Решение № 145 от 19.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Д. Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000345 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Й. А. срещу решение № 10/12.01.2024г. постановено по гр. д. № 333/2022г., по описа на ОС – Разград в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за осъждането на ответника „ДЗИ — ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София да й заплати сумата от 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди — болки и страдания от смъртта на нейния брат Н Й.

Н., починал при ПТП на 08.10.2020 г., причинено от водача на застрахования при ответника товарен автомобил. Въззивницата намира решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че по делото са налице всички предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД - застрахователно събитие, претърпени неимуществени вреди, както и причинно - следствена връзка между претърпените вреди и загубата на брат й Н Й. Н.. Навежда оплаквания, че съдът не е съобразил и отчел, респ. не е изложил мотиви по отношение на всички релевантни факти и 1 обстоятелства по предмета на спора, които са установени по делото. Излага съображения за доказаност на дълбоките и непоправими душевни болки и страдания, преживени от нея вследствие загубата на брат й, на по-силния интензитет на негативните емоционални, физически и психически преживявания от обикновените. Твърди неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, при несъобразяване практиката на ВКС и ВС. Приетото по делото заключение на СПЕ безспорно е доказало изживените от нея морални болки и страдания в следствие на загубата й, което заключение, ако беше задълбочено обсъдено, щеше да доведе до извода за основателност на претенцията й. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на дължимите разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД срещу същото решение, но в частта в която дружеството е осъдено да заплати: 1) на ищците Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. сумите от по 166 000 лв. на всеки от тях за смъртта на техния баща Н Н.; 2) на Н. Н. Й. и на М. Н. Й. над 40 000 лв. до присъдените от по 130 000 лв. на всеки от тях за смъртта на тяхната майка Н Н и 3) на М. и на Ю. А.и сумите от по 99 000 лв. на всеки от тях за смъртта на техния син Н Н., ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските. Въззивникът намира първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно и необосновано като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Присъдените обезщетения намира за завишени по размер и несъответни на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения за това, че съдът е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, постановявайки решението си при липса на мотиви относно преценката на всеки един от релевантните за спора факти, при определянето на конкретния размер на обезщетение, като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

2

Позовава се на съдебната практика обективирана в решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО, и цитираното в него ППВС № 4/1968г. Навежда доводи и за несъобразяване с практиката на съдилищата по сходни случаи, както и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при определяне на обема на претърпените неимуществени вреди, позовавайки се на изначално неправилно допуснати СПЕ с оглед обстоятелството, че в исковата молба не се съдържат твърдения за патологични изменения в психиката на ищците, установени с надлежна медицинска документация. Всички изготвени по делото и оспорени СПЕ намира за такива с идентично съдържание, без налична медицинска документация, с изложени общотеоретични постановки, валидни за всички хора, претъпели и изживели неочаквана загуба на близки хора. Още повече че и самият експерт заявява, че заключенията са изготвени въз основа на данни от ищците, без да му е представяна медицинска документация, нито доказателства за предприемано лечение. Намира за неправилен и извода на съда за съответност на присъдените обезщетения на икономическите условия в страната към 2020 г. Навежда оплаквания и по отношение изводите на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, както и за нарушение на процесуалния закон при оставянето без уважение на искането му за назначаване на повторна КСМАТЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответните му части и вместо него да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове в обжалваните части. Претендира разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Предмет на настоящото производство е и постъпилата частна жалба с вх. № 1870/10.04.2024 г. по вх. рег. на РОС, подадена от ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д., срещу постановеното по гр.д. № 333/2022 г., по описа на РОС определение № 155/21.03.2024 г., с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него дължимите на 3 процесуалните представители на ищците адвокатските възнаграждения следва да се определят при съобразяване на съотношението между цената на иска и уважената/отхвърлената част от него, а не при съобразяване само на уважената част, като без значение е факта дали оказаната правна помощ е възмездна или безвъзмездна. Касае се за отношения между адвокат и клиент и няма основание това да рефлектира по какъвто и да било начин на насрещната страна в производството. Същевременно отговорността за разноски на насрещната страна е с едно и също съдържание, независимо дали същата бива осъдена да заплати разноски за платена или за безплатно оказана адвокатска защита. Счита, че обжалваното определение е постановено в отклонение на константната съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 188 от 10.05.2021 г. по ч. т. д. № 2193 / 2020 г. по описа на ВКС, I ТО, определение № 492 по ч. гр. д. № 138/2019 г. по описа на ВКС, I ТО, определение № 54 по ч. гр. д. № 84/2019 г. по описа на № IV ГО, ВКС и др., съгласно която размерът на дължимото адвокатско възнаграждение при оказана безплатна помощ също се определя при съотношение между цената на иска и отхвърлената/уважената част от него. Ето защо, намира, че при частично уважен иск възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи въз основа на цената на предявения иск по реда на НМРАВ, като така изчисленото минимално възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената (респ. отхвърлената, съобразно процесуалното качество на представляваната страна) част от иска. С обжалваното определение първоинстанционният съд е изчислил дължимите адвокатски възнаграждения единствено при съобразяване на присъдените суми по всеки иск, без да се държи сметка за отхвърлените части от тях.

Счита, че в настоящия случай общо възнагражденията за оказана безплатна адвокатска помощ по всичките искове на Н., Н., М., М. и Ю. следва да възлизат на 55 029,60 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да определите адвокатските възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ при съобразяване на цените на предявените искове и уважените части от тях.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Н. Н. Й., Н.

Нестеров Й., М. Н Й., М. Н. А., Ю. А. А. и С. Й. А., чрез пълномощника им адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Иска се от съда същата да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и 4 обосновано.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.

Първите трима ищци Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. претендират присъждане на обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от загубата на техния баща и наследодател Н Н. в размер на по 316 000 лв. за всеки, съставяща горница над определеното от застрахователя обезщетение от 84 000лв. Ищците Н. и М. Й.и претендират обезщетение от по 280 000лв, представляващо горницата над определеното от застрахователя обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н Н в размер на по 120 000лв. Ищците М. Н. А. и Ю. А. А. , като родители на починалия Н Н. претендират за всеки един от тях по 179 000 лв., която сума представлява разликата между заявеното в размер на 250 000 и определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 71 000 лева. Ищцата С. Й. А., сестра на починалия Н Н., претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева. По всички искове се иска присъждане на законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба /06.12.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 08.10.2020г. на 08.10.2020 година около 12:00 часа на път I-2 /Е70/ (гр. Разград – гр. Русе), км.

60+230, в близост до с. Осенец между товарен автомобил, състав – товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер Н3574 ВМ, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD” с рег. № Х ХХХХХ ХХ, собственост на „Примекс Логистик“ ЕООД, управляван от Г К М, който товарен състав е застрахован при ответника и лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № Х ХХХХ ХХ ВР, собственост на пострадалия Н Н. и управляван от него.

В резултат на настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил „Опел Фронтера“ Н Н. и возещата се на предната седалка Н Н са получили травми, несъвместими с живота, от които са починали.

По случая е образувано НОХД № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград, приключило с влязла в сила на 06.01.2022 г. присъда № 11/27.04.2021 5 година, с която Г К М е признат за виновен за това, че на 08.10.2020 г., като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ и прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“, по път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км 60+230, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и в зоната на действие на знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, като управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Н Н. и Н Н, осъществявайки от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, буква „6“, предл. 1 във вр. ал. 1, буква „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено и съответното наказание.

Безспорна е и твърдяната родствена връзка на всеки от ищците с починалите в произшествието Н Н. и Н Н, както и обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач Мюмюн е застрахована при ответното застрахователно дружество.