Решение № 300 от 25.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Перник, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20211720105401 по описа за 2021 година

Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу

Р. П. Ф. ЕГН ********** гр.П. кв.К.Б. № 9 с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4034.88лв. от която сумата 1405.80лв.– главница по договор за кредит №3018668427 от 05.04.2017 сумата 471.15лв. договорно възнаграждение сумата 1441.84лв. възнаграждение за закупени услуги сумата 215.51лв. лихва за забава сумата 500.58лв. законна лихва ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1441.84 лв. - възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по договор.

Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 1

05.04.2017 г., с който на ответника били предоставени парични средства в размер на 2000 лева.,

Със срок на договора 24 месеца и размер на мес.вноска 123.64лв., ГПР 49.89%,ГЛП 41.17% и общо задължение по кредита -2967.36лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

Счита, че предявеният иск за главница е недопустим

Твърди, че не знаела за какво се подписва, не била съгласна със съдържанието, както и прави възражение за погасяване по давност 3 годишен давностен срок по чл.111 в ЗЗД Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу кредитополучателя за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции.

Районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 743 от 29.06.2021 на Пернишки районен съд за сумите посочени по-горе ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Отказал е издаването на заповед за сумата от 1441.84 лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, като са дадени указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази сума в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Предявеният осъдителен иск е заведен в срока.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, с което се прави възражение за давност и се оспорва по основание и размер По делото е представен договора за кредит, сключен между Профи кредит България” ЕООД и кредитополучателя.

По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 2000 лева. В т. VI „Параметри“ от договора е предвидено следното: срок на договора 24 месеца и размер на мес.вноска 123.64лв., ГПР 49.89%,ГЛП 41.17% и общо задължение по кредита -2967.36лв.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от 2 което се установява, че обсъжданите услугите се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план, подписани от страните по делото.

След сключване на договора са сключени 3 анекса, като кредитополучателят се е възползвал от посочените пакети, т.е. ответникът не се е отказал от договора, както твърди, нито да не е разбирал съдържанието му, напротив, подписал е 3 последователни анекса По възражението за погасяване по давност:

Срокът на договора за кредит е изтекъл на 01.11.2019г. и от тази дата са започнали да текат давностните срокове на вземанията на ищеца – 5 годишен за главница и 3 годишен за договорната лихва

До момента на подаване заявлението за издаване Заповед за изпълнение – 24.06.2021г. давността не е изтекла, а от тази дата се прекъсва давността като е предявен УИ за вземането 20.10.2021г.

Поради това и възражението не може да се уважи.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза -сумата по кредита 2000лв. е била усвоена

-направени са вноски в общ размер 2460.96лв.

-останало е неплатено задължение 3534.30лв. от което : главница 1405.80лв., договорно възнаграждение 471.15лв. за периода 01.08.2018-27.08.2019 сумата 1441.84лв. възнаграждение по пакет и лихва за забава 215.51лв. за периода 02.207.2017-27.08.2019

Лихвата за забава за периода 27.08.2019-23.06.2021г. е в размер 256.56лв. върху неплатената главница 1405.80лв.

Що се касае до разходите по кредита : год.процент на разходите ГПР е 49.89лв. което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва за забава 50%, а годишния лихвен процент по договора за кредит е в размер 41.17 %

3

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане на възнаградителната и мораторна лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 3245/2021 г., намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и лихви.

По отношение осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1441.84лв., представляваща непогасено възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, съдът намира, че същият следва да бъде разгледан, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдържа информация за тези обстоятелства, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

Съдът намира, че няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 4

ЗПК.

На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР.

Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.

Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Тези допускания се делят на две групи.

Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/.

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.

В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.

Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими.

Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.

С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото 5 базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено.

С оглед на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.3, т.2 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит.

В този смисъл разходите за предоставен допълнителен пакет не се включват в ГПР.