Решение № 299 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502988 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.135 от ЗЗД.

Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение № 3571/02.08.2023г., постановено по гр.д.№ 18356/***** по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., съответно от М. К. Н., ЕГН **********, с.*****, чрез адв.Т. К., в частта, с която е обявен за относително недействителен на осн. чл. 135 от ЗЗД спрямо Д. Я. Н., ЕГН **********, до размера на ½ ид.ч. Договор за дарение на недвижим имот, със запазено право на ползване, от 27.08.***** г., обективиран в Нотариален акт № ****, том 64 от ***** г. по описа на СВ ****, с който майка З. И. Н., ЕГН ********** е дарила следния недвижим имот:

Дворно място в с. *****, цялото застроено и незастроено с площ 895 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-***** от кв. 82 по плана на с. *****, одобрен със 1

Заповед № 70/1990 г. и Заповед № 992/26.11.2010 г., ведно с построените в същото дворно място сгради: масивна жилищна сграда – къща, състояща се от сутерен и етаж, със застроена площ 77 кв.м., лятна кухня със застроена площ 16 кв.м., гараж със застроена площ 18 кв.м., навес със застроена площ 38 кв.м. и с всички други подобрения в имота, при граници на дворното място: улица, УПИ ІІ-1101, УПИ ХХІІ-1098, УПИ ХХІ-1097 и УПИ ІV-1103; както и е осъдена заедно със З. И. Н., ЕГН ********** и М. К. Н., ЕГН **********, да заплатят на Д. Я. Н., ЕГН **********, с. *****, ул.

„*****, сумата от общо 309,95 лв. – разноски по съразмерност по делото; и съответно от Д. Я. Н., ЕГН **********, чрез адв.Н. М., в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за останалата ½ ид.ч. по отношения на гореописания недвижим имот, както и е осъден да заплати на З.

И. Н., ЕГН **********, сумата от 75 лв. – разноски по съразмерност по делото., а на М. К. Н., ЕГН **********, сумата от 300 лв. – разноски по съразмерност по делото.

Молят решението в обжалваните от тях част да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен иска, респ. уважен иска по чл.135 от ЗЗД, за разликата от ½ ид.ч. по отношение на процесния недвижим имот.

М. К. Н., чрез адв. Т. К., в качеството на въззиваема страна, депозира писмен отговор по жалбата на Д. Я. Н. за неоснователност.

Д. Я. Н., в качеството на въззиваема страна, не депозира писмен отговор по жалбата на М. К. Н..

Въззиваемата страна З. И. Н., ЕГН – **********, чрез адв. Н. С., в качеството на въззиваема страна, депозира писмен отговор за неоснователност на жалбата на Д. Я. Н., а по отношение на жалбата на М. К.

Н. не депозира писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Д. Я. Н. против З. И. Н. и М. К. Н. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.25/, неразделна част, 2 с която посочва, че през лятото на 2011г. в с.*****, обл. ****, първата ответница З. И. Н. е възбудила и до край на м.октомври, 2012г. е поддържала у ищеца заблуждение и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 3 250 лв.

3а извършеното гореописано престъпление, с пострадал ищеца по делото, ответницата З. Н. е призната за виновна и осъдена с влязла в законна сила присъда № 38/05.02.2020г. на ПРС - 2 н.с. по НОХД 2982/2017г. Същата присъда е потвърдена в тази част и от Окръжен съд - Пловдив по ВНОХД 1318/2020г. на 1 н.с. по описа на ПОС. В полза на ищеца е бил издаден на 22.02.*****г. и изпълнителен лист за сумата 3 250 лв. срещу З. И. Н., както и 450 лв. за разноски по делото.

След извършена справка обаче се е установило, че З. И. Н. на 27.08.*****г., след възникване на задължението за връщане на ищеца на дължимите суми, предмет на престъплението, както е видно и от самия изпълнителен лист, се е разпоредила със своето имущество, а именно, недвижим имот, находящ се на административен адрес в с.*****, обл. *****, където и понастоящем живее и е адресна регистрирана, като е надарила своята дъщеря М. К. Н. и същевременно си е запазила правото на ползване върху дарения имот. Сделката е обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, с №*****/27.08.*****г., нот.д.№ *****/*****г., по описа на Нотариус Т. К., вписан Акт № ****, том 64 от *****г. по описа на АВ - ****.

Въпреки осъдителната присъда, З. Н. не е върнала дължимите по изпълнителен лист суми, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди от извършеното престъпление. Смятаме, че може да се направи извод, че няма намерение и занапред да ни ги върне. Видно от справката дори се е разпоредила с личното си имущество, за да осуети бъдещото изпълнение по събиране на дължимите суми.

В исковата молба се посочва също, че с подробно описаното по-горе действие на разпореждане - дарение на недвижим имот със запазване на право на ползване ответницата З. Н. по несъмнен начин е увредила интереса на ищеца, като неин кредитор, и това действие следва да бъде отменено по предвидения при условията на чл.135 от ЗЗД. Увреждането на кредитора е налице, тъй като длъжникът се лишил от свое имущество, намалил го и е затруднил удовлетворяването с него, осуетено е изпълнението на 3 задълженията. Посочва, че съгласно чл. 135 ал. 2 от ЗЗД е налице оборима презумпция за знанието за увреждане, защото „знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.“ Такъм е и процесния случай, защото надарената е дъщерята на З. Н., втората ответница по делото М. Н..

Ответницата З. И. Н. е депозирала в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК. Оспорва иска, като поддържа, че ищецът е нямал качеството на кредитор към момента на извършване на сделката. Тя била осъществена с оглед желанието на дъщеря й въпросът със собствеността на имота да бъде изяснен и поради нежеланието й да влага средства в ремонт, преди този момент. Това била действителната цел на сделката, а ищецът нямал качеството на кредитор преди влизане в сила на присъдата. Поддържа искът да е недопустим до размера ½ ид.ч., тъй като с влязло в сила решение, договорът за дарение, чрез който ответницата придобила имота, бил отменен.

Ответницата М. К. Н. е депозирала в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК. Оспорва иска, като поддържа, че причина за прехвърлянето била, че през ***** г. започнала да прави ремонт в имота. Поставила въпрос пред майка си какво възнамерява да прави с него, тъй като има сестра. При нежелание за прехвърлянето му в нейна полза, посочила, че няма интерес да извършва ремонтни дейности за своя сметка. Със сестра й се разбрали, че тя няма претенции, понеже живее в Италия и доколкото ответницата живеела в имота, заедно с баба си, било редно същият да бъде прехвърлен. Така се стигнало до подписване на процесната сделка, инициирана по нейно желание.

Към този момент не знаела и не подозирала, че в бъдеще е възможно да бъдат увредени интереси на трети лица, нито, че майка ще бъде осъдена и ищецът ще се снабди с изпълнителен лист през ***** г., като през ***** г. не било инициирано наказателно производство. Поддържа също възражение за недопустимост на иска до размера на ½ ид.ч. предвид отмяната на предходно дарение в полза на майка й, при което процесната сделка не породила правен ефект за тази част, а собствеността преминала директно от баба към нея.

Оспорва твърдението за липса на друго имущество, от което ищецът да се удовлетвори, тъй като майка работела по трудово правоотношение и имала доходи.

По делото са приложени Нотариален акт №*****/27.08.*****г., нот.д.

4

№ *****/*****г., по описа на Нотариус Т. К., вписан Акт № ****, том 64 от *****г. по описа на АВ - ****, с който З. И. Н., действаща със съгласието на съпруга си К. И. Н., е дарила на своята дъщеря М. К. Н. процесния недвижим имот, находящ се в с.*****, ул.“*****, както и Изпълнителен лист от 22.02.*****г. за сумите 3250 лв. и 450 лв., Присъда с №38/05.02.2020г. по НОХД №2982/2017г.

Представен е и Нотариален акт № ****/04.02.*****г. по нот.д.№ ***/*****г., Акт № ****/*****г. в АВ - ****, с който И. Д. и съпругата му М.

Д . даряват на дъщеря си З. И. Н. процесния недвижим имот, находящ се в с.*****, ул.“*****, както и исковата молба с положен печат върху нея за вписване с № *****/03.02.*****г. в АВ - ****.

Приложени са също Решение № 906/09.06.*****г., постановено по гр.д.№ 19/*****г. по описа на РС - Пловдив, III гр.с., влязло в сила на 29.06.*****г., вписано на 24.08.*****г. в АВ - ****, с което е отменен, на осн. чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, сключения между М. К. Д. и З. И. Н., договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ****/04.02.*****г. по нот.д.№ ***/*****г., Акт № ****/*****г. в АВ - ****, до размера на ½ ид.ч.

В хода на производството са разпитани Н. Н.а, съпруга на ищеца, К.

Н., съпруг/баща на ответниците и В. К., сестра/леля на ответниците.

Районният съд, на осн. чл. 153 във вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 300 от ГПК, е обявил, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата З. Н. е извършила деянието, за което е призната за виновна, че това деяние е противоправно и е извършено виновно; че е сключен процесният договор за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване от 27.08.***** г.; че на 22.02.***** г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца за обезщетение за вреди от 3250 лв. от престъплението, ведно със законната лихва и разноски, предвид влязлата в законна сила на 20.01.***** г. присъда по НОХД № 2982/2017 г.; че сумите по изпълнителен лист не са платени от ответницата З. Н.; че ответниците са в родствена връзка - майка и дъщеря /Определение по чл. 140 ГПК № 3790/06.04.2022 г. – на л. 44-46/.

Районният съд, за да уважи иска по чл.135 от ЗЗД, само до размера на ½ ид.ч. и съответно да го отхвърли за разликата до останалата ½ ид.ч., от процесния недвижим имот, излага основни съображения, че основният спорен 5 между страните въпрос е относно момента на възникване на вземането спрямо разпоредителната сделка, която се твърди да е увреждаща по отношение на кредитора – дали същото я предхожда, или е възникнало след нея. В тази връзка, Районният съд е приел, че вземането на ищеца е възникнало преди договора за дарение, обективиран в нот. акт от 27.08.***** г., като от представената по делото присъда се е установило, че през лятото на 2011 г. ответницата е възбудила и до края на м. октомври 2012 г. е поддържала у ищеца заблуждение и с това е причинила на последния имотна вреда в общ размер на 3250 лева. Вземането за обезщетение за им. вреди е възникнало от извършване на деликта. Съдебното установяване на вземането няма отношение към неговото възникване, поради което и ищецът е придобил качеството кредитор спрямо ответницата, считано от най-късния момент от посочения период на извършване на противоправното деяние – м. октомври 2012 г.

Относно знанието на ответницата З. Н. за увреждане на кредитора, съответно за знанието за съществуване на задължението, Районният съд е приел, че свидетелстват събраните по делото доказателства – постановената присъда по НОХД № 2982/2017 г. и показанията на св. Н. Н.а /съпруга на ищеца/, която е заявила, че във връзка със закупен парцел със съпруга й се свързали със З., която работела в общ. ***** и обещала да им помогне с издаването на документи за право на строеж, за което през 2011 г. съпругът дал на две вноски сумата от общо 3250 лева. Към края на 2012 г. свидетелката и ищецът си потърсили обратно парите, като ответницата казала, че ще ги върне, но това така и не се случило. Районният съд е кредитирал показанията, след оглед на нормата на чл. 172 ГПК, доколкото са били ясни, последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства.