Решение № 200 от 04.09.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Плевен, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. ГЕРГОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора Д. Ил. Т. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Настоящото въззивно производство е второ поред като същото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия П. К. В., и по въззивен протест подаден от представител на Районна прокуратура – гр. Плевен. С посочените иницииращи документи е атакувана Присъда № 5 от 10.01.2024 година постановена по НОХД 561/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн.

Подаден е и отговор на въззивна жалба от подсъдимия В., чрез адв. А. З., както и допълнителни писмени изложения към въззивна жалба от подсъдимия П. В..

Въззивната жалба по своята същност е бланкетна, като се оспорват мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия. След запознаване с мотивите на РС-Плевен са депозирани допълнителни писмени изложения към подадената жалба, като на първо място се сочи, че в последното заседание на първата инстанция не е дадена възможност на подсъдимия да участва пълноценно, като му е отнета възможността устно да се защити в проведеното 1 открито съдебно заседание.

На следващо място се оспорват приетите от първоинстанционния съд факти досежно „хвърлянето на калъф с документи“. Развиват се съображения, че не е имало „хвърляне“ и, че „калъфа с документи“ е всъщност лична карта.

На трето място се коментира приетата СППЕ и като извод се посочва, че реакцията на подсъдимия спрямо полицейските служители е следствие на интелектуалното превъзходство на подсъдимия в определени конфликтни ситуации спрямо другите участващи лица и по конкретно негова личностна характеристика, а не мотив за хулигански действия.

На следващо място се прави доказателствено искане относно наличието или не на издадена Заповед за конвоиране на лице, като по този начин подсъдимия иска да установи били ли са нарушени правата му в областта на свободното му придвижване.

По-нататък в изложението си посочва, че на определено място в мотивите на РС-Плевен е допусната техническа грешка, като вместо св. К. е изписано св. К..

На шесто място се анализира съдебната практика по отношение на това дали хулиганските действия следва да бъдат извършени публично или не, и съответно кога същите са съставомерни.

Все в светлината на изложеното се търси отговор и на това дали полицейските служители правилно и законосъобразно са задържали подсъдимия.

На предпоследно място се оспорва доказателствената сила на лист за преглед на пациент № 018977 от 02.06.2019 г.

В заключение отново се посочва и се цитира задължителна съдебна практика на Върховния съд на Република България и противоречието на повдигнатите обвинение със същата.

В контекста на изложеното се иска от настоящата инстанция да потвърди атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, но да измени същата в мотивната й част съобразно изложеното от подсъдимия.

С депозирания отговор на въззивна жалба се посочва, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

2

Чрез подадения протест, представителят на държавното обвинение атакува присъдата, като счита същата за неправилна и иска нейната отмяна и признаване на подсъдимия за виновен в извършване на предявените обвинения.

Процесуалната хронология на наказателното производство накратко е следната:

1. Наказателното производство срещу подсъдимия В. е започнало с внасяне в РС-Плевен на Предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.

78а НК за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Образуваното НАХД № 1180/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен е прекратено на основание чл. 378, ал. 3, изр. 2 НПК и делото е върнато на Районна прокуратура-Плевен.

2. По внесен обвинителен акт от РП-Плевен подсъдимия В. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 131, ал.

2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, като с Присъда № 260003 от 26.04.2022 г. по НОХД № 1995/2020 г. по описа на РС-Плевен същият е признат за виновен в извършване на посочените престъпления.

3. По въззивна жалба (и допълнение към нея) на подсъдимия е образувано ВНОХД № 499/2022 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, като с Решение № 67/02.03.2023 г. атакуваната присъда е отменена и делото е върнато на РС-Плевен за ново разглеждане.

4. Именно при това ново разглеждане е постановена и атакуваната пред настоящата инстанция присъда, с която Районен съд-Плевен е признал подсъдимия П. К. В. – роден на ******* г. в гр. Плевен, живущ в гр.

***********, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН – **********, за НЕВИНЕН в това, че на:

На 01.06.2019г. в гр. Плевен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение;

На 01.06.2019г. в гр.Плевен, причинил лека телесна повреда, изразяваща 3 се в контузия – натъртване в областта на дясна ръка, довела до болки и страдания, без разстройство на здравето на К. П. К., полицейски орган, младши инспектор във Второ РУМВР-Плевен при изпълнение на службата му – престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Пред въззивния съд представителят на Плевенската окръжна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, като допълва, че следва да се определи наказание лишаване от свобода под средния размер за всяко от обвиненията, чието най-общо наложено наказание да бъде евентуално отложено на основание чл. 66 НК.

Защитникът на подсъдимия, адв. З., заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а депозирания протест да бъде отхвърлен.

В правото си на лична защита подс. В. поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея.

При последната си дума подсъдимият заявява, че иска да се потвърди оправдателната присъда.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в иницииращите документи, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Иницииращите документи са подадени в срока по чл.319 НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да я изменя.

Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и се изразява в следното:

Подсъдимият П. К. В. с ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр.

4

Плевен, с адрес за призоваване-гр. **************, с българско гражданство, българин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан.

На 01.06.2019г. подсъдимият П. К. В. бил в дома си в гр. ************.

Заедно с жената, с която живеел на семейни начала Е. К. и двамата им сина – по-големия П. П. К. и по-малкия Я. П. К.. Първоначално възникнал конфликт между П. К. и неговият баща – подсъдимият П. К., относно нежеланието на младежа да учи. В този конфликт се намесила и майката Е. К.. При разразилият се скандал в резултат на нагнетеното емоционално напрежение подсъдимият сигнализира на ЕНТ 112. Пристигнали полицейски служители, които успокоили обстановката. По-късно вечерта, след като подсъдимият В. употребил алкохолни напитки и се получило обаждане от неговата майка, на което отговорила К., но след това тя дала телефона на подсъдимия, конфликтът между двамата, който започнал с неразбирателството между тях по отношение на обучението на синът им П., се разразил с нова сила.

Подсъдимият хвърлили телефона, изправил се от стола, при което наклонил масата за хранене и от нея изпадала посудата, започнал да крещи по отношение на К. – Защо е прехвърлила разговора на него, а не е разговаряла тя. К. се притеснила и се обадила на телефон 112, обяснила на оператора, че в дома им възникнал конфликт и „съпругът“ й употребил алкохол и се чувства застрашена. В порядъка на 10-15 минути или половин час, на място се отзовали полицейските служители К. К. и К. М. от Второ РУ на МВР – Плевен. През това време по показания на К., подсъдимият се е бил успокоил и се е приготвял за сън. Свидетелите М. и К., след като снели информация от К., отишли в хола на жилището, където се намирал подсъдимият В.. Поискали му личната карта. Предупредили го, че ако не им я предостави ще му сложат белезници. Разразил се вербален конфликт. К. била помолена да отиде в другата стая, където се намирал по-малкият им син Я.. Подсъдимият, след като останал насаме с полицейските служители, им хвърлил калъфчето с документи, сред които се намирала и личната му карта. Полицейските служители предприели действия по задържането му. След като успели да му сложат белезници, вече обърнат по гръб В. наплюл свидетелят К. по лицето.

По време на предвижването му от жилището до полицейския автомобил В. не оказвал съпротива, не разговарял, като единствените му думи били към свидетелката К. „Видял ли моме, сега какво направи!“, които думи били чути от свидетелите Ц. К., К. К., К. М.. Бос бил откаран в сградата на Второ РУ на 5

МВР – Плевен. Там била издадена Заповед за задържане №130/01.06.2019г. с час на издаването 22:50 часа, бил издаден и протокол за личен обиск, била издадена и Заповед за конвоиране /л.14 - л.16 от ДП/. Свидетелката К. отишла в сградата на Второ РУ на МВР - Плевен, за да занесе обувки на подсъдимия В., както и да изготви сигнал. В същият тя отразила, че конфликта е поредния за предходните няколко месеца, като агресията на В. е към нея и към синът им П. В., от което тя се чувства заплашена и притеснена.

По случая е образувано и проведено досъдебно производство № Д893/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, № ЗМ-344/2019 г. по описа на Второ РУ на МВР-Плевен.

Настоящото въззивно производство (второ по ред), както бе посочено е образувано въз основа на два иницииращи документа-въззивна жалба от подсъдимия и въззивен протест, като ще бъдат обсъдени паралелно.

На първо място следва да бъде отбелязано, че подаденият протест е бланкетен по своя характер без конкретика досежно неизяснените обстоятелства и доказателства, които следва да бъдат събрани и проверени от настоящия съд.

Въпреки това настоящата инстанция съобразно своите правомощия и задължения по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК проведе съдебно следствие, като събраните в неговия ход доказателства не променят крайният извод, до който е достигнал и първостепенния съд и който се явява единствения законосъобразен в процесния казус.

Съгласно обясненията на подсъдимия същият няма спомен за физическо взаимодействие със св. К., като оспорва нанесения удар, който е инкриминирам с обвинителния акт, потвърждава, че е наплюл същия свидетел. Също така заявява, че не е хвърлял личната си карта, а я е ударил в плот находящ се в хола, където са се развили процесните събития.

От своя страна св. К. заявява, че подсъдимият не е имал визуален контакт към него, когато го е ритнал, тъй като това се е случило в процес на поставяне на белезници, поради което подсъдимия е бил обърнат с гръб към полицейските служители.

При разпита си в съдебно заседание, вещото лице д-р Т. дава разяснения как и по какъв механизъм може да се получи инкриминираното нараняване на св. К., като заявява, че може да се получи освен по описания механизъм от 6 пострадалия, също така и при удар на ръката върху твърд тъп предмет, какъвто е мозъчния череп или друга част от тялото с костно покритие и без меки тъкани. Също така е възможно да бъде получен при опит за поставяне на белезници, когато лицето, което се задържа буйства, съпротивлява се.