Присъда № 146 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 146/30.07.2025 г. по НОХД № 20255330202328 по описа за 2025 г. на Районен съд – *, XXI нак. състав Районна прокуратура – * е внесла в съда обвинителен акт срещу А.С.А., ЕГН: ********** по обвинение за това, че за времето от месец март 2021 г. до месец октомври 2024 г., включително в гр. *, след като е бил осъден с Решение № 2273/30.05.2014 г. по бр. д. № 15478/2013 г. на ПРС, III бр. с., влязло в законна сила на 20.06.2014 г., изменено с Решение № 4237/06.12.2018 г. по гр. д. № 14919/2018 г. на ПРС, V бр. с., влязло в законна сила на 19.01.2019 г., да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете А.А.А., роден на 03.09.2008 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 (четиридесет и четири) месечни вноски в размер на 250 лева всяка, на обща стойност 11 115,09 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия А.. Пледира описаната в обвинителния акт фактическа обстановка да се доказва по делото.

Счита, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните доказателства. Моли подсъдимият А. да бъде признат за виновен и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК да му бъде определено наказание при условията на чл. 58а от НК. Досежно направените в процеса разноски взема становище да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът адв. Т.И. се съгласява с позицията на прокурора. Моли при определяне на наказанието да бъдат зачетени за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, трудовата му ангажираност и оказано съдействие на разследването. Взема становище, че подсъдимият не оспорва факта на съществуващото задължение за издръжка за инкриминирания период, но причината за нередовното изпълнение да са наличните му други имуществени задължения. Моли наложеното наказание да бъде справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.

Подсъдимият А.С.А. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тях. В хода на съкратеното съдебно следствие посочва, че разбира обвинението и поддържа самопризнанието си. В съдебните прения се съгласява със становището на своя защитник. С последната си дума заявява, че моли за справедливо наказание.

1

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.С.А. е роден на **.**.**** г. в гр. *, българин, български гражданин, живущ в гр. *, "*" бл. *, ет. *, ап.* и с постоянен адрес: гр. *, ул.

„"*" № *, с основно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН:

**********.

Свидетелката Р.А.Т. (с предишно фамилно име до прекратяване на брака А.а) и подсъдимият А.С.А. сключили граждански брак на 22.06.2008 г. По време на брака им се родило общото им дете – А.А.А., роден на 03.09.2008 г.

Заедно с детето си живеели в гр. *, ул. „"*" № *.

С влязло в сила на 20.06.2014 г. Решение № 2273/30.05.2014 г. по брачно дело № 15478/2013 г. по описа на Районен съд – *, III бр. състав гражданският брак между свид. Т. и подс. А. бил прекратен. Със същото решение упражняването на родителските права спрямо детето А.А.А. било предоставено на майката – свид. Т. и бил определен режим за осъществяване на лични отношения между бащата – подс. А. и детето. Подсъдимият А. бил осъден да заплаща на детето А.А. чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 170 лева.

През 2018 г. свид. Т. като законен представител на детето А.А. подала искова молба до Районен съд – * за увеличение размера на издръжката на детето. Било образувано гражданско дело № 14919/2018 г., по което съдът се произнесъл с Решение № 4237 от 06.12.2018 г., влязло в сила на 19.01.2019 г., с което изменял размера на присъдената с гр. д. № 15478/2013 г. на РС – * издръжка от 170 лева, като увеличил размера на същата от 170 лева на 250 лева месечно.

Подсъдимият А.С.А. изплащал сумите за издръжка на сина си, но пропускал някои вноски или изплащал по-малки такива.

Дължимите месечни вноски за издръжка на детето А.А.А. за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2024 г. били в общ размер на 18 860 лева. Неизплатената от подсъдимия издръжка за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2024 г. възлизала на 11 115,09 лева и отговаряла на 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ш.Я.М.

(лист 37 от досъдебното производство); Р.А.Т. (лист 66 от досъдебното производство), писмени доказателства – заверен препис от Решение № 4237 от 06.12.2018 г. по гр. дело № 14919/2018 г. по описа на Районен съд – * (лист 6-7 2 от досъдебното производство); заверен препис от Решение № 2273 от 30.05.2014 г. по бр. дело № 15478/2013 г. по описа на Районен съд – * (лист 9 от досъдебното производство); Удостоверение от 21.09.2022 г. от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 267/2018 г., I район при СИС на РС – * (лист 15 от досъдебното производство); платежно нареждане с уникален регистрационен номер (УРН) 171091748 от 22.12.2022 г. (лист 27 от досъдебното производство); платежно нареждане с УРН: 160280708 от 29.12.2021 г. (лист 28 от досъдебното производство); платежно нареждане с УРН: 170089971 от 24.11.2022 г. (лист 29 от досъдебното производство); писмо с № 10-06-11-1131#1/21.03.2023 г. от директора на Дирекция „б.п.т.“ – * (лист 40 от досъдебното производство); писмо с изх. № 13-00468#1/06.04.2023 г. от директора на ТД на НАП – * (лист 48 от досъдебното производство); писмо с изх. № 11968 от 23.03.2023 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район (лист 49 от досъдебното производство); справка с изх. №15191/21.03.2024 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район (лист 96-97 от досъдебното производство); удостоверение с изх. № **********/11.12.2024 г., издадено от управителя на „*“ ЕООД (лист 116 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия А. (лист 122 от досъдебното производство); писмо с изх. № 42377/17.09.2024 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район (лист 145-146 от досъдебното производство); изпълнителен лист от 16.07.2014 г. по граждански дело № 15478/2013 г. на РС – * (лист 147 от досъдебното производство); изпълнителен лист от 01.02.2019 г. по гр. дело № 14919/2018 г. на РС – * (лист 148-149 от досъдебното производство); справка за сключени трудови договори със страна подсъдимия А.С.А. (лист 11-17 от делото); писмо с изх. № 10-06-11182#11/29.05.2025 г. от директора на Дирекция „б.п.т.“ – * (лист 20 от делото); справка за съдимост за подсъдимия А.С.А. (лист 41 от делото), както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза (лист 68-73 от досъдебното производство) и от заключението на допълнителна съдебносчетоводна експертиза (лист 131-137 от досъдебното производство).

От Решение № 2273/30.05.2014 г. по бр. дело № 15478/2013 г. по описа на Районен съд – * се установява, че е прекратен гражданският брак между подсъдимия А. и свид. Р.А.Т. (тогава с фамилия А.а), която възстановява фамилното си име отпреди брака, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А.А.А. е предоставено на майката – свид. Р.Т., а подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от 27.09.2013 г. до навършването на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на издръжката. С решението е определен и режим на лични отношения на подсъдимия А. с детето. Установява се още, че решението е влязло в сила на 20.06.2014 г.

От Решение № 4237 от 06.12.2018 г. по гр. дело № 14919/2018 г. по описа на Районен съд – * се изяснява, че на основание чл. 150 от СК е изменен размерът на определената издръжка, която подс. А. е осъден да заплаща в 3 полза на сина си А.А.А., като размерът й е увеличен от 170 на 250 лева месечно. Изяснява се и че това съдебно решение е влязло в сила на 19.01.2018 г.

От удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 267/2018 г., I район при СИС на РС – * се установява, че изпълнителното дело е със страни – взискател свид. Т. като законен представител на детето А.А.А. и длъжник подсъдимият А.С.А., предметът му е изпълнение на парично вземане за издръжка на дете, както и се доказват изпълнените от подсъдимия плащания за издръжка по дата и размер за периода до 01.09.2022 г.

От писмо с изх. № 11968/23.03.2023 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район се изяснява, че към датата на изготвяне на справката размерът на задължението по изпълнителното дело е 7 586,84 лева, както и че има постъпили плащания, платец по които е дружеството „*“ ЕООД.

От справка с изх. № 15191/21.03.2024 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район се установява, че към 20.03.2024 г. размерът на задължението по изпълнителното дело е 8 373,24 лева, както и че има постъпили плащания за погасяване на дълга от страна на „*“ ЕООД.

От удостоверение с изх. № **********/11.12.2024 г., издадено от управителя на „*“ ЕООД, се изяснява, че дружеството е работодател на подсъдимия А. и за периода от м. декември 2023 г. до месец ноември 2024 г. от трудовото му възнаграждение са удържани суми по изп. дело № 267/2018 г. за издръжка на дете в общ размер на 1 817,79 лева.

От писмо с изх. № 42377/17.09.2024 г. по изп. дело № 267/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – *, I район се установява, че към 16.09.2024 г. размерът на задължението по изпълнителното дело е 9 120,01 лева, последното постъпило плащане в размер на 250 лева е от 23.07.2024 г., а предходните плащания са отразени на гърба на двата изпълнителни листа, въз основа на които е образувано делото.

От писмо с изх. № 10-06-11-182#11/29.05.2025 г. от директора на Дирекция „б.п.т.“ – * се изяснява, че през периода от месец март 2021 г. до месец октомври 2024 г. подсъдимият А. не е бил регистриран като безработно лице в никое от териториалните поделения на Агенцията по заетостта.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.А.Т.. От тях се установява, че тя е майка на детето А.А.А., а подсъдимият е негов баща. Изяснява се още какъв е размерът на присъдената издръжка в полза на детето – първоначално, както и след нейното увеличение. Показанията на свид. Т. са източник на доказателствена информация за местоживеенето на детето след развода на родителите му, за последвалото им събиране за съвместно живеене за период от около 3 години, както и за момента на окончателната им раздяла – през месец май 2018 г. Доказва се и че след този момент свидетелката понякога е получавала парични суми по изпълнителното дело за издръжка на детето, но това не се е случвало всеки месец. Показанията на свид. Т. се ползват с 4 доверие от съда, тъй като те са проверени чрез съпоставката им със събраните писмени доказателства и експертните заключения и изцяло намират подкрепа в тях, поради което се приемат за достоверни.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на дължимата издръжка от подсъдимия А. в полза на ненавършилото му пълнолетие дете А.А.А. за периода от месец септември 2018 г. до м. декември 2022 г. е 13 000 лева, като от тях незаплатени за периода са 7 576,12 лева, които съответстват на 30 пълни месечни вноски.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се доказва, че за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2024 г. общият размер на задължението на подсъдимия А. за заплащане на издръжка в полза на ненавършилото му пълнолетие дете А.А.А. е 18 860 лева. Изяснява се още, че незаплатената част от тази сума възлиза на 11 115,09 лева и отговаря на 44 пълни месечни вноски. Съдът дава вяра на заключенията и по двете счетоводни експертизи. За отговор на поставените задачи вещото лице е съобразило относимите по делото материали, включително представените справки от държавния съдебен изпълнител за постъпили плащания по образуваното изп. дело № 267/2018 г. с предмет вземането за издръжка, по което длъжник е подсъдимият, както и другите извършени плащания.