Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1375 от 22.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4696/2023
Вид
Решение № 1375
Подписан
22.11.2024
В сила
14.03.2025
Състав
Катя Ганева Савова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34и, ал. 1, т. 1 · Закон за чистотата на атмосферния въздух

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110204696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Техновент инженеринг“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 205451678, срещу Наказателно постановление № 000196-52 от 10.10.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което за нарушение по чл. 34и, ал. 1, т. 1 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) , на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10 000 /десет хиляди лева/ лв.

Въззивникът оспорва процесното

НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че описаната фактическа обстановка е вътрешно противоречива и е невъзможно да разбере, за какво нарушение е санкциониран. Твърди също, че не е извършил действия по използване на газ фреон R22, както и че такова обстоятелство не е констатирано при осъществената проверка. Претендира възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2023 г. служители на РИОСВ Варна, между които свидетеля А. Р. Д. (гл.инспектор), извършили проверка в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 14А, представляващ производствено помещение, свързана с производство на вентилационни системи и търговия с климатични системи, стопанисвано от „Техновент инженеринг“ ЕООД, ЕИК 205451678, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Атанас Москов" № 14 А, представлявано от Т. Х. А.- управител, ЕГН **********, е установено следното: В склада на дружеството, находящ се гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ № 14 А са налични 4 броя бутилки, съдържащи следните видове фреони: - 2 броя бутилки с фреон R 41 OA: - 1 брой бутилка с фреон R 417А и 1 брой бутилка за еднократна употреба, заредена е фреон R 22; Бутилката за еднократна употреба е с вместимост 13,6 кг, а в момента на проверката теглото на газа е приблизително 2 кг, от което е видно, че същия е употребяван при доливане в системи, зависещи от озоноразрушаващи вещества (ОРВ).

За безспорното доказване на съдържанието на газа в бутилка с № GL1812114A за еднократна употреба е извършена проверка с газанализатор „ULTIMA Pro“, отразена в Констативен протокол № 018247/19.07.2023 г. на РИОСВ-Варна. От взетата проба се установява, че газът в бутилката е на 100% R 22.

Действията по употреба на фреон R 22 са обект на забрана в Регламент (ЕС) №1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой. Същият се прилага за контролирани вещества изброени в приложение 1 на същия Регламент, където гореописания фреон попада в група VII, като вещество:

CHF2Br - HBFC-22 В1 Бромдифлуорметан.

Наличието в обекта на бутилка за еднократна употреба, и употребата на заредения в нея фреон R 22 е нарушение на влязлата в сила забрана, съгласно изискванията на чл. 5, т. 1, и 2 от Регламент 1005/2009 за ОРВ.

Горното е установено при извършена извънредна проверка на място от служители на РИОСВ- Варна, във връзка с постъпил сигнал с вх. № 167/09.06.2023 г., касаещ дейността на дружеството, а именно съхранение на бутилки с озоноразрушаващи вещества (ОРВ) и експлоатация на климатична система, за която „Техновент инженеринг" ЕООД не е представило в РИОСВВарна годишен отчет.

Констатациите от проверката са отразени в КП № 017780/06.07.2023 г. на РИОСВ-Варна и като доказателство е иззета бутилката за еднократна употреба с № GL1812114А, заредена с фреон R 22.

Във връзка с установеното нарушение на “Техновент инженеринг“ ЕООД е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с изх. № С-167(А1)/10.07.2023г. на РИОСВВарна. Същата е получена на 12.07.2023г., видно от обратна разписка.

На 20.07.2023 г. в РИОСВ-Варна е съставен Акт № 000196/20.07.2023 г. за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл. 34и.

2 ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл. 17, ал. 1 от същия закон и чл. 5, т. 1 и т. 2 от Регламент 1005/2009 за ОРВ.

Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството нарушител, връчен е лично и е подписан от него и от двама свидетели на 20.07.2023г.

В законоустановения срок нарушителят не е депозирал възражение.

На 10.10.2023 г. спрямо въззивника било издадено НП № 000196 - 52, с което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и въпроизведени като било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10000. 00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите А. Р. Д., Й. И. И. и К.И. И., така и от приобщените документи: съдържащи се в административно-наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на РИОСВ Варна, надлежно оправомощен със Заповед № РД-370 от 17.05.2023 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При издаване на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено. Макар и обстоятелствено, съдържащото се в двата акта описание не включва ясно формулирано твърдение за осъществен от обективна страна фактически състав на конкретно административно нарушение с посочената цифрова квалификация по ЗЧАВ и Регламент №1005/2009 за ОРВ.

Накратко, наличното описание сочи, че е установена в обекта бутилка за еднократна употреба и употребата на заредения в нея фреон R 22 e в нарушение на забраната по чл. 5, т.1 и т.2 от Регламент 1005/2009 за ОРВ , в стопанисван от въззивника обект, но се изтъква също, че, след влизане в сила 3 на забраната за пускане на пазара и за използване на бутилки за еднократна употреба с озоноразрушаващи вещества(ОРВ) и експлоатация на климатична система, за която „Техновент инженеринг" ЕООД не е представило в РИОСВВарна годишен отчет.

От така направеното описание, не може да стане ясно, в какво всъщност контролният и наказващият орган считат, че се състои забраната по чл. 5, т.1 и т.2 от Регламент 1005/2009 за ОРВ , както и, кое обстоятелство се счита за осъществено в нарушение на такава забрана. Може само да се предполага, че, посоченото като нарушаващо забраната обстоятелство, е употребата на ОРВ в газови бутилки, доколкото това е едната от двете форми на деянието по чл. 34и, ал. 1, т. 1 ЗЧАВ . Но, фактическите констатации по АУАН и НП следва да са ясни и конкретни и не може, извод за тяхното действително съдържание, санкционираното лице да извлича чрез предположения и хипотези. Констатираните неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено препятстват съществено пълноценната реализация на правото на защита за въззивника като го затрудняват да разбере, нарушение с какъв конкретен фактически състав му е вменено и по какъв начин, същото се счита за осъществено. А своята защита санкционираното лице реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Основното, констатирано с АУАН и с НП и неоспорено от въззивника обстоятелство – държането на пълна бутилка за еднократна употреба с/от фреон R 22, не е формулирано като забранено поведение (деяние) в нито една от разпоредбите, изрично посочени в чл. 34и, ал. 1, т. 1 ЗЧАВ и поради това с този факт не може да се приеме за осъществено административно нарушение.

Както бе изтъкнато, този факт е представен в АУАН и в НП като доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи в стопанисвания от въззивника сервиз, се използват озоноразрушаващи вещества. Но, всъщност, по делото липсват каквито и да е доказателства, че в съответния сервиз се осъществява дейност по ремонт на климатични системи.

При проверката подобни данни не са установени. Няма констатирано по време 4 на проверката осъществяване на такъв ремонт, няма констатация за наличие на специфично оборудване за ремонт на климатични системи, няма и констатация за работещ в обекта специалист по съответния вид сервизна дейност. А самия факт, че обекта представлява произвадствено помещение, свързано с производство на вентилационни системи и търговия с климатични системи, не е основание да се счете за доказано, нито, че там се осъществява точно този вид ремонт, нито да се осъществяват там всички разнородни видове авторемонтни дейности, включително и на климатични системи.

Напротив, този вид сервизно обслужване е твърде специфичен и обикновено се извършва от строго специализиран сервиз, данни за което сочат и представените от въззивника документи, вкл. и договор за наем от 30.11.2020г., въз основа на който въззивникът оспорва, държането в неговият обект на установената от проверяващите бутилка за еднократна употреба, заредена е фреон R 22. При този анализ на приобщените доказателства, се налага извод за недоказаност на наведеното твърдение за употреба от въззивното дружество при доливане в системи, зависещи от озоноразрушаващи вещества.

При така изтъкнатите съображения се налага извод, че твърдяното нарушение е недоказано.

Визираните констатации налагат извод, както за процесуално правна, така и заматериално правна незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чиято стойност 1300. 00 лв. ненадвишава установения минимален размер от 1400. 00 лв. за една инстанция по чл. 18, ал.

2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. , като при липса на съответно оспорване по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН от въззиваемата страна, както и с оглед продължителността на делото в четири съдебни заседания, претенцията подлежи на присъждане в пълен размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000196-52 от 10.10.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което за нарушение по чл. 34и, ал. 1, т. 1 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) , на „Техновент инженеринг“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 205451678 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10 000 /десет хиляди лева/ лв.

ОСЪЖДА РИОСВ Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Техновент инженеринг“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 205451678 сумата 1300. 00 лв. (хиляда и триста лева), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6