Решение № 21 от 08.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Горна Оряховица, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103074 по описа за 2025 година

Производството е по реда ЗЗДН.

Й. С. К. твърди, че ответникът Д. А. Л. – неин внук, извършил спрямо нея на 26.11.2025 г., около обяд, в жилището й, находящо се в с. П., общ. Г.О., ул. *** акт на домашно насилие, изразяващ се в следното: започнал да си пържи яйца, вследствие на което започнала да пръска мазнина. Молителката му направила забележка за това, а той станал агресивен, развикал й се да млъкне и да се махне от там. Нарекъл я „миндил“, след което се качил на горния етаж на къщата, като тропал по стъпалата и тракал вратите, докато ги затварял.

В съдебно заседание молителят Й. К. се явява лично. Поддържа молбата си. Моли съда да предприеме предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита.

Ответникът Д. А. Л. се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че притежава идеална част от къщата, а поведението на баба му е свързано с целта й да го изгони от домът му. Посочва, че е сирак и няма къде да отиде да живее. Заявява, че контролира поведението си, но отношението на баба му понякога го изкарвало извън нерви. По време на устните състезания заявява, че е решил да се изнесе от наследствената си къща, т.к. иска спокойствие, което не намира, живеейки с баба си.

1

Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са баба и внук. Недвижимият имот, в който живеят, е съсобствен. Страните не могат да посочт идеалните части, които притежават.

Отношенията между тях се влошени, т.к. молителката иска да изгони ответника от имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

I. По характера на съдебното производство:

Производството по налагане на мярка за защита по реда на ЗЗДН е проява на спорна съдебна администрация (управление) на гражданските правоотношения - арг. от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН, между лицата, които се намират или са били в семейни или приравнени на тях отношения или обитават едно и също жилище - чл. 2 и чл. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като субектите, които могат да инициират производството по ЗЗДН не са носители на потестативно право спрямо извършителя на домашното насилие, респ. не са процесуални субституенти, чрез упражняването на което да внесат дължима се по силата на правния ред промяна в неговата правна сфера. Чрез налагането на мярка по чл.

5, ал. 1 ЗЗДН съдът ще даде целесъобразна уредба на свързаните с правата на пострадалото лице отношения. При уважаване на молбата за закрила съдът, съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава заповед, която по своята правна същност представлява индивидуален административен акт /чл. 21 от АПК/, който предвид важността на обществените отношения, предмет на въздействие, законодателят е възложил да бъде издаден от съда по предвидения за това специален ред в ЗЗДН. От характера на производството следва и че при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки - така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.

Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки не са административни наказания, тъй като не са предвидени в чл. 13 ЗАНН, а и тяхното налагане, както се посочи по-горе, е призвано да обслужи основно пострадалото лице, а не да санкционира извършителя, макар неминуемо да ограничава и неговите права с оглед на съществуващите между тях правни 2 отношения или фактическо положение.

II. По допустимостта на молбата за постановяване на мярка за защита по ЗЗДН:

Молбата, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело, е подадена от лице при условията на чл. 8, т. 1 предл. 1 от ЗЗДН /като пострадало лице, навършило 14-годишна възраст/ във връзка с чл. 3, т. 5 от ЗЗДН /от пострадало лице срещу лице, което е негов низходящ / в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

III. По основателността на молбата по ЗЗДН:

Въз основа на представените писмени доказателства и обясненията на страните, че молбата е неоснователна.

От обясненията дадени от страните, се установява, че причината, поради която молителката е подала искане за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие, е целта й да изгони внукът си от съсобствения им имот. Не се установява ответникът да е извършил насилие. Както в подадената по чл. 9 от ЗЗДН, така и в писмените обяснения, които К. дала пред полицейския служител, изготвил преписката по случая, се установява, че тя е започнала скандала с внука си, обиждайки го и повишавайки му тон, възпрепятствайки го да си приготви обяд, след което той й е отвърнал. Подобно поведение от страна на молителката не следва да се толерира и използва във вреда на ответника, засягайки чувствително правната му сфера и най- вече правото му на собственост и ползване на имота. Постановяването на каквато и да било мярка спрямо ответника, ще е несъразмерна съобразно установеното поведение, което дори да е агресивно и свързано с отвръщането на обидата с обида. От всички писмени доказателства събрани по делото, се налага един основен извод-цел на молителката е да изгони внукът си от жилището му, използвайки облекчената процедура по ЗЗДН. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни вещни и наследствени спорове.

Ето защо, молбата по ЗЗДН следва да се отхвърли като неоснователна.

3

По разноските: Страните не са претендирали такива, поради което не следва да се присъждат.

Молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Горнооряховски районен съд държавна такса за производството в размер на 12,78 евро на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 16369/28.11.2025 г., депозирана от Й. С. К., ЕГН**********, адрес: с. П., общ. Г.О., ул. *** срещу Д. А. Л., ЕГН **********, живущ на същия адрес, като съда ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Й. С. К., ЕГН**********, адрес: с. П., общ. Г.О., ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Горна Оряховица държавна такса в размер на 12,78 евро, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. Търново в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4