Определение № 354 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. София, 04.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е.ия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Е.ия Василева Касационно търговско дело № 20248002901453 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника П. Ц. А. от гр. Враца чрез процесуален представител адвокат М. М. срещу решение № 164 от 12.03.2024 г. по в. т. дело № 49/2024 г. на Апелативен съд - София, 11 търговски състав, с което е потвърдено решение от 16.09.2023 г. по т. дело № 14/2023 г. на Окръжен съд – Враца и ответникът е осъден да заплати на „КВС България“ ЕООД, гр. София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 482,40 лв. - разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено, че П. Ц. А. в качеството му на авалист дължи на „КВС България“ ЕООД сумата 143 808,18 лв. - част от задължение по запис на заповед, издаден на 23.04.2019 г. в гр. София от „Грейнстор БГ“ ЕООД, гр.София, и авалиран от П. Ц. А., с падеж 15.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.11.2022 г., до пълното му изплащане, по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 2010 от 10.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3388/2022 г. на Районен съд – Враца, и ответникът е осъедн да плати на ищеца направените по ч. гр. дело № 3388/2022 г. на Районен съд – Враца разноски в размер 4 000 лв. - държавна такса, и 4 341,95 лв. - адвокатски хонорар, както и сумата в размер 4 000 лв. – направени разноски за държавна такса за първоинстанционното производство.

1

Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Съобразима ли е и как обезпечителната - в правоотношението между кредитора и издателя на записа на заповед - функция на ценната книга, но по предявени от кредитора - поемател срещу авалиста по ценната книга искове? противоречие с решение № 50051/05.02.2024 г. по т. д. № 619/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Допустимо ли е поръчителят да обезпечи отговорността си, възникнала от договора за поръчителство, чрез авалиране на издаден от главния длъжник запис на заповед в полза на кредитора или за тази цел следва да бъде издаден отделен запис на заповед от поръчителя към кредитора? противоречие с решение № 50051/05.02.2024 г. по т. д. № 619/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.; касаторът поддържа евентуален довод, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3. В хипотезата на предявена претенция от поемателя по записа на заповед единствено срещу авалиста, който се явява поръчител по каузалното правоотношение, откритото производството по несъстоятелност на главния длъжник, по което вземанията на ищеца не са приети по смисъла на чл. 693 ТЗ с оглед запазването им по аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съставлява ли основание за спиране на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? - касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „КВС България“ ЕООД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Е. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: по първия въпрос - решение 2

№ 50051/05.02.2024 г. по т.д. № 619/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. е неотносимо и въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 216/03.01.2017 г. по т. д. № 3204/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.; по втория въпрос - въпросът се основава на погрешна фактическа предпоставка, която не е налице по настоящото дело; цитираното от касатора решение е неотносимо; по третия въпрос - този въпрос също се основава на погрешна фактическа предпоставка, тъй като вземанията на „КВС България“ ЕООД всъщност са приети в производството по несъстоятелност на „Грейнстор БГ“ ЕООД /н./, включени са в списъка по чл. 685 ТЗ и не са променени в постановеното по реда на чл. 692, ал. 1 и ал. 2 ТЗ определение.

Третото лице помагач „Грейнстор БГ“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че с договор за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г. ищецът „КВС България“ ЕООД се е задължил да продаде на „Грейнстор БГ“ ЕООД стоки - семена от зърнени култури /царевица, слънчоглед, сорго и рапица/, на цени и отстъпки от цената, посочени в приложения № 2, 3, 4 и 5, и краен срок за плащане 15.11.2019 г.

Съдебният състав е анализирал клаузите на т. 16 и т. 20 от договора, предвиждащи съответно обезпечаване изпълнението на задължението за плащане на цената на стоките чрез издаване в полза на продавача на записи на заповед по всяко от приложенията с уговорка „без протест“ и падеж, съответстващ на крайния срок за плащане на задълженията съгласно съответното приложение, като всеки от записите на заповед да бъде за сума, съответстваща на годишните прогнози, направени от купувача по всяко от приложенията, и да бъде авалиран от законния представител на купувача /т.

16/, както и подписване от законния представител на купувача на договор за поръчителство, с който да се задължи да отговаря солидарно за всички 3 парични задължения на купувача по договора за покупко-продажба /т. 20/.

Въззивната инстанция е установила, че на 23.04.2019 г. е сключен с ответника П. Ц. А. договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията по договора за покупко-продажба, а на 15.11.2019 г. „Грейнстор БГ“ ЕООД, представлявано от П. А., е издало процесния запис на заповед, с който „Грейнстор БГ“ ЕООД се е задължило безусловно и без протест да заплати на ищеца „КВС България“ ЕООД сумата 200 000 лв., при падеж на 15.11.2019 г.

Записът на заповед е авалиран от П. Ц. А.. Договорът за поръчителство и записът на заповед са подписани от П. Ц. А. въз основа на пълномощно от 24.07.2017 г. с нотариално заверен подпис, с което управителят Ц.Д. е упълномощила ответника П. А. да представлява „Грейнстор БГ“ ЕООД пред държавни и общински органи и трети лица с широки права, вкл. да сключва сделки, да се разпорежда с имущество на дружеството, да упражнява в пълен обем правата на управителя като представляващ дружеството.

Съдебният състав е приел, че процесният запис на заповед отговаря на изискванията за задължително съдържание по чл. 535 и чл. 536 ТЗ и на формалните изисквания за авала по чл. 484 ТЗ. Посочил е, че записът на заповед съдържа подпис на издателя по чл. 535, т. 7 ТЗ - подписан е от името на издателя „Грейнстор БГ“ ЕООД от ответника П. А. като пълномощник, упълномощен с представеното пълномощно от 24.07.2017 г. с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството Ц.Д., като обстоятелството дали подписалият ответник е имал надлежна представителна власт за поемане на менителнични задължения е неотносимо към твърдения порок във формата на записа на заповед. Посочил е, че липсата на представителна власт е порок, различен от недостатък във формата, води до друга правна последица висяща недействителност, на който порок ответникът не е легитимиран да се позовава. С такава легитимация разполага само „Грейнстор БГ“ ЕООД, но дружеството не е направило подобно възражение.

Възражението на ответника за недължимост на претендираната сума поради непредявяване на записа на заповед за плащане е прието за неоснователно по съображения, че процесният запис на заповед от 23.04.2019 г. е издаден при падеж по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - „на определен ден“, а именно 15.11.2019 г., поради което предявяването му за плащане не е условие за възникване или изискуемост на вземането, а единствено е предпоставка за 4 поставяне на длъжника в забава. Непредявяването на плащане не води до загубване на правата на кредитора спрямо издателя и неговия авалист, а би имало такова значение само по отношение на обратни искове срещу джиранти, каквито в случая липсват /чл. 514, ал. 1, т. 3 ТЗ/.

За да направи извод за неоснователност на възражението за липса на съществуващо каузално вземане, по повод на което е издаден записът на заповед, въззивният съд е посочил, че макар записът на заповед да е едностранна менителнична сделка, чието външно съдържание обективира безпричинно и безусловно задължаване на едно лице да заплати на друго лице определена парична сума, то липсата на посочено в съдържанието на сделката основание за задължаването не означава, че такова не е налице, тъй като разумният и свободен човек не се задължава без причина.

Приел е, че е допустимо изследването за наличие на каузално задължение, тъй като ищецът е поемател по процесния запис на заповед и страна по каузалното отношение, по повод на което е издаден записът на заповед - договорът за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г. Посочил е, че ответникът - авалист може да противопоставя на ищеца възражения за липсата на каузално вземане, от съществуването на което зависи и съществуването на менителничното вземане, независимо, че не е страна по каузалното отношение, но не може да противопоставя възражения, които представляват упражняване на потестативни права на страна по каузалното правоотношение. Във въззивното решение са изложени съображения, че менителничните длъжници /включително авалисти/, които не са страни по каузалното отношение, не попадат сред тези изключения и могат да се позовават на липсата на изискуемо каузално вземане, само ако тя е пряко следствие на проявлението на определени факти /или липсата на такива/, а не пораждат необходимостта от упражняване на потестативно право, което титулярът не е упражнил. Ако титулярът е упражнил потестативното право, то на последиците от този факт може да се позове всяко заинтересовано лице, включително менителничен длъжник в хипотезата на недобросъвестност на менителничния кредитор. Ответникът може да се позовава винаги на нищожността на каузалната сделка, на непораждане на вземане по нея по други причини или на погасяване на това вземане поради изпълнение.

По аргумент, че авалът обезпечава плащането на менителничното 5 вземане /чл. 483 ТЗ/, а последното обезпечава определено каузално вземане, съдебният състав е направил извод, че авалът може да бъде свързан само със същото каузално вземане, по повод на което е издаден записът на заповед, и не е възможно записът на заповед да обезпечава едно каузално вземане, а авалът друго. Посочил е, че това следва и от принципа, че отговорността на авалиста е идентична на менителничната отговорност на лицето, за което е поръчителствано /чл. 485, ал. 1 ТЗ/.

По изложените съображения въззивният съд е приел за неоснователен довода във въззивната жалба, че с процесния авал ответникът е обезпечил собственото си каузално вземане, произтичащо от сключения със същия кредитор договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на купувача по същия договор за покупко-продажба на стоки от 23.04.2019 г.

Издателят на записа на заповед „Грейнстор БГ“ ЕООД е страна по каузалното правоотношение по договора от 23.04.2019 г. и е издал записа на заповед във връзка с този договор, поради което и авалът обезпечава същото каузално вземане. Договорът за поръчителство и авалът са различни обезпечения, поради което за отговорността по авала е без значение дали е била преклудирана отговорността на ответника по договора за поръчителство на основание чл. 147 ЗЗД.