Решение № 37 от 11.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500063 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл.17 ал. 5 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 196/20.11.2025г. по гр.д. № 1552/24г. на НзРС, с което съдът, на основание чл.15, ал.7 във връзка с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, НАЛАГА на И. Б. Ц. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б., ул.„В. Л.“ № **, за извършения от него акт на домашно насилие спрямо Ж. Е. Ч. с ЕГН ********** и малолетното дете Е. И. Ц. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр.Н. З., обл.С., ж.к.„З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.С. В., общ.Н., обл.Б., ул.„В.“ № *, ет.*, ап.**, изразяващ се в това, че по време на съвместното съжителство на Ж. Е. Ч. и Е. И. Ц. с ответника И. Б. Ц., същият системно е извършвал по отношение на Ж. Ч. физическо, психическо и емоционално домашно насилие, не работел и не осигурявал издръжката на семейството си, системно злоупотребявал с алкохол и проигравал на хазарт парите на семейството, осигурявани основно от родителите на молителката и вследствие липсата на пари и системната употреба на алкохол ответникът ставал агресивен и нетърпим в поведението си, и тормозил физически и психически съжителката си, обвинявал я, ревнувал я, заяждал се с нея, обиждал я и й се заканвал, вкл. с убийство, като през месец април 2024 г. и на 30.04.2024 г., като молителката и малолетната й дъщеря се изнесли от съвместно обитаваното с ответника жилище и заживели в 1 дома на родителите на молителката в гр.Н. З., с която раздяла ответника обаче не искал да се примири и продължавал да осъществява непрекъснат психически тормоз върху молителката, като в многобройни текстови съобщения до нея по онлайн платформи Месинджър и Инстаграм той се заканвал да убие, и нея, и детето им Е.. Заканите били агресивни, изпълнени с омраза и готовност за действие, с което е осъществил акт на физическо и психическо насилие над тях, от което двете изпитали страх и притеснение за живота и здравето си, следните мерки:

- ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя И. Б.

Ц. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б., ул. „В. Л.“ № **, да се въздържа от извършване на физическо и психическо домашно насилие спрямо Ж. Е. Ч. с ЕГН ********** и малолетното дете Е. И. Ц. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр.Н. З., обл.С., ж.к.„З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.С. В., общ.Н., обл.Б., ул.„В.“ № *, ет.*, ап.**.

- ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на И. Б. Ц. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.„В. Л.“ № **, да приближава Ж. Е. Ч. с ЕГН ********** и малолетното дете Е. И. Ц. с ЕГН **********, и двете с с постоянен адрес: гр.Н. З., обл.С., ж.к. „З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.С. В., общ.Н., обл.Б., ул.„В.“ № *, ет.*, ап.**, жилищата, които обитават с адрес: гр.Н. З., обл.С., ж.к.„З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и гр.С. В., общ.Н., обл.Б., ул.„В.“ № *, ет.*, ап.**, местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 30 /тридесет/ метра, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 16.12.2024 година.

- ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на И. Б. Ц. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Б., ул.„В. Л.“ № **, да осъществява контакт с Ж. Е. Ч. с ЕГН ********** и малолетното дете Е. И. Ц. с ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: гр.Н. З., обл.С., ж.к.„З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и настоящ адрес: гр.С. В., общ.Н., обл.Б., ул.„В.“ № *, ет.*, ап.**, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 16.12.2024 година, като е издал заповед за защита на молителката и е осъдил ответника да заплати държавна такса в размер на 30 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника по молбата в първоинстанционното производство.

Въззивникът обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че тъй като на процесния акт на домашно насилие са присъствали очевидци, представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН не се ползва от придадената й от закона доказателствена стойност. Разпитан е един свидетел – бащата на 2 молителката, без участието на ответника или негов представител, показанията му не са изцяло в подкрепа на молбата за защита, а съдът неправилно е преценил, че се припокриват с другите доказателства по делото. Заявява още, че конфликтът между страните е на лична основа, основан на семейни въпроси, свързани с отглеждането на общото им дете и поведението на ответника е обусловено от възпрепятстването му от страна на молителката да осъществява контакти с детето. Въззивникът сочи, че визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло по време, място, начин и авторство, което не е сторено и в такъв случай невъзможността да се установят тези факти следва да доведе до отказ за издаване на исканата заповед за защита. Изслушаният свидетел не установява конкретна дата на която ответникът да е осъществил домашно насилие в присъствието му, а и възпроизвежда разказано от неговата дъщеря. По-нататък въззивникът се оплаква, че е нарушен принципът за състезателност в процеса, тъй като е разпитан само един свидетел – баща на молителката, а въпреки че ответникът е подал по електронната поща молба за отлагане на делото, съдът не я е докладвал и неправилно е даден ход на делото.

Поради изложеното иска да се отмени атакуваното решение, да се отхвърли молбата и да се обезсили издадената заповед.

Направени са доказателствени искания – да се изиска разпечатка от официалния имейл на НзРС от датата на последното с.з. дали е имало постъпил имейл от ответника с подадена молба за отлагане, да се изиска справка от официалните телефони на НзРС зали от същата дата има постъпило обаждане от посочения телефонен номер на ответника. Иска в режим на довеждане, заради принципа на равнопоставеност, да се допусне един свидетел, с чиито показания ще се оспорват твърденията в молбата и ще се доказват настоящите.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, заявява, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон, ответникът не е оспорил съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, във въззивната жалба не е отрекъл извършването на актове на домашно насилие, а се съдържат оправдания защо ги е извършил. Освен това 3 въззиваемата страна твърди, че в жалбата се съдържат неверни твърдения относно споровете относно правото на ответника да осъществява контакти с детето, както и че молителката използва това производство, за да урежда родителски спорове. Също така въззиваемата заявява, че при разглеждане на делото районният съд не е нарушил принципа на състезателност, нито е разгледал делото в отсъствие на ответника, въпреки подадена молба за отлагане – такава е имало, но тя се е отнасяла за предходна дата – 22.10.2025г., когато делото е било отложено. Счита, че са доказани всички релевантни факти и постановеното решение е правилно, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

В отговора са направени доказателствени искания – да се изиска информация от РУ Н. по дп 304-ЗМ-739/2025г. по кой състав от НК е образувано и по чий сигнал, на какъв етап е разследването, както и да се приеме протокол от с.з. по гр.д. …../2024г. на НзРС, съдържащ спогодба за уреждане на родителските права върху малолетното дете.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 29.01.2026г. съдът е оставил без уваЖ.е доказателствените искания на двете страни.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваема пор. № 1, редовно призована, се явява лично и като майка и законен представител на въззиваема пор. № 2, редовно призована чрез нея, за двете се явява процесуален представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, като я счита за неоснователна, поддържа отговора, счита за правилно и законосъобразно атакуваното решение и моли то да бъде оставено в сила, претендира разноски за тази инстанция, представя договор за правна помощ и пълномощно за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е 4 валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и нарушаване принципа на равнопоставеност. За насроченото о.с.з. на 22.10.2025г. е постъпила по имейл молба от ответника за отлагане на делото поради невъзможност да се яви с оглед здравословното му състояние. Съдът е докладвал молбата и я е уважил, като не е дал ход на делото и го е отложил за нова дата, за която ответникът се счита редовно призован и без да му се изпраща призовка, съгл. чл. 56 ал. 2 от ГПК. В тази молба няма направени доказателствени искания от ответника. За следващото съдебно заседание на 20.11.2025г. няма постъпила писмена молба от ответника и съдът е дал ход на делото, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество.

Що се отнася до оплакванията относно материалната законосъобразност на обжалваното решение – въззивният състав счита, че те също са неоснователни.

Безспорно страните попадат в в кръга на лицата, на които и срещу които законът осигурява защита от домашно насилие съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Искането е направено от молителката лично и като майка и законна представителка на малолетното дете на страните, с което тя живее, тъй като поведението на ответника /баща на детето Е./ създава заплаха и за неговото спокойствие.

Доколкото исканата защита касае проявление на системно поведение, обективиращо психическо насилие, което безусловно е предмет на защита по смисъла на закона, то е неоснователно оплакването на въззивника, че разпитаният по делото свидетел – баща на молителката, е дал показания, които не са изцяло в подкрепа на посоченото в молбата и не установяват конкретна дата на осъществено домашно насилие, а освен това възпроизвежда разкази на неговата дъщеря.

5

Тук следва да се подчертае, че ЗЗДН е специален закон със специална функция и понеже домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, законодателят е предвидил облекчен ред за доказване от страна на пострадалия на извършването му. Именно поради тази причина декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се явява основно доказателствено средство и съответно, съгл. чл. 13 ал. 3, когато няма други доказателства, тя е достатъчно основание за издаване на заповед за защита, тоест – доказателствената й стойност произтича от закона, като това не създава презумпция за виновност. Ако наред с представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, те се преценяват от съда във взаимната им връзка и той не я зачита, когато от тези доказателства изложеното в декларацията напълно се опровергава. Така, съгласно общите правила на доказване, молителката следва да установи в условията на пълно и главно доказване извършения акт на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на осъществяване на деянието. Когато ответникът направи оспорване, че е извършил домашно насилие, неговата доказателствена тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена стойност. Тоест – последната не може да отпадне само и единствено на базата на простото й оспорване, без провеждане на доказване в противоположната насока.