Определение № 2803 от 27.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2803 гр. Варна, 27.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл.с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501438 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 34495/25.05.2022г., депозирана от С.

М. Д., ЕГН ******, с адрес: гр. Варна, ***** 3, действаща чрез пълномощника си адв. Г.Я. от АК-Варна, срещу Решение № 1121 от 19.04.2022г., постановено по гр. д. № 8694 по описа за 2021г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу АН. АГ. АГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***** 1, иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че С. М. Д. е собственик по силата на наследствено правоприемство на следния недвижим имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. "Княз Борис I" № 32, с площ от 22,30 кв.м., при граници: на североизток – калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор ******, на югоизток – вътрешен двор, на югозапад – коридор, на северозапад – таванско помещение на Б.А.Б. представляващ прилежащо складово помещение към самостоятелен обект с идентификатор *******.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. Княз Борис I, № 32, ет. 2 по КККР /ет. 3 по документ за собственост/, разположен в сграда с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР при съседи: *******8, **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта *******.1, над обекта: тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху описания имот.

Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. По-конкретно се излага, че съдът е формирал извода си за неоснователност на иска единствено приемайки безусловно и безкритично оспореното заключение по изготвената съдебно - техническа експертиза.

Твърди се, че посоченото заключение е в пълно противоречие със събраните по делото 1 доказателства, че са налице вътрешни противоречия в изводите на вещото лице, което вместо да отговори на конкретно на поставените въпроси е предприело анализ на съдебно техническата експертиза по съдебната делба по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд, предмет на което дело е и процесният имот. Наведено е оплакване, че съдът безкритично е възпроизвел извода на вещото лице, че протоколът от съдебна делба по гр.д.

№ 249/1959г. по описа на Варненски народен съд е „сгрешен“. Твърди се, че по гр.д. № 15599/2019г. по описа на Варненски районен съд с предмет ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е изготвена съдебно - техническа експертиза със същите задачи като поставените в изготвената по гр. д. № 8694/2021г. по описа на ВРС и касаеща процесния недвижим имот, вещото лице по която е извело противоположни изводи. Застъпва се, че като е отказал да допусне повторна съдебно-техническа експертиза след оспорване на заключението по изготвената такава, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка и с тези аргументи е направено доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза във въззивното производство. По същество се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата, чрез пълномощника си адв. В.Д., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност.

Сочи се, че произнасянето на първоинстанционния съд е съобразено с установената фактическа обстановка, т.ч., че изявленията на съделителите – праводатели на страните в настоящото производство при извършената по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд съдебна делба въз основа на постигна спогодба, са основани на изготвеното по цитираното дело заключение на вещото лице Й.В. и определените със същото три дяла, всеки от който включва самостоятелно жилище на отделен етаж със съответните му прилежащи помещения, находящи се на избения и таванския етажи, очертани в съответен цвят по скицата към това заключение. Излага се, че тази скица не съдържа географски посоки, като всеки от дяловете, ведно с прилежащите им изби и тавански помещения, са посочени чрез оцветяването им/защриховането им в един и същи цвят с този на самостоятелните жилища – червен, син и зелен, а географските посоки за таванските помещения при описанието им е добавено от съда при възпроизвеждане съдържанието на спогодбата в съдебния протокол. Споделя се изводът на съда, че за изясняване на собствеността, възникнала по силата на съдебната делба от 1959г., е необходимо да бъде тълкувана волята на страните, обективирана в изявленията им за получаване в индивидуална собственост на конкретен дял от имота. Сочи се, че крайният извод на съда за неоснователност на иска не е основан на безусловното и безкритично възприемане на констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а е формиран въз основа на цялостен анализ на материалите по делото и волята на праводателите на страните при че волята на страните при постигане на спогодбата по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд. Застъпва се, че доколкото ответницата не е била страна в производството по гр.д. № 15599/2019г. по описа на Варненски районен съд, то постановеното по това дело решение не я обвързва. Счита, че доколкото въпросът дали е налице идентичност между процесния имот и имота (таванско помещение), който ищцата е придобила по наследство от своята майка, е правен такъв, то не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и моли искането за провеждане на повторна съдебно-техническа експертиза да се остави без уважение. Отправеното искане е за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция.

2

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:

Въззивната инстанция намира искането за назначаване на повторна съдебнотехническа експертиза за основателно. Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно Решение №1/2013 от 9 декември 2013 год, доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Сезиралата настоящата въззивна инстанция жалба съдържа такова оплакване – че ВРС неправилно е приел, че спорното таванско помещение попада в очертанията на дял II от съдебната спогодба по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд, който е предоставен в собственост на праводател на ответницата, съответно – че не попада в очертанията на дял III от съдебната спогодба, който е предоставен в дял и собственост на праводателя на ищцата, възприемайки извода на вещото лице, че протоколът от съдебна делба по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд е „сгрешен“, като това обстоятелство е обусловило крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска. Отчитайки гореизложеното, както и обстоятелството, че заключението по първоначалната СТЕ е своевременно оспорено от ищцата – въззивник с конкретни аргументи срещу неговата правилност и обоснованост, настоящият състав намира, че назначаването на повторна съдебно-техническа експертиза е допустимо и необходимо, предвид което отправеното искане в този смисъл следва да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 34495/25.05.2022г., депозирана от С. М. Д., ЕГН ******, с адрес: гр. Варна, ***** 3, действаща чрез пълномощника си адв. Г.Я. от АК-Варна, срещу Решение № 1121 от 19.04.2022г., постановено по гр. д. № 8694 по описа за 2021г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу АН. АГ. АГ., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***** 1, иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че С. М. Д. е собственик по силата на наследствено правоприемство на следния недвижим имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. "Княз Борис I" № 32, с площ от 22,30 кв.м., при граници: на североизток – калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор ******, на югоизток – вътрешен двор, на югозапад – коридор, на северозапад – таванско помещение на Б.А.Б. представляващ прилежащо складово помещение към самостоятелен обект с идентификатор *******.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. Княз Борис I, № 32, ет. 2 по КККР /ет. 3 по документ за собственост/, разположен в сграда с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР при 3 съседи: *******8, **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта *******.1, над обекта: тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху описания имот.

ДОПУСКА, на осн. чл. 201 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК, изготвянето на повторна тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която, след запознаване с материалите по делото, в т.ч. тези по приложеното гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд и оглед на място, да отговорят на следните въпроси:

1. След като съобразят текстовата част на постигнатото споразумение по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд, както и приложената към заключението на вещото лице Й.В. по същото скица, и след оглед на място, да съобразят разпределението на дяловете, като повдигнат в цвят всеки един от тях по отношение на таванското помещение? При несъответствие между текстовата част на споразумението и скицата да представят заключение по този въпрос в два варианта.

2. Налице ли е идентичност между процесния имот, описан в исковата молба и имота, който Веркин Бедрос Пулджиян е получила в дял, съобразно споразумението?

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 76 от ГПК, първоначален депозит за изготвяне на експертизата от 600 лв., вносими от въззивницата.

УКАЗВА на въззивницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото определение, да представи платежен документ за внесен депозит по сметка на Варненски окръжен съд, в размер на 600 лв.