Определение № 25704 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25704 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100505847 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба с вх. №106146/25.03.2025г. (която с оглед изложените в нея оплаквания и петутим представлява частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК), подадена от „Уиз Еър Унгария“ Црт. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№8566/2025г. на СРС, 173 с-в в частта й, в която е издадена за вземане на адв. Г.Д.Д. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв над размера от 400,00 лв.

Възраженията в жалбата са, че за предоставената по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ на двамата заявители адвокатът има право на възнаграждения в размери от по 200,00 лв. за всеки от заявителите, а всеки по-висок размер се явява прекомерен.

Възраженията се явяват основателни дори само при съобразяване на размера на предявените от заявителите З.П.К. и К.М.К. чрез адв. Г.Д.Д. вземания за обезщетения за закъснели полети срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт., но подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да се излагат, тъй като в обжалваната й част издадената заповед за изпълнение е недопустима.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е приложима и в заповедното производство, но възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на заявителите при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, не може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение (с която поначало не се присъждат вземания, а се постановява плащането им с оглед осъществяването на основната цел на заповедното производство – да установи наличието или липсата на спор по съществуването на предявените вземания на заявителя срещу длъжника), а може при наличие на предпоставките на чл.

38, ал. 2 ЗАдв допустимо да бъде присъдено с определение на заповедния съд по реда на чл. 81 ГПК, тъй като на първо място пълномощникът на заявителите, включително в случаите на предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, не е страна по заповедното производство и вземанията му по чл. 38, ал. 2 ЗАдв не са допустим предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както не са допустим предмет на възражение по чл. 414 ГПК, респективно на установителен иск по чл. 415 ГПК, а на следващо място и защото съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв правото на възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на 1 заявителите, може да възникне именно и само в случай, че изходът на заповедното производство предпоставя възлагане на разноските в тежест на насрещната страна – обстоятелство, което поначало не може да бъде преценено към датата на издаване на заповедта за изпълнение, а най-рано към датата на изтичане на срока за подаване на възражение от длъжника срещу заповедта.

По изложените съображения обжалваната заповед за изпълнение е недопустима в частта й, в която е издадена за вземания на пълномощника на заявителите срещу длъжника за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, и подлежи на обезсилване като последица от подадената частна жалба (съгласно диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК в обжалваната от длъжника част от заповедта).

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.03.2025г. по ч.гр.д.

№8566/2025г. на СРС, 173 с-в, в частта й, в която е издадена за вземане на адв. Г.Д.Д. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв над сумата от 400,00 лв. до претендирания със заявлението размер от 800,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2