Решение № 92 от 29.11.2023, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100294 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от П. А. против Община Своге, представлявана от кмета, както и срещу В. З., А. П., М.

П., К. П., Д. С., З. П., К. И., З. И., Л. С., С. С. и М. З., в качеството им на наследници на Р. М. В нея се твърди, че ищецът е собственик на дворно място, находящо се в местн. „...” на с. Р. – индивидуализирано в приложената към исковата молба комбинирана скица. От нея се установява, че този имот се застъпва с имот, отразен като земеделска територия на Община Своге (земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и с имот отразен като собственост на наследниците на Р. М.

Имотът общинска собственост представлява ливада с идентификатор *** (стар номер 014005) – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-382/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът на другите ответници е също ливада, с идентификатор *** по същата заповед на директора на АГКК, със стар номер 014004. Двата имота са в землището на с.

Р., общ. С., м. К.

Във връзка с дадени от съда указания по делото постъпи молбауточнение, като в открито съдебно заседание проведено на 03.02.2023 г. пълномощникът на ищеца изрично заяви, че нейният доверител по наследство от дядо си и баба си е придобил собствеността на процесния имот (земя и сграда, последното изрично е посочено в уточнителната молба), които от своя страна са го придобили по силата на давностно владение, упражнявано от тях от 1976 г., т.е. към 1986 г. те са придобили правото на собственост върху имота, поради което през 1991 г. са се снабдили с нотариален акт. В условията на евентуалност пълномощникът твърди придобиване на правото на 1 собственост на земята и сградата от П. А. по силата на давностно владение, започнало от смъртта на наследодателите му и продължило до настоящия момент, като ищецът присъединява тяхното владение към своето.

С оглед на изложеното се иска от съда да приеме за установено : 1 ) спрямо първия ответник, че ищецът е собственик на 415 кв.м., заключени между точки – 1, 2, 5, 6, 7, 8 и 1 по комбинираната скица, заедно с част от сградата ; 2) спрямо останалите ответници, че е собственик на 65 кв.м., заключени между точки – 2, 3, 4, 5 и 2 по същата комбинирана скица, ведно с останалата част от сградата.

От ответната община е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. В него се твърди недопустимост на предявения иск, евентуално негова неоснователност. Пълномощникът на кмета заявява, че наследодателите на ищеца не биха могли да придобият имота по давност, тъй като е имало законова забрана за това. Изрично се оспорва идентичността на имота описан в исковата молба и приложената към нея комбинирана скица, с имота описан в нотариалния акт от 1991 г.

Отговор е подаден и от особения представител, назначен от съда на ответника Д. С.. В него искът се оспорва, като не се възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от пълномощника на кмета на ответната община.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното :

В доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик – на заявените от него придобивни основания, включително и да установи идентичността на имота, на който твърди да е собственик, с имотите на ответниците. Посочил е, че съставянето на констативен нотариален акт, с който е признато осъществяването на определен фактически състав, не обръща тежестта на доказване, нито освобождава съда да провери наличието на материалноправните предпоставки.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи идентичност на имота описан в констативния нотариалния акт от 1991 г. с частите от имотите на ответници, обозначени в комбинираната скица, но не бяха представени убедителни доказателства, от които да може безспорно да се заключи, че към 15.07.1991 г. са били налице условията К. Т. да бъде признат за собственик на имота, тъй като не се събраха никакви доказателства кой е владял имота след 1980 г., включително не се потвърди твърдението, че след смъртта на Т. ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. Показанията на разпитаните свидетели единствено установяват, 2 че през периода от 1975 г. до 1980 г. имотът е ползван от К. Т. и съпругата му П. Т., дядо и баба на ищеца. Свидетелката К. си спомня, че имотът е закупен, но последното влиза в противоречие с приетото в констативния нотариален акт. Едновременно с това тя твърди, че този имот в момента никой не го ползва, като посоченото от нея изключва възможността ищецът в момента да владее имота. Свидетелят Т. излага, че след смъртта на К. Т. не знае кой ползва имота. В същото време той изрично признава, че след 1980 г. не е посещавал имота. Следователно не би могло да се кредитира и твърдението му, че след 1980 г., до смъртта на Т. през ... г., имотът е ползван от наследодателя на ищеца. По тази причина П. А. не би могъл да присъедини владение, съществуването на което не е доказано. Не е доказано и, че самият А. е владял имота, тъй като както се посочи по-горе за времето след 1980 г. липсват всякакви доказателства по делото. Не е установено и от коя година К.

Т. упражнява владение върху имота, тъй като липсват всякакви доказателства в тази насока, като единствено би могло да се приеме за доказано, че от 1975 г. до 1980 г. бабата и дядото на ищеца са упражнявали владение върху имота, както и, че през този период от време е изградена полумасивната вилна сграда, описана в нотариалния акт от 1991 г. и обсъдена от вещото лице в заключението му. Независимо от така изложеното за начална дата на владението би следвало да се приеме 1976 г., тъй като в този смисъл е изричното заявление на ищеца. Други доказателства, във връзка с осъществявано владение, не се събраха по делото.

При така установеното от фактическа страна, с оглед на указаната тежест на доказване, предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като при липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. По делото не се установи на какво правно основание К. Т. е владял имота, с оглед на което следва да се приеме, че правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Периодът от 1976 г. до 1980 г. не е достатъчен за да може същият да придобие правото на собственост, поради което и ищецът не може да придобие право, което наследодателят му не е притежавал. Също така от удостоверението за наследници е видно, че към датата на смъртта на П. Т. и на К. Т. е била жива по-малката дъщеря им дъщеря, която е починала през .... г., т.е. ищецът не е единствен наследник. Както се посочи по-горе А. не е придобил правото на собственост върху имота и по давност, тъй като не се установи той да го е владял.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната община щ е трябва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-техническа експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля иска, предявен от П. К. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Община Своге, представлявана от кмета, с който се иска да се признае за установено по отношение на Община Своге, че П. К. А. е 3 собственик по наследство от П. Е. Т. и от К. И. Т. на част от имот общинска собственост, заедно с част от полумасивна вилна постройка на етаж и полуетаж със застроена площ от 18 кв.м., находящи се в землището на с. Р., общ. С., м. К., с начин на трайно ползване ливада с идентификатор *** (стар номер 014005) – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18382/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 415 км.м. и е заключена между цифрите 1, 5, 6, 7, 8, 1 на скицата на вещото лице инж. Л. М. – Приложение 1, приподписана от председателя на съдебния състав на 29.11.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Отхвърля иска, предявен от П. К. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Община Своге, представлявана от кмета, с който се иска да се признае за установено по отношение на Община Своге, че П. К. А. е собственик по давност на част от имот общинска собственост, заедно с част от полумасивна вилна постройка на етаж и полуетаж със застроена площ от 18 кв.м., находящи се в землището на с. Р., общ. С., м. К., с начин на трайно ползване ливада с идентификатор *** (стар номер 014005) – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-382/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 415 км.м. и е заключена между цифрите 1, 5, 6, 7, 8, 1 на скицата на вещото лице инж. Л. М. – Приложение 1, приподписана от председателя на съдебния състав на 29.11.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Отхвърля иска, предявен от П. К. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против В. Х. З., ЕГН **********, А. Б. П., ЕГН **********, М.

В. П., ЕГН **********, К. В. П., ЕГН **********, Д. М. С., ЕГН **********,

З. Б. П., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН **********, З. З. И., ЕГН

**********, Л. С. С., ЕГН **********, С. Е. С., ЕГН **********, и М. А. З., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Р. П. М., с който се иска да се признае за установено по отношение на горепосочените ответници, че П. К. А. е собственик по наследство от П. Е. Т. и от К. И. Т. на част от имот, заедно с част от полумасивна вилна постройка на етаж и полуетаж със застроена площ от 18 кв.м., находящи се в землището на с. Р., общ. С., м. К., с начин на трайно ползване ливада с идентификатор *** (стар номер 014004) – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-382/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 65 км.м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 1 на скицата на вещото лице инж.

Л. М. – Приложение 1, приподписана от председателя на съдебния състав на 29.11.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Отхвърля иска, предявен от П. К. А. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против В. Х. З., ЕГН **********, А. Б. П., ЕГН **********, М.

В. П., ЕГН **********, К. В. П., ЕГН **********, Д. М. С., ЕГН **********,

З. Б. П., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН **********, З. З. И., ЕГН

**********, Л. С. С., ЕГН **********, С. Е. С., ЕГН **********, и М. А. З., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Р. П. М., с който се иска да се признае за установено по отношение на горепосочените ответници, че П. К. А. е собственик по давност на част от имот, заедно с част от полумасивна вилна постройка на етаж и полуетаж със застроена площ от 18 кв.м., находящи се в землището на с. Р., общ. С., м. К., с начин на трайно 4 ползване ливада с идентификатор *** (стар номер 014004) – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-382/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 65 км.м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 1 на скицата на вещото лице инж. Л. М. – Приложение 1, приподписана от председателя на съдебния състав на 29.11.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.