Решение № 38 от 17.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Лом, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101516 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, депозирани от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, срещу В. В. А., ЕГН **********, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че В. В. А., ЕГН **********, с адрес в ********* дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

*********, следните суми: 1278,23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 евроцента/- главница по Договор за паричен заем с № ********* от 23.05.2022г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия; 330,04 евро /триста и тридесет евро и 04 евроцента/ - договорна лихва, начислена за периода от 06.06.2022 г. - датата на първата вноска, до 17.07.2023г. - датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска и падеж на целия договор; 145,38 евро /сто четиридесет и пет евро и 38 евроцента/ - лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 07.06.2022г. датата, следваща деня на първата непогасена непогасена вноска на паричния заем, до 27.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението /02.09.2024г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед № 1474 от 05.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по г.гр.д. №*****/2024г. по опис на Районен съд Лом.

1

В исковата молба се твърди, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 1474/05.09.2024г. за изпълнение на парично задължени. Същата е връчена на В. В. А. при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от завеждане на установителния иск.

В исковата молба са наведени твърдения, че между В. В. А. като заемател и „*********“ ООД като заемодател на 23.05.2022г. е сключения Договор за заем ********* №*********, по силата на който последният се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 2500 лева под формата на паричен заем. С подписването на договора В. В. А. е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за това. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3145.50 лева ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 104.85 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Сочи се, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. Твърди се, че с процесния договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен заем № ********* от 15.10.2021г. в размер на 862.96 лева.

Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договор. Твърди се, че размерът на ГПР по договора е фиксиран - 49.37% и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. По договора за паричен заем, твърди се в исковата молба, В. В. А. не е извършвал плащания, като дължимата главница е в размер на 2500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № ********* от 23.05.2022г. между страните, ответникът дължи и договорна лихва в размер на 645.50 лева за периода от 06.06.2022 г. - датата на първата вноска, до 17.07.2023г. - датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска и падеж на целия договор. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 17.07.2023 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 284.34 лева от 07.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите.

2

Вземането било цедирано от заемодателя ********* ООД в полза на ищеца по делото, като се твърди, че длъжникът бил уведомен за това на 06.12.2023г.

Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 27.08.2025г. ведно с разпореждане № 2461/19.08.2025г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 64/20.01.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Същото е връчено на ответника на 21.01.2026г. - лично.

Ищецът, редовно призован, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Преди заседанието е депозирана молба по хода на делото, като е посочено, че исковата претенция се поддържа. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани 3 последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на 255,63 евро, от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото – 67,18 евро, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в общ размер на 127,82 евро, определено при условията на Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания (едно, в което представител не се е явил), обема на събраните доказателства, вкл. изготвянето на искова молба, както и дължима и платена държавна такса по заповедното производство – 35,07 евро, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – 25,56 евро.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл.99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В. В. А., ЕГН **********, с адрес в ********* дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

*********, следните суми: 1278,23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 евроцента/- главница по Договор за паричен заем с № ********* от 23.05.2022г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия; 330,04 евро /триста и тридесет евро и 04 евроцента/ - договорна лихва, начислена за периода от 06.06.2022 г. - датата на първата вноска, до 17.07.2023г. - датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска и падеж на целия договор; 145,38 евро /сто четиридесет и пет евро и 38 евроцента/ - лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 07.06.2022г. датата, следваща деня на първата непогасена непогасена вноска на паричния заем, до 27.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението /02.09.2024г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед № 1474 от 05.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по г.гр.д. №*****/2024г. по опис на Районен съд Лом.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ff914b5-5649-4402-94a3-14fdb3d5d63c