Определение № 1341 от 22.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1341 гр. Бургас, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.ова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500615 по описа за 2024 година

Производството е по чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от „ЕРМА 11“ ЕООД, ЕИК:

201656290 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, ап.1, представлявано от Л.Б.И. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2412/2023г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 4951/2023 г.

Длъжникът твърди, че не му е редовно връчена заповедта, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.

Твърди, че на 05.02.2024 г. служители на съдебен изпълнител са се свързали с него, за да му съобщят, че има образувано дело. Счита, че не намира приложение фикцията по чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като невъзможността лицето да бъде намерено на адреса се констатира с най-малко три посещения (чл. 47 ГПК), а в случая е налице само едно посещение. Поради това според длъжника е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта не му е надлежно връчена. Моли възражението да бъде прието от окръжния съд.

Кредиторът И. Ш., чрез адвокат Димитрина Ройдева от Адвокатска колегия – Бургас е подал отговор на възражението по чл. 423 ГПК. Счита, че възражението е просрочено. Разяснява, че връчителят на ЧСИ е намерил на адреса, вписан в ТРРЮЛНЦ, служител на адв. Ана Панайотова, който е заявил, че последната отдавна не е пълномощник на длъжника. Към отговора е приложен препис от протокол на връчителя, в който са удостоверени тези обстоятелства. Изтъква се, че едва на 07.12.2024 г. дружеството е променило адреса си – два дни след 05.02.2024 г., на която дата се твърди, че е узнало за образуваното производство. Приложени са писмени доказателства за смяната на адреса. Според кредитора няма никакви доказателства, че длъжникът 1 реално е пребивавал на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес. Иска се да бъдат допуснати двама свидетели, чрез които да се установи, че длъжникът е напуснал адреса. Кредиторът моли възражението да не бъде приемано.

Претендират се деловодни разноски.

По допустимостта:

Длъжникът твърди, че е узнал за заповедта на 05.02.2024 г., когато адвокатът му е подал искане за зпознаване с образуваното изпълнително дело. Насрещната страна оспорва с аргументи, че е възможно да е налице и по-ранно узнаване. По делото обаче липсват такива доказателства, поради което следва да се приеме, че длъжникът е узнал именно на 05.02.2024 г.

Поради това възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 ГПК и е допустимо.

Въз основа на данните по делото и доводите на страните настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

На 17.08.2023 г. И. Ш. е подал до Районен съд – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЕРМА 11“ ЕОД за заплащане на 12 680 евро – част от главница в общ размер 164 000 евро.

Районният съд е уважил заявлението, като е издал Заповед № 2412 от 18.08.2023 г. На 22.08.2023 г. връчител на съда е посетил вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на „ЕРМА 11“ ЕООД: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет. 3, офис № 1, но не е открил офис, служители или лице, което да получи съобщението. Връчителят е залепил уведомление вляво във входа на сградата.

На 08.09.2023 г. съдът е приел, че заповедта е редовно връчена на основание чл. 50, ал. 4, вр. чл.47, ал.5 от ГПК, считано от същата дата. В едномесечния срок не е постъпило възражение, поради което съдът е издал изпълнителен лист въз основа на нея. Образувано е изп. д. № 1763/2023 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803, с район на действие: Окръжен съд – Бургас.

На 15.01.2024 г. връчител на съдебния изпълнител е посетил адреса на длъжника, вписан в ТРРЮЛНЦ, за да му връчи съобщение за образувано изпълнително дело. Изпълнителят е удостоверил, че адресът се ползва като кантора на адв. Ана Панайотова. Неин сътрудник е заявил, че същата отдавна не е пълномощник на длъжника.

На 05.02.2024 г. служители на ЧСИ са се свързали с длъжника, за да му съобщят, че има образувано дело. На 07.02.2023 г. дружеството е предприело действия по смяна на адреса си на управление, като е посочило нов: гр.

София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 37, ап. 17. Промяната е вписана на 13.02.2023 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият състав счита, че, след като връчителят не е открил данни за канцелария на юридическото лице, връчването е при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК – лицето е напуснало адреса си и в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е вписан новият му адрес.

Уведомление е нужно да се залепи само в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като тогава има канцелария, съответно вероятност служителите на 2 юридическото лице да видят уведомлението. В хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК връчителят е нужно да посети адреса само веднъж и въз основа на данните, които депозира по делото след това, съдът разпорежда съобщението да се счита връчено. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 575/07.10.2011 г. по ч.гр.д. № 533/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 152/20.12.2017 г. по т.д. № 303/2017 г. на ВКС, II т.о., и др.

Следва да се отбележи, че във възражението по чл. 423 ГПК се въвеждат само оплаквания, че адресът не бил посетен три пъти и затова неправилно е приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК, но не и твърдение, че към датата на постъпване на заявлението в съда и издаването на заповедта търговецът действително е имало офис там, със служители, с работно време, с поставени обозначителни знаци и табели; че там се е намирал офис на дружество.

Фактът, че връчителят на ЧСИ е открил кантора на адвокат на адреса, вписан в ТРРЮЛНЦ, както и действията на длъжника – промяна на адреса само два дни след като е узнал за изпълнителното дело, са индиция, че наистина не е поддържал офис на този адрес. Не е необходимо изслушването на свидетелите, поискано от кредитора.

Предвид изложеното възражението по чл. 423 ГПК не следва да бъде прието.

По разноските: И. Ш. е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, но няма доказателства, че такива са сторени, включително не са представени договор за правна помощ и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Поради това разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас, VІ въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 8866/28.02.2024 г. по входящия регистър на Районен съд – Бургас, подадено от „ЕРМА 11“ АД, ЕИК:

201656290 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, ап.1, представлявано от Л.Б.И. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2412/18.08.2023г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 4940/2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3