Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27768 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 805/2026
Вид
Определение № 27768
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОП-ЕЛЕНИЕ

№ 27768 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

П-седател:

КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110100805 по описа за 2026 година

Производството е по -а на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „БКБ” ЕАД (с п-ишно наименование „КИИ“ ЕАД срещу Л. В. В., която н е отговаря на изискванията за -овност, поради което следва да бъдат дадени указания на ищеца в тази връзка.

С нея са п-ставени писмени доказателства, които са допустими, необходими и относими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е не-овна съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в петитума на исковата молба не е уточнен периодът, за който се претендират договорната лихва и неустойката. Следва да бъде указано на ищеца да направи тези уточнения.

Ответникът е направил искане за по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да пстави справка, от която да е видно как са формирани процесните суми, какви плащания са извършени, начина им на разп-еление и как се изчисляват претендираните главница, лихва и неустойка. Съдът намира искането за необходимо и относимо, поради което го допуска.

Искането на ищеца за приобщаване на заповедното дело чрез изискването му от РССевлиево като заверен препис на хартиен носител следва да бъде оставено без уважение, доколкото след 01.07.2025 г. заповедното производство стана електронно и всяко дело може да се свърже чрез системата ЕИСС по електронен път. Съдът констатира, че процесното дело и заповедното в РС-Севлиево са свързани вече именно през ЕИСС.

Налице са п-ставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОП-ЕЛИ:

1

ПРИЕМА п-ставените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото оп-еление с молба с препис за ответната страна да уточни периодите, за които претендира процесните договорна лихва и неустойка.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото оп-еление да п-стави справка, съдържаща информацията, описана в мотивната част на настоящия акт.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им п-оставя възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 14:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото оп-еление, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

П-явени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, п-л. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се иска ответницата да бъде осъдена да заплати следните суми: 173,71 евро (339,74 лв.), пставляващи главница по сключен Договор за паричен заем № 156975 от 18.03.2021 г., ведно със законна лихва върху нея от 18.11.2025 г. до окончателното й погасяване, 13,31 евро (26,04 лв.) договорна лихва, както и 143,25 евро (280,17 лв.) неустойка, за които суми заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение п о чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 1330/2025 г. по описа на РС-Севлиево.

Ищецът твърди, че на 18.03.2021 г. между „К-И ЙЕС“ ООД и Л. В. бил сключен горепосочения договор за заем, въз основа на който ответницата получила в заем сумата от 700 лева, уговорени 10 месечни вноски за издължаване, всяка от които в размер на 145 лв.; с начален падеж 17.04.2021 г. и краен – 18.01.2022 г.; общо дължима сума – 834,50 лв.

Посочва, че ответницата била заплатила обща сума в размер на 838,02 лв. по договора за кит. Излага, че между него и „К-И ЙЕС“ ООД бил сключен договор за цесия на 12.01.2024 г., с който к-итодателят му прехвърлил неизплатени договори за паричен заем, един от които и процесният. Отбелязва, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия, при което той изпратил уведомление, за което получил обратна разписка за изпращане/получаване на същото. В условията на евентуалност ищецът моли, ако съдът не приеме, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия, да счете, че тя е уведомена от п-явяването на настоящите искове. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез своя особен п-ставител, с който той оспорва п-явения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва го по основание и размер. Сочи, че липсва разбивка на извършените от нея плащания и начина на отнасянето им по пера. Оспорва клаузата за неустойка, тъй като не било ясно от коя договорна клауза произтича. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че клаузата за неустойка замества п-оставянето на обезпечение, прави възражение за нищожност спрямо нея, прекомерна е и не изпълнява присъщите й функции. В тази връзка моли за отхвърляне на исковите претенции, в условията на евентуалност за отхвърляне на претенцията за неустойка като недължима.

По разп-еляне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, п-л. 1 ЗЗД, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД

2

В тежест на ищеца е да докаже, че 1) наличие на валидно сключен между „К-И ЙЕС“ ООД и ответника договор за к-ит с посочените параметри, 2) усвояване на сумата от страна на ответницата; 3) изискуемост на вземанията и размер на същите; 4) поемане на задължение за връщане на процесната сума, включваща договорна лихва и неустойка; 5) наличие на неустоечна клауза, размера й и обстоятелствата, които обуславят начисляването й към договора за к-ит; 6) сключването на договор за прехвърляне на вземането с дружеството-к-итор, както и че ответникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответницата е докаже е погасил дълга, както и всички възражения от значение за погасяване на задълженията по договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да п-приемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на п-оставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за -овно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца!

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален п-ставител, за който следва да се п-стави надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОП-ЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3