес от така предявения иск - от момента на прекратяване на изпълнителното дело, дружеството - ответник не е предприемало действия по принудително или доброволно събиране на вземането, нито по някакъв начин е изразило готовност да ги предприеме.

Всичко изложено налага извода, че ищецът няма правен интерес от предявяване иска - дружеството не претендира заплащане на процесните суми, нито в рамките на едно висящо производство по принудително изпълнение, нито извънсъдебно, чрез изпращане на покана за плащане до ищеца.

Предвид изложеното, Моли съда да прекрати производството по гр. дело № 12111/2022 и да му присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

Отделно от горното, задълженията за консумирана, но незаплатена ел. енергия, предмет на ч.г.д. № 18629/2012 по описа на PC - Варна на обща 5 стойност 2280.02 лв., представляват сбор от сумите по фактури, издадени в периода 31.12.2009г. - 08.10.2012г., а именно:

- ФП № 0071421955/31.12.2009г. - 113.47 лв.

- ФП № 0071643302/29.01.2010г. - 299.87 лв.

- ФП № 0072629266/09.03.2010г. - 307.87 лв.

- ФП № 0072967605/23.03.2010г. - 215.30 лв.

- ФП № 0073518245/23.04.2010г. - 153.64 лв.

- ФП № 0074143069/21.05.2010г. - 128.44 лв.

- ФП № 0075037523/30.0б.2010г. - 114.92 лв.

- ФП № **********/22.07.2010г. - 55.63 лв.

- ФП № 0075921385/23.08.2010г. - 85.10 лв.

- ФП № **********/23.09.2010г. - 70.69 лв.

- ФП № 0077222564/21.10.2010г. - 132.65 лв.

- ФП № 0078011296/30.11.2010г. - 226.06 лв.

- ФП № 0078686178/30.12.2010г. - 201.32 лв.

- ФП № 0079266751/31.01.2011г. - 156.06 лв.

- ТП № 3300799469/08.10.2012г. - 19 лв.

В тази връзка, представя извлечение от сметка по кл. № ***, видно от което към 04.09.2022г. (дата, предхождаща тази на депозиране на исковата молба) задължението за консумирана, но незаплатена ел. енергия е в размер на 376.38 лв. Почти всички фактури, видно от което стойността на процесните фактури е нулева, но няма отразена дата на плащане. Или, дружеството - ответник не претендира заплащане на сумата от 1903.64 лв., представляваща разликата между сумите, предмет на ч.г.д. № 18629/2012 и наличния към момента остатък. В тази част, счита исковата претенция за недопустима, поради което Моли съда да прекрати производството по гр. дело № 12111/2022 и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност, в случай, че приеме искът за допустим, в останалата част, а именно за сумата от 376.38 лв., признава същия за основателен.

Моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да се възложат в 6 тежест на ищеца. Към датата на подаване на исковата молба, погасителната давност на вземането е изтекла, но предвид вече изложените съображения, счита, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Моли съда да прекрати производството по гр. дело № 12111/2022 и да му присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК.