Решение № 203 от 28.09.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Разлог, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100378 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от Б.Х.П., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Т.К.“26, против „П.п.п.П. към „БДЖ-ПП“ЕООД, с адрес: г.П., б.„В.А.“№3, ЕИК*, представлявано от Директор ППП.П. - А.Д.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата била назначена на длъжност „чистач, подвижен железопътен състав“ в ответното дружество. Трудовото й правоотношение материализирано в трудов договор от 18.04.2022 г. за работа през определени дни от месеца, на основание чл.114 от КТ, във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с място на работа – ППП – П.

/пункт Д./. Със заповед №114/23.01.2023 г., издадена от ответника трудовото й възнаграждение било определено на 659.00 лв., считано от 01.01.2023 г. С предизвестие от 23.02.2023 г., ответникът уведомил ищцата, че ще прекрати трудовото й правоотношение след изтичане на законния срок от 15 дни, като срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден от получаването му. С Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя №ЛС-15, г.П. от 28.02.2023 г., работодателят прекратил трудовото й правоотношение, на основание чл.344, ал.1 от КТ, считано от 15.03.2023 г. В обстоятелствената част на ИМ са изложени съображения за незаконосъобразност на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че разпоредбата на чл.334 от КТ, е приложима само по отношение на договорите, посочени като такива за допълнителен труд.

Според ищцата договора по чл.114 от КТ, не е такъв за допълнителен труд, независимо че се намира в раздел 9 на глава 15 от КТ. Също така се твърди, че процесния договор е основен за ищцата, а не такъв за допълнителен труд. Предвид незаконното й уволнение, ищцата счита, че ответникът й дължи обезщетение по чл.225 от КТ в размер на БТВ, за времето през което е останала без работа – от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. в общ размер от 3`954.00 лв.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата на което: да признае уволнението й за незаконно и да отмени Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя №ЛС-15, г.П., от 28.02.2023 г. на работодателя П.п.п.Пловдив към „БДЖПП“ЕООД, ЕИК*, като незаконосъобразна и да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Моли, съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 3`954.00 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на БТВ, за времето през което е останала без работа поради уволнението – от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. /т.е. за 6 месеца по 659.00 лв./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до 1 окончателното й заплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №698 от 15.05.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищцата била назначена на длъжност „чистач, подвижен железопътен състав“ в ответното дружество. Трудовото й правоотношение материализирано в трудов договор от 18.04.2022 г. за работа през определени дни от месеца, на основание чл.114 от КТ, във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с място на работа – ППП-П. /пункт Д./. Със заповед №114/23.01.2023 г., издадена от ответника трудовото й възнаграждение било определено на 659.00 лв., считано от 01.01.2023 г. В т.9 от трудовия договор е посочено, че договорът се прекратява с предизвестие на една от страните до другата със срок от 15 дни. С предизвестие от 23.02.2023 г., ответникът уведомил ищцата, че ще прекрати трудовото й правоотношение след изтичане на законния срок от 15 дни, като срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден от получаването му. С Акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя №ЛС-15, г.П., от 28.02.2023 г., работодателят прекратил трудовото й правоотношение, на основание чл.344, ал.1 от КТ, считано от 15.03.2023 г. В обстоятелствената част на ИМ са изложени съображения за незаконосъобразност на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че разпоредбата на чл.334 от КТ, е приложима само по отношение на договорите, посочени като такива за допълнителен труд. Според ищцата договора по чл.114 от КТ, не е такъв за допълнителен труд, независимо че се намира в раздел 9 на глава 15 от КТ. Също така се твърди че процесния договор е основен за ищцата, а не такъв за допълнителен труд.

Предвид незаконното й уволнение, ищцата счита че ответникът й дължи обезщетение по чл.225 от КТ, в размер на БТВ за времето през което е останала без работа – от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. общо 31`954.00 лв.

В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощен представител, чрез който поддържа ИМ. По същество се изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове, като доразвива доводите си в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски, като се представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание за ответното дружество се представлява от упълномощен процесуален представител - поддържа подадения отговор, оспорва предявените искове по основание и по размер, ангажира писмени доказателства. По същество и в депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които са приобщени към доказателствения материал по делото. Изслушана е и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и ги прецени, във вр. с фактическите доводи на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото и приети писмени доказателства от личното трудово досие на Б.Х.П., че с трудов договор №74 от 18.07.2022 г. за работа през определени дни от месеца ищцата е назначена на длъжност „чистач, по железепътен състав“. В трудовия договор е отбелязано, че се сключва на основание чл.114 от КТ, във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за работа през определени дни от месеца за неопределено време с продължителност на работното време: 120 часа в месеца, по одобрен от работодателя график. В т.9 от трудовия договор е посочено, че договорът се прекратява по общия ред, установен в закона или с предизвестие от една от страните със срок 15 дни. С допълнителни споразумения е определян графика за работа, както и е променяно основното трудово възнаграждение на служителя.

2

С предизвестие с изх. №40-06-108 от 23.02.2023 г., ищцата е предизвестена, че след изтичане на законния срок от 15 дни трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.334, ал.1 от КТ.

С акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя №ЛС-15 от 28.02.2023 г., издадено от Директора на ППП-П., е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.334, ал.1 от КТ. Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено трудовият договор може да бъде прекратен с предизвестие от 15 дни.

От страна на ищцата е представена справка за актуалното състояние на действащи трудови договори, от която е видно, че към датата на сключване на трудов договор №74 от 18.07.2022 г. за работа през определени дни от месеца ищцата е назначена на длъжност „чистач, по железепътен състав“ не е имала друг действащ трудов договор.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че последният пълен отработен месец на ищцата при отработени 120 часа по утвърден график е м.01.2023 г., за който е начислено и осчетоводено БТВ с постоянен характер на 659.00 лв. Въз основа на направените констатации вещото лице е стигнало до извода, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълният отработен месец, предхождащ уволнението – м.01.2023 г. за периода от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г. е 3`954.00 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано.

При възприетите за установени данни, съдът намери следното от правна страна:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, като при условията на евентуалност с иска по чл.344 от КТ, е предявен и иск по чл.222, ал.1, пр.3 от КТ.

По исковете по чл.344 КТ.

Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа - чл.344, ал.1, т.2 от КТ, и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Исковете са допустими, предявени от лицето, комуто единствено принадлежи правото работника, срещу оспорващия работодател, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

По конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Няма спор по делото и се установи от представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор №74 от 18.07.2022 г., по силата на който ищцата е приела да осъществява длъжност „чистач, по железепътен състав“ за работа през определени дни от месеца при продължителност на работното време – 120 часа месечно.

Единственият спорен по делото въпрос е какъв е характера на трудовото правоотношение с ищцата и приложима ли е разпоредбата на чл.334, ал.1 от КТ, за неговото прекратяване с едностранно предизвестие на работодателя.

Съгласно регламентацията в КТ трудовите правоотношения за допълнителен труд са: допълнителен труд при същия работодател (вътрешно съвместителство)- чл.110 от КТ; допълнителен труд при друг работодател (външно съвместителство) - чл.111 от КТ и трудов договор за работа през определени дни от месеца - чл.114 от КТ.

Съгласно нормата на чл.334, ал.1 и 2 КТ, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл.110, 111 и чл.114 КТ) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Единствената предпоставка за законосъобразно осъществяване на уволнение по тази разпоредба е служителят да е работил по основен и по допълнителен трудов договор едновременно.

Тогава работодателят по допълнителния трудов договор, независимо дали това е същият 3 работодател като този по основното трудово правоотношение, или е друг работодател, може да прекрати допълнителното трудово правоотношение, като отправи предизвестие от 15 дни до служителя, без да е нужно да са налице каквито и да било други допълнителни предпоставки, за да се упражни законосъобразно правото на уволнение или да настъпи прекратителният ефект на изявлението.

Съгласно §1, т.12 от ДРКТ, "основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Разпоредбата е тълкувана в решение №512/14.01.2013 г., постановено по гр. д. №1464/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение №169/06.07.2015 г., постановено по гр. д. №427/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в които е посочено, че съгласно §1, т.12 от ДРКТ "основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови правоотношения-основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Следователно с оглед разпоредбата на §1, т.12 от ДРКТ, основното трудово правоотношение е това, което е възникнало първо, а всички останали възникнали впоследствие са такива за външно съвместителство, като законът не ограничава броя на последните. В контекста на цитираната практика на ВКС, приложима към настоящия казус, видно от приложената по делото справка от НАП за действащите трудови договори на ищцата, е, че процесният трудов договор на ищцата е основен такъв като лисва друго трудово правоотношение към датата на неговото сключване за да се приеме, че трудовото правоотношение е възникнало като такова за допълнителен труд. Предвид посоченото не е налице една от предвидените в чл.334, ал.1 от КТ, предпоставки за законосъобразност на акта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а именно същата да е работила по трудов договор за допълнителен труд при същия работодател или по външно съвместителство.