Присъда № 81 от 28.10.2024, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1749/2023 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия С. Г. К. от с. К., обл. Пазарджишка, е за престъпление по чл.343 ал.3 бук. „а“, предложение 2 във връзка с ал.1 бук.

„б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 13.07.2022 г. на път Ш-8402 между населените места с. З. и гр.

Септември, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “А. 100” с per. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищатачл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Т.ов С. от гр. Септември, изразяваща се в контузия на главата с малък субарахноидален кръвоизлив и сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; като е избягал от местопроизшествието.

Подсъдимият К. се явява лично и с упълномощения си защитник в съдебно заседание, дава обяснения и моли съда за справедлива присъда.

Защитникът му ангажира доказателства в съдебно заседание и пледира за оправдаване на подсъдимия, като излага съображения за това и алтернативно предлага съдът да преквалифицира деянието по основния състав, като освободи от наказателна отговорност подсъдимия и му наложи адм. наказание глоба.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да го признае за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода, чиито размер да бъде ориентиран към минимума и се приложи института на условното осъждане, а кумулативното наказание лишаване от правоуправление да бъде определено за срок по преценка на съда.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимият С. К. е правоспособен водач на МПС, притежавайки СУМПС № ***, с придобити категории „А“, „В“, „С” и „ТКТ”, като до момента е наказван няколко пъти по административен ред- с НП и фишове за извършени нарушения на ЗДвП.

На 13.07.2022 г. около 16:00 ч. по път ІІІ-8402 в посока от с. З. към гр.

Септември, обл. П., подс. К. управлявал личния си лек автомобил марка „А.

100” с peг. № *****, движейки се в дясната част на пътната лентата със 1 скорост от около 57 км/час. По същото време, в същата посока и пътна лента, на около 0,5 метра от дясната ограничителна линия на пътя, се движел постр.

В. С., управлявайки велосипед със скорост от около 12 км/час. Времето било ясно и слънчево, с много добра видимост. Пътният участък бил прав и без наклон със суха пътна настилка.

Подс. К. не възприел движещия се попътно велосипедист, въпреки, че имал техническата възможност да го забележи, тъй като нямало визуални прегради или ограничения на видимостта. Поради това той не предприел маневра за изпреварване, а застигнал постр. С., след което с предната дясна част на автомобила (обхващаща областта на бронята, калника и дясната врата), ударил отзад и отляво велосипеда и велосипедиста С., като вследствие на удара те били отхвърлени на дясно в крайпътната канавка. Мястото на удара било на около 0,5 метра от дясната ограничителна линия на пътя. В резултат на сблъсъка се счупило стъклото на предната дясна врата и част от осветителната уредба отпред в дясно на автомобила на К.. На велосипедът получил деформации в задната капла и изкривяване на задния калник и багажника.

Очевидци на инцидента станали свидетелите А. Т. и А. К., които се движели с автомобил зад автомобила на подс. К., като ясно възприели случилото се. Подсъдимият също усетил настъпилия удар, поради което отбил и спрял движението си. Св. Т. заобиколил автомобила на К. и спрял пред него, като двамата с К. излезли от автомобила и отишли при подсъдимия, който седял на мястото на водача. Отворили вратата и го попитали дали е видял какво е направил. Подс. К. започнал да им обяснява какво се случило с автомобила му. Мислейки си, че може отново да потегли, Т. бръкнал в купето и взел контактния ключ ва автомобила. След това той и св. К. отишли при постр. С. и като установили, че бил в тежко състояние, веднага подали сигнал на тел. 112. На мястото пристигнали полицейски екипи на РУ- Септември, както и екип на ФСМП- Септември, който откарал пострадалия в „МБА - П.“ АД за оказване на медицинска помощ.

На подс. К. била извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. Произшествието било посетено и от ДОГ на РУ- Септември, която извършила оглед, за който бил съставен надлежен протокол и изготвен фотоалбум към него.

По този начин било отпочнато настоящето наказателно производство.

Видно от заключението на назначената по време на разследването Съдебномедицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, на постр. В. С. в следствие на настъпилото ПТП, при механизъм на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв- велосипедна травма, била причинена контузия на главата с малък субарахноиден кръвоизлив и сътресение на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Останалите констатирани 2 травматични увреждания- разкъсно-контузни рани в лявата част на главата и лявата подбедрица заедно и поотделно са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота за период от около 9-12 дни от датата на травмата и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. На пострадалия била причинени и охлузвания, кръвонасядания и отоци, довели до болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

В хода на разследването постр. В. С. починал на 18.05.2023 г. От приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствамедицинска документация от МБАЛ „Пълмед“ ООД, където С. бил настанен за лечение, както и от показанията на св. Т. С.- сестра на пострадалия, смъртта на същия е настъпила в резултат на остра асфикция, причинена от аспирация на растително хранително съдържимо в трахео-бронхиалното дърво, по време на хранене. Затова и не е налице причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и причинените вследствие от същото на пострадалия травматични увреждания и настъпилата смърт на С..

В хода на разследването в досъдебната фаза на процеса е била назначена автотехническа експертиза с цял изясняване на причините за настъпване на ПТП и изследване на неговия механизъм. От изслушаното и прието от съда като компетентно и обосновано заключение, се установява че непосредствено преди ПТП техническото състояние на управлявания от подсъдимия лек автомобил не е било не е причина за настъпване на ПТП. Вещото лице е посочило, че въпреки обстоятелството, че велосипедът, управляван от пострадалия, не е бил оборудван съгласно изискванията на ЗДвП, предвид това че ПТП е настъпило през деня, неговото техническо състояние не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Скоростта на л.а. непосредствено преди удара е била около 57 км/час, а тази на велосипедаоколо 12 км/час. Вещото лице е описало механизма на настъпилото ПТП, обосновавайки се, че водачът К. не е възприел своевременно велосипедиста С., макар да е имал техническата възможност за това и на около 350 метра след края на с. З. във въпросния пътен участък, автомобилът е застигнал движещия се велосипедист и вместо водачът на автомобила да отклони леко наляво движението си и да осигури безопасна дистанция на изпреварване, удря велосипеда отзад и отляво с предната дясна част на автомобила, като ударът настъпва на около 0,5 метра от дясната ограничителна линия на пътя.

Според експерта причината за настъпилото ПТП е отклоненото внимание на водача на автомобила, който не е възприел велосипедиста на пътното платно и не е осигурил достатъчна безопасна динамична странична дистанция от него.

ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. бе възприел своевременно движещия се велосипедист и бе предприел маневра изпреварване с осигуряване на достатъчна безопасна динамична странична дистанция в размер на около 0,8 метра, а при наличие на обективна причина е невъзможност да стори това, да намали скоростта или да спре, за да избегне удара с велосипеда.

В съдебно заседание вещото лице потвърди и обоснова своите изводи, 3 като доразви и изложи допълнителни аргументи за даденото в заключението на експертизата становище.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия К. и изцяло от показанията на свидетелите А. Т., А. К., Х. С., А. С., Е. Д., В. В. и Т. С., както и от приетите по делото писмени доказателства, заключенията на експертизите и приобщеното ВДкомпактдиск с А.озапис и снимка на ел. картон на приетите повиквания, чрез възпроизвеждането им в съдебно заседание.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства посредством показанията на посочените по-горе свидетели, т.к. същите са хронологично точни, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите писмени доказателства, а също и от експертните заключения, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

В показанията си свидетелите Т. и К. категорично заявиха, че са възприели как движещия се пред тях л.а. „А.“, управляван от подсъдимия е блъснал движещия се в същата посока и по същото платно, плътно вдясно велосипедист, като след няколко метра е отбил и спрял. Те също спрели техния автомобил, слезли от него и отишли при подсъдимия, за да го питат дали е разбрал какво е направил. Св. Т. посочи, че е взел контактния ключ от таблото на автомобила, тъй като подсъдимият седял в колата зад волана и той си помислил, че можел да си тръгне. И двамата свидетели заявиха, че не са последвали автомобила на подсъдимия, не са засичали пътя му, за да спре водача и че дори техния автомобил и този на подсъдимия спрели едновременно ,само на няколко метра от мястото на удара. Вярно е, че в показанията си на ДП пред разследващ орган, инкорпорирани по реда на чл.281 ал.5 във вр. с чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, са заявили, че са изпреварили автомобила на подсъдимия, защото след ПТП той продължил движението си и го принудили да спре, като му пресекли пътя. Св. Т. е заявил още, че е взел контактния ключ, защото водачът след като слязъл от автомобила не отишъл при пострадалия, а видял нанесените по автомобила щети и тръгнал да се качва отново в автомобила си.

Съдът даде вяра обаче на показанията на свидетелите Т. и К., дадени по време на съдебното следствие, не само заради това, че те заявиха, че не са заявили обстоятелствата отразени в протокола за разпит на ДП и че са подписали същия без да го четат, но и предвид това, че от възпроизведеното ВД- А.озапис и снимка на ел. картон на приетото повикване на тел. 112, се установява, че свидетелите Т. и К., когато с съобщили на оператора за случилото се не са споменали, че те са спрели водача на лекия автомобил, нито че същият се опитва да избяга. От сигнала им става ясно, че те са силно обезпокоени за състоянието на пострадалия велосипедист, което е било тежко и че държат спешно да пристигне лекарски екип, който да му окаже помощ.

В показанията си полицейските служители, пристигнали на място- С., С., Д. и В., заявяват, че двамата очевидци- Т. и К. не са им съобщили, че подсъдимият е правил опит да напусне произшествието, нито че са го спрели принудително. Всички те заявиха, че нямат спомен пред л.а. „А.“ на 4 подсъдимия да е имало спрял напречно друг лек автомобил.

В подкрепа на горните свидетелски показания са и снимките от фотоалбума към протокола за оглед. Видно от сн.10, сн.11 и сн.16-19 е че лекият автомобил на подс. К. е спрял плътно вдясно на платното до ограничителната линия в близост до банкета. На сн.19 се вижда и спрелият на няколко метра пред него л.а. на св. Т., също плътно вдясно на платното до банкета. В този смисъл са и обясненията на подс. К..

От протокола за оглед на местопроизшествие и от заключението на АТЕ става ясно, че на пътното платно в близост до мястото на удара и до лекия автомобил на подс. С. не са установени динамични спирачни следи, оставени от този автомобил. Такова бе и становището на вещото лице дадено в с.з.