Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1665 от 22.12.2017, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2245/2017
Вид
Решение № 1665
Подписан
22.12.2017
В сила
11.01.2019
Състав
НАДЕЖДА ИВАНОВА ЖЕЛЯЗКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 1665 / 22.12. Година

2017 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд

ІV граждански състав

На двадесет и осми ноември през 2017 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Елена Ангелова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 2245 по описа за 2017 година намери за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът

- И.Д.С., ЕГН ********** и адрес: **** твърди, че на 10.02.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № *** по описа на ***, във връзка с което му била наложена процесуална мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била отменена на *** г. Сочи, че прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу него за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 2 и чл. 242, ал. 2 от НК, въз основа на който било образувано НОХД № ***, което завършило с осъдителна присъда, с която С. бил признат за виновен, наложени му били наказания лишаване от свобода за срок от 10 г. и глоба в размер на 100 000 лв. Твърди, че при проведен инстанционен контрол присъдата била отменена с решение на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ***, а делото върнато за ново разглеждане, което приключило с присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по двете повдигнати му обвинения. Същата била потвърдена с решение № *** г., постановено по ВНОХД № *** по описа на ПАС, а последното оставено в сила от ВКС с решение № *** Ищецът твърди, че в резултат на воденото повече от 5 години наказателно производство останал без работа и доходи, тъй като прекарал над 2 години в затвора, а след това му била наложена мярка „домашен арест“. Сочи, че многократно се явявал за разпити пред полицията и съдебните органи; бил лишен от възможност да се грижи за дъщеря си М. И. С., родена на *** г. и се страхувал, че приятелката му ще го напусне, ограничил контактите си, влошил отношенията си с близки и познати, започнал да приема транквиланти. Затова и настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от воденото срещу него наказателно производство в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2016 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът

- Прокуратурата на Република България е депозирал писмен отговор на исковата молба с вх. № 30713 от 12.10.2017 г., с който оспорва твърденията на ищеца за настъпили по отношение на него отрицателни последици в емоционален, професионален и социален план, както и причинно - следствената връзка на евентуално настъпили такива и воденото наказателно производство, като счита иска за репарирането им за недоказан по основание и размер. Твърди, че производството в съдебна фаза е приключило в разумен срок за период от около година, предвид вида на престъпленията, броя на обвиняемите и множеството действия, извършени по разследването. Счита, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за това, че делото е било върнато от въззивния съд за повторно разглеждане на първа инстанция, тъй като причина за това е било наличие на процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд. Наред с горното твърди, че в периода, в който се развива наказателното производство, срещу ищеца са били образувани и водени дела и по други повдигнати му обвинения, което счита, че е от съществено значение за определянето на справедлив размер на обезщетение, за което следва да се вземе предвид и факта, че ищецът вече е водил граждански процес по ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по друго наказателно производство, протекло в периода 2011 г. – 2013 г. Въз основа на изложеното Прокуратурата счита иска за прекомерно завишен по размер, с оглед икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи. Оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от дата 27.06.2016 г. като се позовава на т. 4 от ТР № 3 / 2005 г. на ОГСК на ВКС, съгласно което начален момент на забавата е датата на влизане в сила на решението на съда, с което ищецът е признат за невиновен – в случая 27.02.2017 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Спор по фактите не е формиран между страните, а последните са и документално установени от материалите, съдържащи се в приложеното *** по описа на ПОС и досъдебно производство № *** по описа на *** и те се свеждат до следното: Досъдебно производство № *** е образувано с постановление от 07.02.2012г. на СГП срещу неизвестен извършител за това, че на *** в гр. ***, *** пренесъл без знанието и разрешението на митниците и без надлежно разрешително ***, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 242, ал.2 от НК, като действията по разследването са възложени на служител на ***. С постановление от 10.02.2012г. И.Д.С. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство № *** по описа на *** за това, че на *** в гр. *** в съучастие като съизвършител с Д. И. С. ЕГН ********** и И.

Й. Г. ЕГН ********** без надлежно разрешително е придобил от неизвестен извършител и държал *** – *** с общо нето тегло 99.77 грама с цел *** – престъпление по чл. 354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството му на обвиняем; с постановление от 10.02.2012г. на прокурор при Окръжна прокуратура *** е задържан за срок от 72 часа; извършени са действия по оглед на местопроизшествието и изземване на веществени доказателства, за което е съставен протокол от 10.02.2012г. По искане на прокурор от Окръжна прокуратура по ЧНД № *** по описа на ***, нак. отд. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена по реда на проведения инстанционен контрол с протоколно определение от 21.02.2012г., постановено по ВЧНД № *** по описа на ***. От ищецът е направено искане за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, по повод което е образувано ЧНД № *** по описа на ***, което искане е оставено без уважение с определение от 25.04.2012г., потвърдено и по реда на осъществения инстанционен контрол от *** по ВЧНД № ***. По инициатива на ищецът за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава е образувано ЧНД *** по описа на ***, по което с определение от 31.07.2012г. искането му е оставено без уважение, а последно посочения съдебен акт е потвърден с протоколно определение, постановено по ВЧНД № *** по описа на ***.

С постановление от 03.10.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на *** в съучастие като съизвършител с Д. И. С. и И. Й. Г. без надлежно разрешително е придобил от неизвестен извършител и държал високорисково *** в големи размери – *** с общо нето тегло 99.77 грама с процентно съдържание на активен компонент *** на стойност 26 439.05 лв. по цени на *** по *** за нуждите на съдопроизводството според постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. с цел *** – престъпление по чл. 354а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и през периода от м.01.2012г. до *** в гр. *** в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с Д. И. С. като помагач, с И.Й. Г. като подбудител и с неизвестен извършител умишлено е улеснил неизвестен извършител чрез обещание да се даде помощ след деянието и по друг начин – приемане пратката на името на Д. И. С., без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната високорисково *** – *** с общо нето тегло 99.77 грама с процентно съдържание на активен компонент *** на стойност 26 439.05 лв. по цени на *** по *** за нуждите на съдопроизводството според постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. – престъпление по чл. 242, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК. С протокол от 09.11.2012г. е предявено разследването на И.Д.С.. С постановление от 03.12.2012г., след конкретизиране на повдигнатото обвинение, ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем и е разпитан в това му качество, като на същата дата му е предявено и разследването. Досъдебно производство № *** по описа на *** е изпратено на Окръжна прокуратура с мнение за повдигане на обвинение пред съд.

Изготвеният обвинителен акт е внесен в Окръжен съд *** на *** и е образувано НОХД № ***, приключило с присъда № ***, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. По реда на осъществения инстанционен контрол с решение от *** по ВНОХД № *** по описа на *** постановената присъда е отменена, а делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото по образуваното НОХД № *** по описа на *** с присъда № *** от *** ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а присъдата е потвърдена по реда на въззивния контрол с решение № *** от ***, постановено по ВНОХД № *** по описа на ***, оставено в сила с решение № *** от ***, постановено по КД № *** по описа на *** н.отд.

Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. с протоколно определение от ***, постановено по НОХД *** по описа на ***. Коментираното определение е отменено с определение № *** от ***, постановено по ЧНД № *** по описа на ***, като взетата по отношение на И.С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“. С постановление от *** на прокурор при Окръжна прокуратура *** е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест“ при условията на чл.

234, ал.8 НПК.

Установеното налага извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ - ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем, по отношение на него е била взета най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от около две години, месец и половина, а образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна по отношение на И.Д.С. присъда.

От приетата като писмено доказателство справка за съдимост на ищеца – л.58 е видно, че същия е не е осъждан, като има наложено административно наказание по НЧХД № ***г., което е приключило с присъда № ***, постановена по същото и потвърдена с решение № ***, с която е признат за виновен в извършване на престъпление – разгласяване на *** за Н. П. и преписал престъпление на същия, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1500 лв.

Видно от изготвената справка от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура *** – л. 56-57 срещу ищеца е висяща и неприключила прокурорска преписка вх. № *** по описа на Районна прокуратура ***, по която на *** му е повдигнато обвинение за лъжесвидетелстване и са приключени още две прокурорски преписки, първата образувана през ***г. по описа на РП ***, по която на ищеца е повдигнато обвинение за закана за убийство, приключила на *** и втората, образувана през *** по описа на РП *** за престъпление по чл. 286, ал.1 НК – набеждаване в престъпление, производството по която е прекратено с постановление от *** Видно от представеното писмо № *** от *** по описа на РП *** по отношение на ищеца е водено ДП № *** по описа на Отдел ***, пр.пр. № *** по описа на РП *** за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 НК, разследването по което е приключило и е внесен обвинителен акт в РС ***, по който е образувано НОХД № ***, приключело с присъда, с която ищеца е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Прочитът на събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. А. Г., които съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора, установява, че по време на престоя на ищеца в *** затвор, последния се е чувствал много подтиснат; не разговарял; имал проблеми със жена си и се притеснявал за нея и детето си, тъй като бил задържан повече от две години.