Решение № 9 от 25.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Л.Л." ООД против Решение № 263/ 03.08.2022 г. по гр. д. № 148/ 20 22 г. на Окръжен съд - Х., с което е отхвърлен предявения против Н. и сдружение „П.У.“ иск с правно основание чл. 269, ал.

1 ДОПК по отношение на следния недвижим имот: сграда с кадастрален идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-**-***/13.12.2016г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи 3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение вследствие на превратно тълкуване съдържанието на нотариалния акт от окръжния съд, който погрешно е приел, че предвиденият в него срок за учредяване правото на строеж е давностен, а не прекратителен. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението, вместо което бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна Н.А.П. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Въззиваемата страна сдружение „П.У.“ чрез пълномощника си изразява становище за основателност на жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

„Л.Л." ООД е предявило против Н.А.П. и сдружение „П.У.“ иск с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК по отношение на следния недвижим имот: сграда с кадастрален идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-*****/13.12.2016г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), собствеността върху който претендира въз основа на покупко – продажба и учредено в полза на сдружение „П.У.“ право на строеж за срок от 7 години, с изтичането на който по силата на чл. 92 ЗС е придобил собствеността върху построената сграда.

От доказателствата по делото е видно, че с НА № **, т.*, д. № ***/**** г. от 25.07.2013 г. на нотариус М.М. „Л.Л.“ ООД е придобила чрез покупко – продажба собствеността върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 666 кв. м. от поземлен имот 2901, за което е отреден урегулиран поземлен имот **** - ****, в квартал 303 по действащия план на гр. С., одобрен със Заповед № ***/ 22.11.1993 г. и изменен със Заповед №***/23.06.2005 г., който към настоящия момент представлява имот с идентификатор *****.***.****.

На 30.08.2013 г. с НА № ***, том *, д. № ***/**** г. „Л.Л.“ ООД е учредила право на строеж върху закупения имот на сдружение „П.У." за срок от 7 години за построяване на сграда от сутерен, три етажа и един подпокривен етаж, разгъната площ от 768.86 кв. м.

С Разрешение за строеж №156/ 12.11.2013 г. на община С. е разрешено строителството на „Д. ц. за с. х. „П.У.“ с възложител сдружение „П.У.“, която сграда е въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № **/ 10.09.2015 г.

Не е спорно, че за събиране публичните задължения на сдружение „П.У.“ е образувано изп. д. №*********/**** г. на ТД на Н. – П., по което е насочено изпълнение върху процесния недвижим имот.

При тези данни съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 269, ал. 1 ДОПК за предявяване на настоящия иск, с уважаването на който ще се отрече правото на принудително изпълнение на държавата в качеството й на публичен взискател върху процесни имот.

2

Основният спор по делото е за характера на уговорения в договора за учредяване право на строеж срок – давностен или прекратителен и за правните последици от изтичането му.

Правото на строеж е ограничено вещно право, чието съдържание се изразява в правото да се построи сграда в чужд имот, като след реализирането му то се трансформира в право на собственост върху построеното. След построяване на сградата правото на строеж не се погасява, като при пълното или частичното й погиване, суперфициарът може да я изгради отново, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго (чл. 66, ал. 2 ЗС). С учредяване и реализиране на правото на строеж се оборва законната презумпция по чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗС правото на строеж може да се придобие и когато собственикът на земята прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.

Договорите, с които се учредява право на строеж или се прехвърля собствеността на вече съществуваща постройка отделно от земята, обикновено са безсрочни, но е възможно да бъдат ограничени с определен срок, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 65 ЗС, която урежда правните последици от изтичане на срока – безвъзмездното преминаване на собствеността върху сградата върху собственика на земята. Този срок е прекратителен, с изтичането на който собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята по силата на приращението (чл. 92 ЗС), без да е необходимо допълнително споразумение между страните.

В настоящия случай ищецът „Л.Л.“ ООД е учредил на 30.08.2013 г. в полза на сдружение „П.У.“ право на строеж върху собствения си недвижим имот за срок от 7 години, с изтичането на който правото на собственост върху построената от суперфициаря сграда по силата на приращението преминава върху собственика на земята. Становището на окръжния съд, че уговореният в договора 7 – годишен срок на правота на строеж е давностен, е неправилен.

Давността е срок на бездействие на суперфициаря, с изтичането на който се погасява правото му да построи сграда в чужд имот и да придобие собствеността върху нея. По силата на чл. 67 ЗС правото на строеж се погасява, ако не се упражни в 5 – годишен срок от учредяването му.

Уговорките между страните за скъсяване или удължаване на този срок, както 3 и отказът от давност преди изтичането й, са недействителни (чл. 113 ЗЗД).

Поради това, като се има предвид, че въпросът за давността е изключен от предмета на договаряне, следва да се приеме, че уговореният в договора 7 – годишен срок на суперфицията е прекратителен, с изтичането на който суперфициарът сдружение „П.У.“ е загубил отстъпеното му право на строеж и е възстановено действието на приращението по чл. 92 ЗС.

Следващият въпрос, който следва да се обсъди, е за началния момент, от който започва да тече срокът на суперфицията. Настоящата инстанция не споделя становището на ищеца, че 7 – годишният срок е започнал да тече от сключване на договора на 30.08.2013 г. и е изтекъл на 30.08.2020 г. Основната цел на суперфицията е придобиване на собствеността от суперфициаря върху построеното въз основа на отстъпеното му право на строеж. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК правото на строеж се счита упражнено с изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. От този момент възниква обектът на суперфициарна собственост и се постига крайната цел на суперфицията – придобиване собствеността върху построеното.

Следователно уговорения в договора 7 – годишен срок на правото на строеж е започнал да тече от завършване на сградата в груб строеж. По делото липсват данни за датата, на която сградата е завършена в груб строеж, поради което за начало на срока следва да се приеме въвеждането й експлоатация на 10.09.2015 г. Уговореният 7 – годишен срок на суперфицията е изтекъл на 10.09.2022 г., от която дата собствеността върху сградата по силата на приращението е преминала автоматично върху собственика на земята „Л.Л.“ ООД. От изложеното следва, че към настоящия момент процесната сграда е собственост на ищеца „Л.Л.“ ООД, поради което, като е приел противното, обжалваното решение на окръжния съд следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което предявеният против Н.А.П. и сдружение „П.У.“ установителен иск по чл. 269, ал. 1 ДОПК се уважи.

Дължимите и заплатени от ищеца „Л.Л.“ ООД разноски по делото са общо в размер на 8215. 50 лв., които следва да се понесат по равно от ответниците Н. и сдружение „П.У.“ или всеки един от тях следва да му заплати разноски в размер на 4107. 75 лв.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 263/ 03.08.2022 г. по гр. д. № 148/ 20 22 г. на Окръжен съд – Х., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.П., ****, Булстат ********* и сдружение „П.У.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ****, че „Л.Л.“ ООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление **** е собственик на следния недвижим имот: сграда с кадастрален идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-18107/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

ОСЪЖДА Н. и сдружение „П.У.“ всеки един от тях да заплати на „Л.Л.“ ООД разноски по делото в размер на 4 107. 75 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5