Определение № 5520 от 01.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51892/2024
- Вид
- Определение № 5520
- Подписан
- 01.02.2025
- В сила
- 01.02.2025
- Състав
- ВИЛЯНА ГОСПОДИНОВА МАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 158, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 - чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 145 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56-чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 56-чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 56-чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 56-чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5520 гр. София, 01.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20241110151892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Н. А. Й. против Р. Й. Й., с която са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3, във вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, за родителски права, местоживеене, режим на режим на лични контакти и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 1000 лв. на сина си М Р.ов Й., чрез неговата майка и законен представител – Н. А. Й., считано от датата на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, иск с правно основание чл. 145 СК осъждането на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 600 лв., както и иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име на ищцата, като се претендира запазване на брачното фамилно име.
Ищцата Н. А. Й. твърди, че страните са сключили граждански брак на 05.02.2017 г. От брака е роден малолетният им син М Р.ов Й., който е с известни физиологични дефицити и с втора група инвалидност 80%. Около година след раждането на детето М, ответникът започнал да променя отношението си към ищцата, станал нетърпелив, критичен и и злоупотребявал с алкохол. Поради агресивни прояви на ответника ищцата търсила съдействие от органи на полицията и прокуратурата. От края на лятото на 2023 г. започнало влошаване на отношенията между страните. Ответникът не заплащал разходите за семейното жилище и не осигурявал достатъчно средства за издръжка на семейството си и за обективно необходимите разходи и специални потребности за здравето на детето на страните. През месец юни 2024 г. ответникът напуснал семейното жилище и оттогава страните са във фактическа раздяла, като ищцата имала информация, че ответникът поддържа връзка с друга жена. След 1 раздялата битовите разходи и лизинговите вноски за ползвания от ответника автомобил били покривани единствено от ищцата. Понастоящем ответникът имал връзка с друга жена и не полагал каквито и да е грижи за ищцата и детето, така и не заплащал издръжка, с което станал причина за разпадане на брачната връзка. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпруга, родителските права по отношение на общото на страните дете да бъдат предоставени на майката, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето, за заплащане на издръжка на съпругата и за запазване на брачното фамилно име на съпругата.
От ответника Р. Й. Й. е подаден отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че исковата молба е необоснована и недоказана и не следва да бъде уважена. Оспорва твърденията на ищцата да има изключителна вина за разстройството на брака, така и да е имал извънбрачни връзки. Твърди, че раздялата между страните настъпила поради обстоятелствата, че ищцата станала изключително агресивна и съжителството на ответника с нея станало непоносимо, така и по време на съвместното им съжителство ищцата постоянно го критикувала и обиждала. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, включително да е бил агресивен и да злоупотребява с алкохол. Твърди, че полагал грижи за детето на страните, заплащал е разходи за семейството, закупувал е необходими за детето дрехи и лекарства. Изразява готовност за постигане на съдебно споразумение за съвместно упражняване на родителските права спрямо детето на страните. В случай че страните не постигнат споразумение, заявява, че не възразява по отношение претенциите на ищцата за упражняване на родителските права, като на ответника бъдат определен режим на лични отношения с детето, съобразно предложения такъв с отговора на исковата молба. Заявява искане да бъде определен размер на издръжка на детето от 350 лева.
Правната квалификация на правата, претендирани насрещните права и възраженията на ответника: от ищеца, на
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 вр. чл. 59, ал. 2 СК, чл. 53 СК и чл. 145 СК.
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна, поради което се явяват допустими за разглеждане.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Уважаването на иска по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от ищцата, досежно собствената си искова претенция за развод, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти, които са довели до това положение.
2
В доказателствена тежест на ищцата, е да докаже вината на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетно дете от брака, при уважаване на иска по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени със срок.
По иска с правно основание чл. 53 СК ищцата следва да установи, че при сключване на брака е променила своето фамилно име.
По иска с правно основание чл. 145 СК претендиращият издръжка съпруг носи доказателствената тежест да установи своите нужди от претендираната издръжка, както и доходите на другия съпруг, от които зависят възможностите му да дава издръжка в претендирания размер.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните има валидно сключен граждански брак и от него има родено едно дете - М Р.ов Й., както и че страните от месец юни 2024 г. живеят разделно.
На ищцата следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата молба, но за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По отношение на петитума на иска, в частта, в която се иска „лек автомобил „Субару”, съсобствен двамата съпрузи, да се ползва от съпруга Р. Й. Й., като той заплаща на Н. А. Й. наем в размер на 500/петстотин/ лева месечно“, съдът указва на ищцата да уточни правния си интерес от подобна претенция, съобразявайки, че съгласно уредбата на особения исков брачен процес – чл. 318 - чл. 329 ГПК и чл. 49, чл. 53, чл. 56-чл. 59 СК, съдът може да се произнася служебно или по искане на страните само по определени въпроси - сред тях единствените с имуществен характер 3 са тези за издръжката, ползването на семейното жилище и наемната цена за него.
Следва да бъдат дадени указания на ищцата да обоснове правния си интерес от формулираната претенция, съответно заяви дали я поддържа, съответно да формулира надлежен петитум на иска, да посочи цена на иска и период на претендираната сума /в случай че се претендира заплащане на наем за бъдеще време, да обоснове правния си интерес от предявяване на такъв иск за бъдещ период/ и да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на СРС държавна такса, изчислена на база 4% от претендираната сума, но не по-малко от 50 лева.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими и следва да бъдат приети по като доказателства в настоящото производство.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно наличието на трудови договори на страните, както и досежно размера на доходите на страните.
Следва да бъдат допуснати по един свидетел, при режим на довеждане, на всяка от страните в производството.
Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на малолетно лице, то на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето съответната служба, следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея изготвянето на подробен социален доклад.
След постъпване на социален доклад същият следва да се докладва незабавно за произнасяне по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК относно определяне на подходящи привременни мерки.
Всички останали доказателствени искания на страните следва да бъдат оставени без уважение, доколкото същите не са необходими, с оглед допуснатите по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и служебно изискания с оглед разпоредбата на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. социален доклад от компетентните Д „СП“ във връзка с инициираното производство.
Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 във връзка с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните документи, като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 26.03.2025 година от 13.30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с изрична писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовността на исковата молба в частта, в която се прави искане „лек автомобил „Субару”, съсобствен на двамата съпрузи, да се ползва от съпруга Р. Й. Й., като той заплаща на Н. А. Й. наем в размер на 500 /петстотин/ лева месечно“, като уточни правния си интерес, съответно заяви дали я поддържа, съответно да формулира надлежен петитум на иска, да посочи цена на иска и период на претендираната сума /в случай че се претендира заплащане на наем за бъдеще време, да обоснове правния си интерес от предявяване на такъв иск/ и да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на СРС държавна такса, изчислена на база 4% от претендираната сума, но не по-малко от 50 лева, като УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната в съответната част.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по проекта за доклад и дадените указания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание.
У К А З ВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 2 години назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните при режим на довеждане, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на повече от един свидетел, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.