Решение № 581 от 25.04.2024, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 581

Смолян, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20247230700111 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, по жалба от Д. М. А., чрез адв. И. А., против Решение № 2153-20-27/15.03.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-657-5/31.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54ж, ал.1 от КСО и във вр.с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент ЕО 883/2004 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, за неправилен извода на Ръководителя на осигуряването за безработица, че Република България /РБ/ не е държава по обичайно пребиваване за А., като се е позовал на чл.65, §2 от Регламента 883/2004 г. като в периода на заетост, оспорващата е била в Германия, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуващото трудово правоотношение, поради което не покрива критериите на обичайно пребиваване в тази държава, като центъра на интереси на лицето е в страната. След прекратяване на трудовото правоотношение на 30.06.2023 г. /след три месеца/ се е завърнала в гр.Смолян, където е започнала нова работа, има постоянен адрес и брак с български гражданин, отглежда децата си, които учат в гр.Смолян, поради което Германия не е страна на постоянно, а временно пребиваване, съгласно чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и чл.11, §1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. Излагат се доводи, че неправилно органът по осигуряване за безработица е констатирал, че НОИ не е компетентна институция, като се е позовал на разпоредбите на чл.54ж от КСО и чл.65, §2 от Регламент 883/2014 г.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, поддържа изложените в жалбата съображения. Моли да се отмени решението и се задължи Ръководителя на осигуряването за безработица да издаде ново разпореждане за отпускане на обезщетение. Твърди се, че ответникът не е положил необходимите усилия да установи правилно държавата по обичайно пребиваване на жалбоподателя. Сочи, че при направен електронен обмен на социална информация между РБ и Германия е получен отговор, в който компетентната институция на Германия е отказала парично обезщетение, с мотиви, че не е държава по постоянно пребиваване.

Ответната страна в производството – Директорът на ТП на НОИ – Смолян, с писмено становище на процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен административен акт. Сочи, че съгласно нормата на чл. 26, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, осъществява методическа дейност но прилагането на регламентите на Европейския съюз и международните договори в областта на социалното осигуряване. По възникналия казус КИ на Германия, два пъти удостоверява еднозначно едни и същи данни, които по безспорен начин сочат, че именно Германия е страна по пребиваване на Д. А.. През последния период на заетост от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. включително, лицето нито е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавало на територията на България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност.

Моли за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази наведените от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт, доводите и становището на ответника, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег. № 201-00-657/03.07.2023 г., подадено в дирекция „Бюро по труда“ - Смолян, Д. А. е поискала отпускане на ПОБ. На 10.07.2023 г. лицето е подало и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - Германия. Поискано е удостоверяване на периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г., като това е и последната заетост на лицето. Към заявлението лицето е представило документи за осигурителни периоди и доход, придобити по законодателството на Германия. С Разпореждане № 201-00-657-1/14.07.2023 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на Германия за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в Германия. Чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между България и EC (EESSI) по изпратени искания на 14.07.2023 г. са постъпили СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. и основание за прекратяване на последната заетост - „Изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. вкл. в размер на 5908.02 евро.На 11.08.2023 г. в ТП на НОИ - Смолян е получено указание изх. № 1052-40-84/11.08.2023 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към ЦУ на НОИ, относно въвеждане на нов образец на декларация във връзка с прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 при преценка право на ПОБ. Съгласно съдържанието на точка 2 от указанието, в случай, че лицето не е работило в държавата по последна заетост за непрекъснат период от пет и повече години, от чуждата институция се изисква информация за пребиваването на лицето. В указанието е уточнено, че описания ред, следва да се прилага за заявления, постъпили след датата получаване на настоящото указателно писмо, както и по не приключили производства по преценка право на ПОБ, когато производството е спряно поради кореспонденция с чужда компетентна институция.

На 14.09.2023 г. е изготвен и изпратен чрез EESSI до компетентната институция на Германия СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на лицето за периода на последната заетост на А. в Германия от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между България и ЕС и на 02.11.2023 г. в ТП на НОИ - Смолян е получен СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване. С получения СЕД Н006, компетентната институция на Германия уведомява, че Германия е държава на пребиваване за Д. А..

На 03.10.2023 г. е изготвено запитване изх. № 1030-20-625 до дирекция ЕРМД към ЦУ на НОИ, като в запитването са описани случаи подобни на случая с А., при което на 13.10.2023 г. е получен отговор изх. № 1030-20-625#1, съгласно който на лицата, за които е получен отговор, че имат пребиваване в Германия, по време на последната заетост, следва да се вземе предвид така даденото удостоверяване и исканите обезщетения да се откажат поради липса на пребиваване в България по време на последната заетост, водещо до неизпълнение на състава на чл. 65, пар. 2 и пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Въз основа на така получения отговор, с Разпореждане № 201-00-657-2 от 06.11.2023 г. е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ и с Разпореждане № 201-00-657-3/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Смолян, който с Решение № 2153-20-85/18.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян отменя Разпореждане № 201-00-657-3/09.11.2023 г. и връща преписката за ново произнасяне по случая. Дадени са указания да бъде поискано от КИ на Германия, да удостовери отново, дали действително е държава по пребиваване на Д. А. по време на последната заетост или в случая става въпрос за допусната техническа грешка. Новата преценка, относно правото на ПОБ на Д. А. да се извърши след получаване на отговор от КИ на Германия. След като на 08.01.2024 г. чрез EESSI е изготвен и изпратен до КИ на Германия СЕД Н005 - е приет СЕД Н006 - Отговор, в който, компетентната институция на Германия уведомява, че Германия е държава на пребиваване за Д. А. за периода на последната заетост за времето от 01.04.2023г. до 30.06.2023 г.

С Разпореждане № 201-00-657-5/31.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отново е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви, че когато другата държава удостовери, че е държава на пребиваване на лицето, НОИ не е компетентна институция, относно преценка на правото на ПОБ на лицето във връзка с депозираното заявление. Преценката се прави от компетентната институция на другата държава, като другата държава преценява факти и обстоятелства, съобразно Регламент (ЕО) № 883/2004. Компетентната институция на другата държава извършва тази преценка, като резултата се съобщава на България чрез СЕД Н006. Цитирана е разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава - членка, различна от компетентната държава - членка и което продължава да пребивава в тази държава или се върне в тази държава, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване.

За да потвърди оспореното разпореждане Директора на ТП на НОИ е приел, че А. е пребивавала на територията на Германия и съгласно легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ съдържаща се в чл. 1, пар. 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Излага доводи, че в настоящият случай, държавата по последна заетост на Д. А. – Германия, за втори път е потвърдила със СЕД Н006, че е държава на пребиваване, при което компетентна институция по отношение на преценка на правото на ПОБ е компетентната институция на Германия, а не НОИ. Преценката относно пребиваването е направена от компетентната институция на Германия и получените СЕД Н006, представляват официален документ и се ползват със задължителна за административния орган сила.

Приел е за неоснователни наведените доводи в жалбата, за нарушение на административно-производствените правила, наличие на противоречие с материалноправните разпоредби и неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Счита, че при постановяване на оспорваното разпореждане са приложени правилно и законосъобразно относимите за правилното решаване на казуса правни норми, като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като длъжностното лице в ТП на НОИ - Смолян правилно е взел предвид информацията отразена в структурен електронен документ Н006.

Като взе предвид такаустановените факти, съдът направи следните изводи:Подадената жалба е допустима, а по същество основателна. Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното решение, административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването, но същия е постановен в противоречие на материалноправните разпоредби. Съдът намира за постановени при неправилна преценка на събраните в хода на административното производство доказателства, и неправилно тълкуване на приложимите нормативни разпоредби изводи, както на ръководителят на териториалното поделение, така и на този на обезщетенията за безработица, че центърът на интересите на А. е Германия, като в случая не е изяснена разликата от обичайното пребиваване на лицето и пребиваване по време на последната си заетост. След като лицето се е завърнало в РБългария след последната си заетост и живее на нейната територия при семейството си, има жилище, трудова заетост и постоянен адрес в гр.Смолян, то се налага извода, че центърът на интересите на оспорващата е именно в Република България, в която тя не само заявява несъмнено намерение да се установи, но и реално се установява, като живее и работи в РБ, което отговаря на критериите на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съдът намира, че е доказано намерението на А. да пребивава в РБ, съобразно критериите по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., където не се спори, че е нейният постоянен адрес, придобито жилище и дългосрочна трудова заетост, семейно положение, при което се налага извода, че мястото на обичайно пребиваване на оспорващата е в в гр.Смолян, където е постоянният й адрес, на който живее и семейството й – съпругът е двете й деца. При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и осъществено намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, то е изпълнено изискването на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004 г., като заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество в РБ. Претендираното ПОБ правилно е поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.